Р Е Ш Е Н И Е

№ 502

гр. София, 29.07. 2024г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2834/2023година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на В. В. М. от [населено място], общ.Ботевград чрез представител адв.Н. Д. срещу решение № 300 от 14.03.2023г по въззивно г. д. №2575/2022г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.07.2022г по т. д №97/2021г на Софийски окръжен съд, постановено по отхвърлен пряк иск срещу застрахователя „Бул Инс” АД, с който касаторката, тогава непълнолетна и със съгласието на своята майка В. М. е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 от смъртта на В. И. М. в резултат ПТП, настъпило на 26.10.2020г по вина на застрахован при ответника за риска„Гражданска отговорност” водач на лек автомобил .

.Искът, както и касационната жалба са основани на на твърдението, че макар да не е формално осиновена или припозната от починалия приживе, както последният е припознал други свои деца, ищцата е от кръга правоимащи съгласно ППВС №5/24.11.1969г с право да бъде обезщетена от смъртта на пострадалия В. И. М. , който я е отглеждал като своя дъщеря и е полагал бащински грижи за нея. Починалият е живеел е на съпружески начала с нейната майка, а след раздялата му с последната ищцата заедно с по-малкия си брат П. В. И. е останала да живее и е била отглеждана от него, в неговия дом, до 15 г. възраст, за което са ангажирани гласни доказателства. Прието е и заключение на...