8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3885

гр. София, 05.12.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 4427 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби: на Д. С. Н. и Т. И. Г., чрез пълномощник адв. К. В. от АК - К., и на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ против въззивно решение № 489/12.08.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 309/31.05.2023 г./ постановено по в. гр. д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С обжалваното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение № 906145/09.02.2022 г., по гр. д. №1321/2019 г. на Районен съд -Благоевград, и като краен резултат „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ е осъдено да заплати, както следва: на Д. С. Н.: на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 2903,34 лв.- обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ......., в който притежава 159/378 ид. ч., поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV, без учреден за това сервитут през периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата 362,50 лв.- мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до 28.05.2019 г. върху присъденото й обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; и на Т. И. Г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 1451,67 лв.- обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ......., в който притежава 79,50/378 ид. ч., поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV, без учреден за това сервитут през периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищците срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД искове както следва: от Д. С. Н. - иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в разликата над 2903,34 лв. до размера 9913 лв. и за периода 13.10.2011 г.- 28.05.2014 г. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД в разликата над 362,50 лв. до размера 1462 лв.; и от Т. И. Г.- иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в разликата над 1451,67 лв. до размера 4957 лв. и за периода 13.10.2011 г.- 28.05.2014 г. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД в целия му предявен размер за сумата от 731 лв. С въззивното решение са присъдени разноски на страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от исковете.

Ищците по делото обжалват въззивното решение, както следва: Д. С. Н., в частта му с която са отхвърлени предявените от нея - иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в разликата над 2903,34 лв. до размера 6943 лв. и за периода 13.10.2011 г.- 28.05.2014 г. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД в разликата над 362,50 лв. до размера 1024 лв.; а Т. И. Г., в частта му с която са отхвърлени предявените от нея - иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в разликата над 1451,67 лв. до размера 4957 лв. и за периода 13.10.2011 г.- 28.05.2014 г. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД до размера 512 лв. В касационната им жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касаторите - ищци, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Съгласно разпоредбите на Наредба №16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, или по какъв друг начин, следва да се определи размера на реално засегнатата част от имот, при предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване против лице, ползвало без основание и без учредено сервитутно право, незаконно изграден подземен електрически кабел в чужд имот?“. По въпроса се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се твърди противоречие с решение № 309/06.01.2020 г. по гр. д. № 850/2019 г. на ВКС, IV г. о.; 2. „Изграден подземен гараж представлява ли сграда по смисъла на разпоредбите на Наредба №16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти ?“; 3. „В кой момент настъпва падежа и от кой момент започва да тече погасителната давност на вземането на обеднилото се лице срещу неоснователно обогатилия се длъжник при неоснователно обогатяване от последния, поради ползването без основание на имота на обеднилия се? От момента на започване на обогатяването, или от момента на узнаване от обеднилото се лице, кое лице неоснователно се обогатява?“. По втори и трети въпрос се сочи основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК; и 4. „Кога изтича срока за възражение за изтекла погасителна давност на ответника при предявен срещу него иск за неоснователно обогатяване, с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, или с приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд?“. Твърди се, че въззивното решение е постановен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите са посочили бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му тях част.

Ответникът по жалбата „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалбата подадена от ищците. Подал е касационна жалба, срещу въззивното решение в осъдителната му част. Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. „Може ли да бъде претендирано обедняване от ищците, поради незаконно изградени енергийни съоръжения, след като ответникът не е изградил тези съоръжения, претърпял е и вреда от това незаконно изграждане, като е ангажирал доказателства в тази насока?“ и 2. „Може ли да се приеме, че когато има неправомерно ползване на недвижим имот, изразяващо се в изграждане на незаконни енергийни съоръжения, искът се явява винаги основателен, въпреки, че са направени изрично възражения с отричане на възможността за обедняване на ищеца, както и възражения за липса на обогатяване на ответника, като са ангажирани и доказателства в тези насоки от ответника?“. По въпросите се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се твърди противоречие с: решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение № 251/04.04.2017 г. по т. д.1023/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение 135/2017 г. по т. д. № 512/2016 г. на ВКС, II т. о.; решение № 398/2014 г. по гр. д. 1933/13 г. на ВКС, IV г. о.; ПП ВС № 1/79 г. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Д. С. Н. и Т. И. Г. са подал писмен отговор, и са изразили становище за неоснователност на жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят, че ищците Д. С. Н. и Т. И. Г. са собственици на ПИ с идентификатор ......, като първата от тях притежава 159/378 ид. ч., а втората - 79,50/378 ид. ч. от правото на собственост. С писмо изх. № П-03-72/20.4.2012 г. на [община] същите били уведомени, че е издаден констативен протокол от 06.04.2012 г. за

установяване на незаконен строеж в имота им с извършител „Монолитстрой - Ч., Б.“ ООД и ползвател ЧЕЗ разпределение България АД, при липсата на одобрени проекти и липсата на издадено разрешение за строеж за изпълнените СМР. Не бил спорен и факта, че трасето по което е прокаран кабел за захранване с ел. енергия на друг имот, захранването на който се осъществявало от ответника, през претендирания период било ползвано от ЧЕЗ. Според заключението СТЕ на вещото лице А., съоръженията, ползвани от ЧЕЗ попадали върху площ 24,48 кв. м. Вещото лице посочило, че трасето на кабел 20 КV през имота на ищците минава покрай стената, която е граница с ПИ ...... като общо заетото място от трасето и шахтата в квадратни метри е 24,48 кв. м. При огледа вещото лице констатирало, че тръбите, макар и от тях кабелите да били изтеглени, още били в земята в имота на ищците. Въззивният съд е приел, че спорът по отношение на това каква би била сервитутната площ на трасето е ирелевантен по делото, тъй като от значение било единствено размера на реално засегната от част от имота. Счел е за незаконосъобразен извода на първоинстнционния съд, че обезщетението следва да се определи спрямо размера на сервитутната зона, която била определена от съда на 30 кв. м. /по заключенията на вещите лица А., П. и експертите по тройната съдебно техническа експертиза/.

Въззивният съд е приел, че когато енергиен обект е изграден в чужд недвижим имот, за който няма предвиждане в подробния устройствен план, по аргумент за противното от чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, в полза на енергийното предприятие не възниква сервитутно право върху този имот и отношенията между страните следва да се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като енергийното предприятие дължи на собственицинте на имота обезщетение. Обезщетението се съизмерявало със средната пазарна наемна цена за имота, респ. за засегнатата част от него, за съответния период от време, през който енергийният обект продължава да се намирал в имота, без да е налице предвиждане за това в подробния без да е налице учреден сервитут.

По отношение на исковете за главница на двете ищци, касаещи периода 13.10.2011 г.- 28.05.2014 г. /5 години назад от предявяване на исковете -29.05.2019 г./ е прието, че същите са били погасени по давност и правилно са били отхвърлени от първоинстнционния съд. Прието е, че с уведомяването на ищците от Общината през април 2014 г. за съдържанието на констативния протокол, в който били посочени кой е изградил съоръжението и кой е неговия ползвател, за ищците не е имало пречка да предявят исковете срещу ползвателя. Прието е за неоснователно твърдението, че изискуемостта на вземането е възникнала след влизане на решение на административен съд в сила, с което е отхвърлена жалбата против Заповед № ДК-19-БЛ-2/8.3.2016 г. на началника на РДНСК, с която било забранено ползването на строежа кабели 20 кV за захранване на БКТП Монолитстройс, с ползвател ЧЕЗ Р. Б. АД, чрез прекъсване на кабела.

По отношение размера на обезщетението са били изслушани заключения на вещите лица П. Т. и В. Д.. Въззивния състав е приел първия метод от заключението на вещото лице Т. според което пазарна месечна наемна стойност за открити площи /тротоарно право/ е в размер на 4,70 лв. за кв. м. Вещото лице разяснило, че е съобразило, липсата на сделки за отдаване под наем на свободни площи от физически лица на търговци в ЦГЧ, а единствения, който има реални сделки с такива наеми е Общината по отношение на откритите площи /тротоарно право, поради което въз основа на Наредбата на общината в ЦГЧ цената е 4,70 лв. за кв. м. Според въззивния състав било налице необосновавано ползване от вещото лице Д. на корекционни коефициенти, без пояснения защо е приложило такива. От заключението на това вещо лице и изслушването й било установено, че и тя не се е съобразила с наличието на сделки със сходни имоти, а също ползвала стойността от 4,70 лв. за кв. м., която с приложения корекционен коефициент, определила на 4 лв. за кв. м.

Въз основа на заключението на вещото лице П. Т. въззивния съд е определил размера на дължимото обезщетение: на Д. С. Н. на 2903,34 лв., като е посочил, че сумата се дължи за периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г. /макар в исковата молба обезщетение да се претендира за времето до 11.02.2019 г./ и на Т. И. Г. на 1451,67 лв., като е посочил, че сумата се дължи за периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г. /макар в исковата молба обезщетение да се претендира за времето до 11.02.2019 г./. С оглед установеното по делото, че покана за плащане на обезщетение до ответника е била отправена само от Д. С. Н., на същата е присъдена лихва за забава върху дължимото й се обезщетението за периода от 14.12.2017 до 28.05.2019 г. в размер на 362,50 лв., а искът с правно основание чл. 86 ЗЗД на ищцата Т. И. Г. е отхвърлен.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в ожалваната му охвърлителна част по поставените въпроси от касаторите Д. С. Н. и Т. И. Г..

Поставения първи въпрос е обусловил правните изводи на съда, но същия не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съобразявайки съдебната практика обективирана в посоченото и от касаторите решение № 309/06.01.2020 г. по гр. д. № 850/2019 г. на ВКС, IV г. о., въззивният съд е приел, че когато енергиен обект е изграден незаконно в чужд недвижим имот, по аргумент за противното от чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, в полза на енергийното предприятие не възниква сервитутно право върху този имот. В този случай енергийното предприятие държи енергийния обект в чуждия имот, респ. – ползва съответната засегната част от него, върху която е изграден енергийният обект, без да има правно основание за това, като по този начин лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва по предназначение съответната засегната част от имота. Поради това, отношенията между тях се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД – енергийното предприятие дължи на собственика на имота обезщетение, което се съизмерява със средната пазарна наемна цена за засегнатата част от имота, за съответния период от време, през който енергийният обект продължава да се намира в имота, без да е налице предвиждане за това в подробния устройствен план, респ. – без да е налице учреден сервитут. Установено е, и че подземната кабелна линия ползвана от ответното дружество преминава през 24,48 кв. м. от процесния имот, поради което, ответникът дължи на ищците обезщетение по чл. 59 от ЗЗД в размер на средния месечен пазарен наем за тази засегната част от имота.

Вторият въпрос е общо поставен, не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения. Въззивният съд не е правил извод в контекста на питането дали изграден подземен гараж представлява сграда по смисъла на разпоредбите на Наредба №16/09.06.2004 г.

По отношение на третия въпрос не е налице основанието поддържано от касаторите - ищци за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай разпоредбите на чл. 59 ал.1 и чл.114 ал.1 ЗЗД са достатъчно ясни, а по въпроса за деня, от който вземането по чл. 59 ал.1 ЗЗД е станало изискуемо и от който започва да тече съответния давностен срок е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в: т. 7 ППВС № 1/1979 г.; решение № 286/22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г. на ВКС, І г. о. и др., която не се налага да бъде променяна. Прието е, че вземането при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД /срокът започва да тече от момента на обогатяването за сметка на другиго/, но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения.

Четвърти въпрос не може да се определи като обусловил правните изводи на съда и изхода на делото. Въпросът е изведен от становище на страната, поддържано в процеса - че възражението за изтекла давност е направено едва в седмото или осмо поредно о. с.з. по делото, което било видно от записаното на стр.4 от Протокола от о. с.з. проведено на 09.07.2021 г. В случая въззивния съд не е приемал възражението за изтекла погасителна давност на исковете по чл. 59 ал.1 ЗЗД да е било релевирано от ответника извън преклузивните срокове по ГПК, тъй като такова възражение е направено от ответника с отговора на исковата молба /л.60-61 от първоинстанционното дело/. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не е правен въпросът, изведен от становище на касатора. В цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, правният въпрос е изяснен като предпоставка за допускане на касационен контрол с конкретни характеристики, на които посочения въпрос не отговаря, тъй като не е изведен от разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Същият не удовлетворява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е достатъчно според т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от ищците част. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд.

Предвид изложеното въззивното решение, в обжалваната му от касаторите – ищци отхвърлителна част, не се допуска до касационно обжалване.

Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав счита, че във връзка с жалбата на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение, в неговата осъдителна част, за проверка на процесуалната му допустимост в тази част, поради нарушения свързани с диспозитивното начало, установено като основен принцип на гражданското съдопроизводство, изразяващи се в произнасяне плюс петитум, при определяне на периодите, за който са присъдени обезщетенията по исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на двете ищци.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 94,35 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 489/12.08.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 309/31.05.2023 г./ постановено по в. гр. д. № 414/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта му, с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ е осъдено да заплати, както следва: на Д. С. Н.: на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 2903,34 лв.- обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ......., в който притежава 159/378 ид. ч., поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV, без учреден за това сервитут през периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата 362,50 лв.- мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до 28.05.2019 г. върху присъденото й обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД; и на Т. И. Г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 1451,67 лв.- обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на собствения й имот с идентификатор ........, в който притежава 79,50/378 ид. ч., поради прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV, без учреден за това сервитут през периода от 29.05.2014 г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане, и в частта му за разноските.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 489/12.08.2022 г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 309/31.05.2023 г./ по в. гр. д. № 414/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград в останалата му обжалвана част.

УКАЗВА на жалбоподателя „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 94,35 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.