Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 2573 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на И. Р. и В. Р. от гр. Г. Д. срещу решение № 2154 от 15.12.2022 г. по адм. д. № 480/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на А. Р. и М. С., са отменени разрешение за строеж № 32 от 10.03.2021 г. и заповед № 21/29.03.2021 г. на главния архитект на О. Г. Д. С разрешение за строеж № 32/10.03.2021 г., на основание чл. 148 от ЗУТ, съгласувани и одобрени проекти на 10.03.2021 г. по части: Архитектура, конструкции, ВиК, Електро, ЕЕ, ПБЗ, и Проект за вертикално планиране и трасировъчен проект, е разрешено на И. Р. и В. Р. (конституирани като заинтересовани страни в производството по адм. д. № 480/2021 г.) изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) за изграждане на строеж: Жилищна сграда в УПИ VII-5195, кв. 87, по плана на гр. Г. Д. община Г. Д. с посочена градоустройствена основа, както и условията за изпълнение на строителството. Със заповед № 21/29.03.2021 г. на главния архитект на О. Г. Д. е допусната поправка на фактическа грешка в разрешението за строеж, като към имената на титулярите на разрешението за строеж заинтересованите лица И. Р. и В. Р., са добавени и жалбоподателите в първоинстанционното производство: М. С. и А. Р., в качеството им на съсобственици на имота, за който се издава разрешението за строеж.

Касаторите оспорват съдебното решение като неправилно, при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на градоустройствената основа е посочен ПУП-План за регулация и застрояване, одобрен с решение № 285/2009 г. на Общински съвет Г. Д. и ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 281/10.03.2021 г. на кмета на О. Г. Д. виза на главен архитект на община Г. Д. върху скица № 771/22.12.2020 г. и удостоверение за идентичност, издадено от същата община. Със заповед № 36/06.07.2021 г. на главния архитект на О. Г. Д. е отменена процесната заповед № 21/29.03.2021 г. във връзка с явна фактическа грешка и възникнали нови обстоятелства - Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587 от ГПК с № 177, том 2, рег. № 3336, дело № 365/2021 г. и молба с вх. № 94-00-946/05.07.2021 г. Неправилно съдът е приел, че при издаване на процесните административни актове са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради това, че И. Р. и В. Р., като титуляри на оспореното разрешение за строеж, не са единствените собственици на процесния недвижим имот, в който е разрешено строителството. Съдът се е позовал на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот с № 177, том 1, вписан в Служба по вписванията /СВ/ с № 103, т. III, д. № 520/2002 г., скица на ПИ, извлечение от КРНИ. Според съда, жалбоподателите не са учредили на И. и В. Рамови право на строеж, като оспорващите не са били уведомени за образуваното административно производство. Поддържа, че нормата на чл. 150 от ЗУТ е неприложима в случая, тъй като заповед № 281/10.03.2021 г. на кмета на О. Г. Д. не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по адм. д. № 480/2021 г. Процесното разрешение за строеж не е издадено във връзка с комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, а е издадено по заявление /молба/ УТ-2054-6/18.01.2021 г. в процедура по чл. 148-149 от ЗУТ. В съответствие с чл. 148, ал. 9 от ЗУТ в разрешение за строеж № 32/10.03.2021 г. са вписани фактическите и правни основания за неговото издаване, и условията за изпълнение на строежа. От цитираните в акта документи се установяват мотивите за издаването му. Позовава се на съдебна практика решение № 6466/30.04.2019 г. по адм. д. № 12872/2018 г. на ВАС, решение № 13009/30.10.2017 г. по адм. д. № 13845/2016 г. на ВАС, IV отделение и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Поддържат, че И. Р. и В. Р. са единствените собственици на процесния имот, въз основа на представените по делото нотариални актове за прехвърляне на идеални части от имот с идентификатор 17395.501.5195 по КККР на гр. Г. Д. и нов УПИ VII-5195, кв. 87 по плана на населеното място, създаден въз основа на заповед № 512/14.08.2020 г. на кмета на О. Г. Д. с която е одобрен ПУП-ПР, с който дворищно-регулационните линии се прокарват по имотните граници на същия ПИ. Легитимирали са се като негови собственици по надлежен ред в административното производство за издаване на процесното строително разрешение с надлежни писмени доказателства, притежаващи 1/5 ид. част от имота, за която оспорващите имат претенции, с Нотариален акт № 159, том I, рег. № 2326, дело № 34/2019 г., вписан в СВ Г. Д. вх. рег. № 628/13.03.2019 г., акт № 87, том III, дело № 355, както и с цитирания Нотариален акт № 177, том II, рег. № 3336, дело № 365/2021г., с който са признати за собственици на целия ПИ №17395.501.5195. Последният нотариален акт е годен титул за собственост, а административният съд няма правомощия да разрешава спорове за собственост. Неправилно първоинстанционният съд не зачита доказателствената сила на този документ и приема, че съсобственици на процесния имот са оспорващите /ответници по касация/, без да обсъди доводите на И. Р.. Поради това решението е немотивирано и необосновано, произнесено по недопустима жалба, тъй като оспорващите не са собственици на 1/5 ид. ч. от процесния имот, както твърдят. Заповед № 36/06.07.2021 г. за отмяна на заповед № 21/29.03.2021 г. за поправка на ЯФГ е влязла в сила, като неоспорена, представлява стабилен административен акт и жалбата срещу нея е недопустима. За жалбоподателите не е налице и правен интерес от оспорване на заповед № 21/29.03.2021 г. за поправка на ЯФГ в заповед № 32/10.03.2021 г., тъй като с нея същите са вписани като лица, на които е разрешено строителството. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се отхвърлят първоинстанционните жалби като неоснователни. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Представят писмена защита.

Ответникът по касационната жалба главният архитект на О. Г. Д. редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба А. Р., редовно уведомен, в съдебно заседание и с писмена защита, чрез адв. У., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Въпросът за правния интерес на А. Р. и М. С. е решен с определение № 6505/29.06.2022 г. по адм. д. № 898/2022 г. по описа на ВАС, съгласно което Нотариален акт № 103, том II, дело № 520/2002 г., установяващ правото им на собственост върху имота на праводателя им /наследодателя им/, не е отменен по предвидения за това ред и следва да се приеме като годен титул за собственост, доколкото административният съд не е компетентен да решава спорове за собственост. Именно установяването на това право на А. Р. и М. С. върху имота, е дало основание на главния архитект на О. Г. Д. да издаде процесната заповед за поправка на ЯФГ и да включи същите в разрешението за строеж като възложители. Същите обаче не са участвали в издаването на този акт, не са били уведомени и не са поискали издаването му, както и не са представили пред административния орган инвестиционен проект с искане за одобряването му. С оглед изложеното, съдът правилно е приел, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила и на това основание е отменил, както издаденото разрешение за строеж № 32/10.03.2021 г., така и заповед № 21/29.03.2021 г., с която е допусната поправка на ЯФГ в разрешението за строеж, включително и по отношение на А. Р. и М. С.. Включването им, като възложители в разрешението за строеж не ги прави такива по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, според който възложител е този, който осигурява всичко необходимо за започване на строежа. Те не са учредили и право на строеж на касаторите, не са участвали в производството по издаване на РС. Това е ограничило значително правото им на защита. Заповед № 281/10.03.2021 г. на кмета на О. Г. Д. с която е одобрен Подробен устройствен план план за застрояване по чл. 150 от ЗУТ и във връзка с искане вх. № УТ-2054-6/18.01.2021 г., се отнася и до процедура по одобряване на части на Комплексен проект за инвестиционна инициатива, включваща и издаденото разрешение за строеж. Дори да се приеме, че процесното разрешение за строеж е издадено на основание чл. 148 от ЗУТ, то отново е незаконосъобразно, като издадено на лица, които не са единствени собственици на имота, за който се издава, без учредено право на строеж.

Ответникът по жалбата М. С., редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят ва Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Обосновано е прието от първоинстанционния съд нарушение на административнопроизводствените правила неуведомяване на заинтересовани лица в административното производство останалите съсобственици в недвижимия имот. Те е трябвало да участват в производството, тъй като е следвало да се получи тяхното общо съгласие, като носители на вещни права в имота за издаване на разрешението на строеж. Съгласно чл. 183 от ЗУТ, приложим във връзка с чл. 148 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот нов строеж, надстрояване или пристрояване, се извършват задължително въз основа на договор с нотариална форма с останалите собственици. Липсата на такова договаряне в процесния случай е основание за незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж. Нещо повече, неучастващите в производството съсобственици са подали уведомление, че не са съгласни да бъде издавано разрешение за строеж. Доколкото e налице право на собственост върху процесния имот и на А. Р. и М. С., обективирано в нотариален акт от 2002 г. и приложени удостоверение за наследници, скица и др., и не е учредено право на строеж в полза на другите съсобственици, произнасянето на административния орган, приемащо че разрешението за строеж е издадено за всички съсобственици е незаконосъобразно и е в нарушение на материалния закон.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон.

С оспореното в настоящото касационно производство решение № 2154 от 15.12.2022 г. по адм. д. № 480/2021 г. са отменени по жалби на А. Р. и М. С. от гр. Г. Д. разрешение за строеж № 32/10.03.2021 г. и заповед № 21/29.03.2021 г. за поправка на ЯФГ в разрешението за строеж, издадени от главния архитект на О. Г. Д. По повод постъпило заявление за издаване на разрешение за строеж с вх. № УТ-2054-6/18.01.2021 г. от И. Р. на основание чл. 148 от ЗУТ, съгласувани и одобрени проекти на 10.03.2021 г. по части: Архитектура, Конструкции, ВиК, Електро, ЕЕ, ПБЗ и Проект за вертикално планиране и трасировъчен проект, от главния архитект на община Г. Д. е издадено разрешение за строеж № 32/10.03.2021 г. /л. 8 по адм. д. № 481/2022 г./, с което е разрешено на И. Р. и В. Р.: - Изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на строеж Жилищна сграда в УПИ VII-5195, кв.87 по плана на гр. Г. Д. О. Г. Д. област Благоевград, застроена площ 85 кв. м., разгъната застроена площ 85 кв. м. Със заповед № 21/29.03.2021 г. на главния архитект на О. Г. Д. на основание чл. 62, ал. 1 от АПК и извършена служебна проверка на разрешение за строеж № 32/10.03.2021 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в разрешение за строеж № 32/10.03.2021 г., като на страница 1, ред 4 вместо текста: на основание чл. 148 от ЗУТ да се чете на основание чл. 150 от ЗУТ; на страница 1, 10 ред, освен И. Р. и В. Р., са добавени и М. С. и А. Р.; на страница 2, 3 ред е нанесена поправка в текста, като следва да се чете: .. Градоустройствена основа: Подробен устройствен план План за регулация и План за застрояване, одобрен с решение № 285/2009 г. на Общински съвет гр. Г. Д. и ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 281/10.03.2021 г. на кмета на О. Г. Д. виза на главен архитект на община Г. Д. изразена върху скица № 771/22.12.2020 г. на О. Г. Д. Удостоверение за идентичност с изх. № 94-00-520 от 29.03.2021 г., издадено от О. Г. Д. Първоинстанционният съд е отменил разрешението за строеж и заповедта за поправка на явна фактическа грешка, като е приел, че от доказателствата по делото се установява, че И. Р. и В. Р. титуляри на оспореното строително разрешение не са единствените собственици на процесния недвижим имот, в който е разрешено строителството, а съсобственици на този имот са и жалбоподателите А. Р. и сестра му М. С., видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност чл. 483, ал. 2 от ГПК № 177, т. I, вписан в СВ с № 103, т. III, д. № 520/2002 г. (стр. 10,11), удостоверение за наследници на Ж. Р. (л. 14) и Скица на ПИ № 15-313855-25.03.2021 г. от СГКК Благоевград и извлечение от Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ (л.12,13).

Така постановеното решение е правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и процесуалните правила към установените факти и обстоятелства по случая. Видно от цитираните доказателства, наследодателят на жалбоподателите в първоинстанционното производство А. Р. и М. С. Ж. Р. е придобил 3/5 идеални части от процесния недвижим имот пл. № 4305, кв. 87 /Нот. Акт № 177, т. I, вписан в СВ с № 103, т. III, д. № 520/2002 г., Скица №15-313855-25.03.2021 г./, в съсобственост с И. Р. и Д. Р., при равни дялове по давностно владение и наследство, с площ на парцела 394 кв. м. /ПИ № 17395.501.5195/. Следователно, за същите е налице правен интерес от обжалване на разрешението за строеж и на заповедта за поправка на ЯФГ в същото. Аналогично, като собственици на имота е трябвало да бъдат уведомени за образуваното административно производство по подаденото от И. Р. и В. Р. заявление за издаване на разрешение за строеж върху същия имот от самото му начало. Необходимо е било, на основание чл. 183 от ЗУТ, като съсобственици на имота А. Р. и М. С. да дадат съгласие за извършване на строеж в имота им с нотариална заверка. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон. Според чл. 148, ал. 5, предл. 2-ро от ЗУТ, разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183. Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Изискването е при издаване на разрешение за строеж, същото да стане възоснова на договор в нотариална форма с останалите собственици, каквото не е налице в процесния случай. В случая не е налице изключението по чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота.

Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение. По въпроса относно допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определение № 6505/29.06.2022 г. по адм. д. № 898/2022 г. на ВАС второ отделение. В посочения съдебен акт е отразено, че в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ са определени заинтересованите лица, легитимирани да оспорят разрешението за строеж, като в случая на нов строеж, като процесния, това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 възложителят и собственикът на земята. Според определението, жалбоподателите от първата инстанция А. Р. и М. С. се легитимират като собственици на 1/5 идеална част от процесния имот, въз основа на описаните по-горе документи, нотариален акт, скица и удостоверение за наследници на наследодателя им Ж. Р., поради което се явяват титуляри на вещни права и заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Както е приел ВАС, и с основание възразява ответникът по касация А. Р., нотариалният акт не е отменен по предвидения за това ред и е годен титул за собственост, удостоверяващ правата над имота, доколкото административният съд не е компетентен да разрешава спорове за собственост. Представеният от И. Р. и В. Р. констативен нотариален акт № 72, том VII, д. № 779/2021 г. от 13.04.2021 г. на Службата по вписвания, за собственост на целия ПИ с идентификатор №17395.501.5195, съответен на имот пл. № 4305, кв. 87, отреден по предходен план за парцел III, а по сега действащия регулационен план за УПИ VII-5195, не е основание да се отрекат правата на оспорващите, съществуващи въз основа на редовен титул за собственост. За тях е налице правен интерес от оспорване и на заповед № 21/29.03.2021 г., въпреки издаването на последваща заповед № 36/06.07.2021 г., с която първата заповед е отменена, тъй като не са събрани доказателства, че последната е влязла в сила, налице ли е оттегляне на акта и настъпили ли са правните му последици. След преценка на събраните доказателства, въз основа на указанията от ВАС по адм. дело № 898/2022 г., първоинстанционният съд е приел, че за А. Р. и М. С. е налице правен интерес да оспорят и заповедта, тъй като не са налице посочените от касационната инстанция хипотези, които биха довели до отпадането на правния им интерес от обжалването й.

По отношение на оспорването на заповед № 281/10.03.2021 г. на кмета на О. Г. Д. за одобряване на ПУП-ПЗ, първоинстанционният съд правилно се е отбелязал, че се е произнесъл с влязло в сила протоколно определение по адм. д. № 480/2021 г. и не следва да се обсъжда с крайния съдебен акт.

С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация А. Р., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2154 от 15.12.2022 г. по адм. д. № 480/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА И. Р. и В. Р. да заплатят солидарно на А. Р. съдебни разноски в размер от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ