5№ 203
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
А. Ц. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4452 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 120/15.08.2022 г. по гр. д. № 125/ 2021 г., с което Апелативен съд – В. Т. потвърждавайки решение № 512/18.11.2020 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Окръжен съд – В. Т. е отхвърлил исковете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), процесуален субституент на държавата, по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) срещу П. И. И. и И. С. И. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 477 664.08 лв.
Решението е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси (първият – процесуалноправен, а другите - материалнолноправни): 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по своевременно въведените доводи и възраженията, с които са обосновани и оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение? и 2. Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на чл. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?
По първия въпрос настоящият състав приема, че съгласно чл. 271 ГПК, тълкуван във връзка с чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд решава спора по същество, като се произнася по своевременно въведените доводи и възражения, с които са обосновани оплакванията срещу първоинстанционното решение в жалбата, а и в отговора на жалбата. Въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, но след като изложи собствени мотиви защо оплакванията на страните са неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено - изцяло или частично. Обобщението се основава на нормативното и казуално тълкуване по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, и по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ТПК, извършено от Върховния касационен съд с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСТК на ВКС, Решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г., I-во ГО, Решение № 261/10.02.2020 г. по гр. д. № 758/2019 г., III-то ГО, Решение № 177/31.12.2020 г. по гр. д. № 293/2020 г., IV-то ГО, Решение № 123/28.05.2014 г. по гр. д. № 7750/2013 г. I-во ГО, Решение № 130/28.12.2017 г. по гр. д. № 4601/2016 г, III-то ГО и мн. др.). Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗДВ). Настоящият състав споделя казуалната практика на Върховния касационен съд. Поради това отговорът не се нуждае от допълнителни мотиви.
На материалноправните въпроси отговори ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Прието бе, че: 1. Не представляват „имущество“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. и 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Настоящият състав, като разгледа жалбата на КПКОНПИ и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че първият ответник е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в периода 04/05.10.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ – лек автомобил, марка „Х. С. СR – V“ с рег. № 4454 РМ, рама № S., собственост на „И. А. ЕАД, на стойност 39 809 лв., за която знаел, че е била придобита от другиго – неустановено лице, чрез престъпление – кражба на автомобила, като укривателството е в големи размери – престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Престъплението попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 12 ЗОПДНПИ (отм.) и е абсолютна предпоставка по чл. 21, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за образуваното производство за установяване на незаконно придобито имущество. Вторият ответник е баща на първия, от когото при условията по чл. 65 ЗОПДНПИ (отм.) се иска отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег. номер на МПС] . Правилно въззивният съд е заключил, че ответниците са надлежно легитимирани по материалното право на отнемане по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)), упражнено от КПКОНПИ като процесуален субституент на държавата (чл. 74 ЗОПДНПИ (отм)).
Правилно въззивният съд е приел, че преди да извърши преценка за законността на доходите на първия ответник, с които е придобито всяко имущество, чието отнемане се претендира, на първо място, е необходимо да установи налице ли е значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 ДР от ЗОПДНПИ (отм.). Само онзи размер на несъответствието между придобитото имущество в 10-годишния период на проверката (03.09.2005 г. – 03.09.2015 г.), и нетния доход, който надвишава 150 000 лв., осъществява обоснованото предположение по чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.). Правилно въззивният съд е съобразил, че едва след и ако установи такова превишение, е необходимо да изследва: 1) дали доходът, с който имуществото е придобито, е законен, включително като отчете, че незаконни са само доходите от забранена със закон дейност (те са краен брой, защото са изрично и изчерпателно посочени в действащите към момента на придобиването закони), а всички останали доходи са законни, и 2) дали конкретното имущество подлежи на отнемане от проверяваното лице (от първия ответник), респ. от втория ответник като свързано лице.
Съгласно § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
В правилното прилагане на разпоредбата, на първо място, въззивният съд е бил длъжен да установи възмездно придобитото имущество от проверяваното лице (първия ответник) в периода 03.09.2005 г. – 03.09.2015 г., да го остойности по пазарни цени към момента на придобивното основание и да изключи постъпилите суми по банковите сметки, които са изтеглени, а парите не са налични в края на проверявания период. В тази си дейност въззивният съд се е ограничил да посочи, че в релевантния период първият ответник е придобил недвижими имоти, леки автомобили, дружествени дялове, парични суми, включително парични постъпления по банковите му сметки. В решението липсват мотиви какви са придобитите имоти, леки автомобили и дружествени дялове и каква е общата им пазарна стойност към релевантния момент. От основното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че към 03.09.2015 г. първият ответник е закрил повечето от банковите си сметки, а наличности има само в четири от тях. Решението в тази част е необосновано и в противоречие с нормативното тълкуване, извършено в т. 1 ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, чието действие е от деня на влизане в сила на ЗОПДНПИ (отм.) – чл. 50, ал. 1 ЗНА.
В правилното прилагане на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), на второ място, въззивният съд е бил длъжен да изясни нетния доход на проверяваното лице. Съгласно § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ, нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Спорът за това какви доходи, приходи и източници на финансиране в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОДОВ е формирал първия ответник в проверявания период, е пренесен пред втората инстанция. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд за доказаност на твърденията в отговора на исковата молба, че в рамките на проверявания период първият ответник е имал спестявания от доходи от бригада в САЩ, формирал е допълнителни доходи от дейността си като крупие по договори с „Г. Х. В. и с „К. К. Г. Казино опърейшънс“, получил е възнаграждения по договори за посредничество за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на „Ню Пропъртис“ ООД и на „Д. И. ЕООД, получил е парични средства, дарени му от родителите. При доводите на КПКОНПИ, пренесени и като оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, че такива доходи и приходи няма, а достоверността на събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели, единият от които е майката на проверяваното лице, се опровергава от писмените, въззивният съд е бил длъжен да извърши задълбочен анализ на всички тези доказателства. В тази си дейност, която произтича от правомощията на инстанция по същество (чл. 271, вр. чл. 269, изр. 2, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК) въззивният съд се е ограничил да посочи, че всички тези доказателства първата инстанция е анализирала подробно, поотделно и във взаимната им връзка.
В следствие на нарушенията на материалния закон и на допуснатите съществени процесуални нарушения, необоснован е и изводът на въззивния съд, че и той споделя допълнителното заключение на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.) няма, а напротив – налице е съответствие с положителен знак в размер на 219 504.85 лв.
Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото е необходимо след самостоятелен и прецизен анализ на събраните доказателства за доходите, приходите и източниците на финансиране на първия ответник, въззивният състав да установи има ли значително несъответствие. Следва да съобрази и ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. В конкретния случай това означава, че при остойностяването на придобитото имущество не следва да участват сумите по закритите банкови сметки на първия ответник. Паричните средства по тях не са налични в края на проверявания период. При извод за значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), необходима е и преценка за законността на доходите за придобиване на имуществата, които могат да бъдат отнети в полза на държавата от първия ответник, респ. от втория ответник като свързано лице (чл. 65 ЗОПДНПИ (отм.)), – притежаваните в края на проверявания имот, и за законността на доходите за придобитите имоти през 2011 г., които впоследствие първият ответник е отчуждил по противопоставим на държавата начин.
По двете частни жалби на КПКОНПИ срещу решение № 120/15.08.2022 г. по гр. д. № 125/2021 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта по разноските, присъединени към настоящото дело.
Разноските са определени с два акта на Апелативния съд, а именно:
· с въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение от 28.01.2021 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Окръжен съд – В. Т. за допълване на решение № 512/18.11.2020 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Окръжен съд – В. Т. (на първоинстанционното решение) в частта по разноските, а в тежест на КПКОНПИ е поставено уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от втория ответник.
· с определение № 397/03.10.2022 г. за допълнение на решение № 120/15.08.2022 г. по гр. д. № 125/2021 г. на Апелативен съд – В. Т. (на въззивното решение) в частта по разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД КПКОНПИ Комисията е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за безплатното представителство на първия ответник.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта по разноските, а при новото разглеждане на делото следва да се решат и двата въпроса като производни от крайния изход на спора. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне и за разноските в касационното производство.
При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 120/15.08.2022 г. по гр. д. № 125/2021 г. на Апелативен съд – В. Т. потвърденото с него определение от 28.01.2021 г. по гр. д. № 279/2018 г. на Окръжен съд – В. Т. и определение № 397/03.10.2022 г. за допълване на въззивното решение в частта по разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – В. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.