Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

София, 08.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдията Е. Д. гр. д. № 4443/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2566 от 18.09.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 261510 от 09.03.2021 г. по въззивно гр. д. № 16507/2018 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав. Касаторът Т. Н. Г. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № І-35-72 от 16.06.2011 г. по гр. д. № 15761/2007 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Н. Г. срещу Е. Д. К., С. М. К., Е. Й. Л., С. Й. Г., Б. Й. Н., С. И. Ц., И. И. Ц., Р. Н. Д., П. Н. Д., С. К. Л., Н. К. Л., С. Ф. Х. и Столична община искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че на основание договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 35, т.ХХІ, дело № 3770/1969 г. ищцата е собственик на недвижим имот с площ 300 кв. м. с граници: от запад - черен път, от север - останалата част от УПИ * от кв. 16а от плана на [населено място], от изток - част от имот на В. И., от юг - имот на С. Я., обозначена между букви А-Б-В-Г-А на скица № АГ 1100-633 от 02.11.2007 г., приложена на л. 24 от делото, представляващ реална част от УПИ * в кв. 16а по плана на [населено място]. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответниците по касация С. Ф. Х., Н. Л. К. и Столична община, считат, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд за липса на идентичност на имотите, въпреки експертните заключения за съществуването на частична такава.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 104/03.12.2018 г. по гр. д. № 2947/2017 г. на ВКС, първо о., е обезсилено първоначално постановеното по делото решение. Прието е, че исковата молба е била нередовна – не е индивидуализиран спорния имот съобразно актуалния му регулационен статут към момента на предявяване на исковете. В мотивите на отменителното решение е посочено, че не се установява регулационен план, по който за имот с кадастрален № * да е бил отреден парцел с номер * /спорният имот е бил индивидуализиран като реална част от него/.

След връщане на делото за ново разглеждане и оставяне на исковата молба без движение, ищцата е индивидуализирала спорния имот по следния начин: реална част от имот пл. № * в кв. 16а по плана на населеното място, с площ 280 кв. м., обозначена на приложената комбинирана скица към заключението на вещото лице Г. с б. М, Ж, З, И, К, Л, М, от които 142 кв. м. попадат в УПИ *, нанесени на скицата с б. М, Ж, З, Л, М и 138 кв. м. попадат в улица, обозначена с б. Л, З, И, К, Л.

Ищцата се е легитимирала като собственик по силата на договор за дарение, сключен през 1969 г. със С. Д. П., като праводателката й е била собственик на основание договор за замяна от 1957 г. Оспорила е материалноправните предпоставки за реституция в полза на праводателите на ответника С. Ф. Х., като е твърдяла, че възстановеният имот, предмет на договора за покупко-продажба, се е намирал в строителните граници на населеното място.

Ответникът С. Ф. Х. е оспорил активната материалноправна легитимация на ищцата. Възразил е, че се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1995 г., а праводателите му са били собственици по силата на земеделска реституция от 1992 г. При условията на евентуалност е въвел възражение за придобиване на процесния имот по давност чрез упражнявано владение, считано от 1997 г. Противопоставил е следните възражения: неспазване на ограничителния режим за придобиване на вещни права от праводателката на ищцата, установен от чл. 1 ЗРПВПВННИ /отм./ и нищожност на дарението поради нарушаване на изискването на чл. 72 ЗН.

О. С. община е оспорил исковете, като е възразил, че част от процесният имот попада в изградена улица.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт № 26, т.VІІ, дело № 1185/1957 г. С. Д. П. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ нива от 2 дка в землището на [населено място]- София, м. „П.”, собственост на член-кооператора Г. П., при граници: от юг - дворни места на братя В. и С. Я., от запад - черен път, от север - блок на ТКЗС и от изток - дере, който имот с протоколно решение от 20.12.1956 г. на комисията по ТПС в [населено място] й е даден в замяна срещу собствения й недвижим имот от 4.5 дка в м. ”У. д.”, включен в блок на ТКЗС.

С нотариален акт № 35/05.09.1969 г. С. Д. П. и съпругът й П. К. П. са дарили на своята внучка Т. Н. П. 600 кв. м. от този имот при описани в нотариалния акт граници: братя В. и С. Я., черен път, блок на ТКЗС и дарителите. При съставянето на акта е представен нотариален акт № 127/1959 г., с който С. Д. П. е дарила на сина си Х. П. П. /починал през 1967 г. и оставил за наследници родителите си/ следния свой собствен недвижим имот: част от нива, с площ 600 кв. м., находяща се в землището на [населено място] – София, м. „П.”, при съседи на дарената част: братя В. и С. Я., черен път, блок на ТКЗС и С. Д. П..

Ответникът С. Ф. Х. е закупил с нотариален акт № 100/1995 г. празно дворно място с площ 1 000 кв. м., съставляващо имот пл. № * в кв. 16а по плана на [населено място], при съседи: наследници на Г. П., наследници на В. Г., наследници на Г. В. и при „новообразувани съседи“: С. М., П. Б., Т. и М. П., С. Д.. Продавачите по сделката Р. М. К., Е. Д. К., Н. Д. Л., С. Л. К., К. С. Л., Й. Л. К. и С. М. К. са се легитимирали с констативен нотариален акт № 118/07.04.1994 г. за имот, възстановен по реда на чл. 17 ЗСПЗЗ и чл. 18 ППЗСПЗЗ. Със същия молителите Д. Л. К., С. Л. К. и Й. Л. К. са признати за собственици на възстановения им от ОбПК – [населено място] недвижим имот – бивша нива, а именно: празно дворно място с площ 1 000 кв. м., съставляващо имот пл. № * в кв. 16а, при посочените по-горе граници. Представени са решение № 194-2/19.08.1992 г. на Поземлена комисия – [населено място] за възстановяване на собствеността в стари реални граници в полза на С., Й. и Д. Л. К. върху нива от 1 дка в землището на [населено място], в строителните граници на населеното място, при описани съседи, влязло в сила на 02.09.1992 г., както и скица от 1994 г.

От назначените по делото две еднолични и една разширена тройна съдебно - технически експертизи се установява, че за [населено място] се съхраняват два кадастрални плана - единият изработен преди 1960 г., а другият - през 1984 г. В кадастрален лист № 3 от плана от преди 1960 г. са заснети имоти пл.№ *, *и *, които в разписния лист към плана са записани съответно на Т. Н. П., на С. Д. П. и на М. П. П.. Съгласно регулационен план, одобрен през 1977 г. трите имота попадат в УПИ *, отреден за комплексно жилищно строителство. В кадастралния план от 1984 г. имотите са заснети с пл. № *, записан на името на Т. П., пл. № *, записан на В. Н. И. и пл. № *, записан на М. П. П.. През 1993 г. е одобрено частично изменение на регулационния план от 1977 г., като за имот пл. № * е отреден УПИ *, за имот пл. № * е отреден УПИ * и за имот пл. № * е отреден УПИ * в кв. 16а. През 1993 г., на основание решение на ПК - Б., в кадастралната основа на плана е извършено попълване в кв. 16а, като е заснет нов имот пл. № *. Изменението на кадастралната основа е одобрено със заповед № РД-09-210/03.12.1993 г., като за новонанесения имот пл. № * е отреден УПИ * /заповед № РД-50-05/01.02.1996 г./.

Видно от експертното заключение на вещото лице Г., частта от имот пл. № *, попадаща в заменения имот с площ 2 дка, описан в нотариалния акт от 1957 г., е обозначена на приложената комбинирана скица с б. М,Ж,Б,Н,И,В,К,Л,М и е с графично изчислена площ 916 кв. м. Частта от имот пл. № *, попадаща в дарения на Т. П. имот, представляващ имот пл. № * по кадастрален план от 1984 г., обозначена на приложената комбинирана скица с б. М,Ж,З,И,К,Л,М, е с графично изчислена площ 280 кв. м. От тях, 142 кв. м. от имот пл. № *, попадат в УПИ *, обозначени на скицата с б. М, Ж, З, Л, М и 138 кв. м. попадат в изградената [улица], обозначена на скицата с б. Л, З, И, К, Л. Видно от приложение № 2 към експертизата, представляващо разпечатка от цифров модел на ПУП, одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., с изменения за кв. 16, 60 и 63, одобрени със заповед № РД-50-09-287/06.07.1993 г., улицата е предвидена с последната цитирана заповед.

На скицата към заключението на вещото лице П., прието при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд, УПИ * в кв. 16а по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-50-09-287/06.07.1993 г., е означен по цифрите 1,2,3,4,5,1, с площ 473 кв. м. Нанесен е в кадастралната карта като имот с идентификатор * /скица № 35495 от 13.06.2913 г. на СГКК – София/. Кадастралната карта на населеното място е одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. На скицата към експертизата имот пл. № * по кадастралния план от 1984 г. е обозначен с кафяви линии и цифри /6,7,3,4,5,1,6/. УПИ * е отреден за имот пл. № *, като останалата му част попада в улица.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са били отхвърлени по отношение на имот, който не е бил индивидуализиран съобразно актуалния му регулационен статут, въззивният съд е обосновал заключение, че не се установява идентичност между процесната реална част и закупения от ответника Х. имот. В обжалваното решение след като е обсъдил експертизите, съдът е приел, че тези имоти са „безспорно различни“, като именно въз основа липсата на идентичност са изведени решаващите изводи за неоснователност на установителните искове за собственост.

По основателността на касационната жалба.

Изводът на въззивния съд, че липсва частична идентичност между имота, описан в нотариалния акт от 1969 г., и закупения от ответника, е очевидно неправилен. Такава идентичност безспорно се установява от експертните заключения.

Ищцата се легитимира като собственик на процесната реална част с площ от 142 кв. м., обозначена на скицата към заключението на вещото лице Г. с б. М, Ж, З, Л, М, по силата на договора за дарение, сключен с нотариален акт № 35/1969 г., като правото й на собственост върху нея не е било изгубено с придобиването му от праводателите на ответника С. Ф. Х., респективно от самия ответник.

С оглед предмета на доказване, определен от твърденията и възраженията на страните, следва да се извърши преценка дали постановеното в полза на праводателите на ответника С. Ф. Х. позитивно решение за възстановяване на собствеността е отговаряло на поставените в ЗСПЗЗ условия, в редакцията на закона към момента на постановяване на решението. Тази преценка трябва да бъде направена при съобразяване на оспорената предпоставка за реституция, свързана в настоящата хипотеза с приложното поле на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

При първоначалната редакция на реституционния закон, до влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 98 от 1997 г./ не подлежаха на възстановяване имотите, които в периода след тяхното отнемане са били валидно придобити от трети лица. В практиката на ВКС /решение № 132/3.11.2016 г. по гр. д. № 1984/2016 г. и решение № 39/29.05.2017 г. по гр. д. № 3394 от 2016 г. на второ г. о., решение № 136/3.11.2017 г. по гр. д. № 4813/2016 г. на първо г. о./ е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 1997 г./ обявява за нищожни всички актове /гражданско и административноправни/, по силата на които трети лица са придобили собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, макар и тези актове да са били правомерно извършени. Нормата е материалноправна и съобразно общите правила за действие по време на правните норми, има действие занапред, доколкото законодателят изрично не й е придал обратно действие /чл. 14, ал. 1 ЗНА/. Следователно и като се има предвид изключителния й характер, следва да се приеме, че до влизането й в сила масовизираните имоти, които са били прехвърлени от селскостопанските организации на трети лица при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на възстановяване в полза на предишните им собственици или техните наследници.

Не подлежат на възстановяване и правата на собствениците върху незастроените земи, намиращи се в строителните граници на населените места /чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ в ред. й на ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г./, когато са били валидно придобити от трети лица /тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2 от 1996 г. на ОСГК на ВС, т. 1Б/.

Праводателите на ответника С. Ф. Х. не са в състояние да се легитимират като собственици на имот пл. № * в кв. 16а по плана на населеното място на основание земеделска реституция от 1992 г., тъй като към този момент не са притежавали право на възстановяване на собствеността, и следователно издаденият в тяхна полза индивидуален административен акт е постановен при липса на материална компетентност на органа по земеделска реституция. Сделката, сключена с нотариален акт № 100/1995 г., не е породила вещноправно действие.

Недоказани са възраженията на ответника. За установяване на правоизключващото възражение за придобивна давност не са ангажирани гласни доказателства /допуснатите свидетели са заличени по негово искане/. Ц. З. за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /отм./ е приет през 1958 г. след извършването на замяната. Нормата на чл. 72 ЗН е неприложима към настоящия спор за установяване принадлежността на правото на собственост.

Исковете са основателни по отношение на ответниците – физически лица за установяване принадлежността на правото на собственост на ищцата върху реалната част с площ от 142 кв. м. от имот пл. № *, които попадат в УПИ * /*/, обозначени на комбинираната скица към експертизата на вещото лице Г. с б. М, Ж, З, Л, М.

Искът е неоснователен по отношение на ответника – Столична община за установяване принадлежността на правото на собственост на ищцата върху реалната част с площ 138 кв. м., които попадат в изградената [улица], обозначена на скицата към горното заключение с б. Л, З, И, К, Л.

Видно от експертните заключения, за имот пл. № * е отреден самостоятелен парцел с изменението на застроителния и регулационен план от 1993 г. Според чл. 93, ал. 1 ЗТСУ /отм., ДВ, бр. 124 от 1998 г./ отчужденията на места за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели. В нормата на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ /отм., ДВ, бр. 140 от 1998 г./ е предвидено, че при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. С влизането в сила на застроителния и регулационен план, ищцата като собственик на имот пл. № * е придобила собствеността върху новообразувания парцел *, а общината е придобила правото на собственост върху отстъпената й част от имота за изграждане на предвидената по плана улица, осигуряваща и достъп до парцела.

Ищцата не е доказала съществуването на право на собственост върху процесната площ, която като част от улица, съставлява публична общинска собственост.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете на касатора срещу ответниците – физически лица са отхвърлени, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в описаната част. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Предявените искове срещу тези ответници подлежат на уважаване. В останалата част, с която е потвърден първоинстанционния акт за отхвърляне на иска срещу ответника – Столична община, обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора ответниците по касация – физически лица дължат на касатора заплащане на направените разноски в общ размер на 3 600 лв. /за всички инстанции/, съразмерно на уважената част от жалбата. Жалбоподателката трябва да заплати на ответника по касация Столична община разноски в размер на 1 200 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261510 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 16507/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. Н. Г. срещу С. Ф. Х., Е. Д. К., С. М. К., Е. Й. Л., С. Й. Г., Б. Й. Н., С. И. Ц., И. И. Ц., Р. Н. Д., П. Н. Д., С. К. Л. и Н. К. Л., искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че на основание договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 35, т.ХХІ, дело № 3770/1969 г. ищцата е собственик на реална част от * в кв. 16а по плана на [населено място], при описани граници, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявените от Т. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу С. Ф. Х., Е. Д. К., Е. Й. Л. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон В. Б. Л., Й. Е. Л. и В. Е. Л./, С. Й. Г. /починала в хода на процеса и заместена от наследника си по закон Емилия К. М./, Б. Й. Н. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Ц. И. Н. и В. И. Н./, С. И. Ц., И. И. Ц., Р. Н. Д., П. Н. Д., С. К. Л., Н. К. Л. и С. М. К. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон В. Б. Л., Й. Е. Л., В. Е. Л., С. И. Ц., И. И. Ц., Емилия К. М., Ц. И. Н. и В. И. Н./ искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм./, че ищцата е собственик на основание договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 35, т.ХХІ, дело № 3770/1969 г., на реална част с площ от 142 кв. м. от имот пл. № *, които попадат в УПИ * /*/ по регулационния план на [населено място], заснет като поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на населеното място, обозначени на комбинираната скица към експертизата на вещото лице Г. с б. М, Ж, З, Л, М, на л. 154 от първоинстанционното дело, приподписана от настоящия съдебен състав и представляваща неразделна част от съдебното решение.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Т. Н. Г. срещу Столична община иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/ отм./ за установяване, че на основание договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 35, т.ХХІ, дело № 3770/1969 г., ищцата е собственик на реална част с площ 138 кв. м., които попадат в изградената [улица], обозначена на комбинираната скица към заключението на вещото лице Г. с б. Л, З, И, К, Л.

Осъжда С. Ф. Х., Е. Д. К., Емилия К. М., Ц. И. Н., В. И. Н., С. И. Ц., И. И. Ц., Р. Н. Д., П. Н. Д., С. К. Л., Н. К. Л., В. Б. Л., Й. Е. Л. и В. Е. Л., да заплатят на Т. Н. Г., сумата 3 600 лв. /три хиляди и шестотин лева/, представляваща направени разноски по делото за всички инстанции.

Осъжда Т. Н. Г. да заплати на Столична община сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/- разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.