Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 2586/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция М. П. в Агенция "Митници" чрез юрк. Д., срещу Решение № 7015 от 22.11.2022 г. по адм. д. № 2993/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение с рег. № РТД 3000-416/08.03.2022 г./32-76027.

Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в решението на митническия орган е съобразено наличието на фиксирана стойност при вноса на продукти от секторите на плодовете и зеленчуците и отклонение с повече от 8 % на декларираната от вносителя митническа стойност, която е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а митническата ставка зависи от митническата стойност. Затова и в съответствие с чл. 75 от Делегиран регламент(ЕС) 2017/891, за да освободят представеното обезпечение, митническите органи следва да изискат от вносителя да докаже, че стоката закупена на цена по-висока с повече от 8 % от стандартната вносна стойност е освободена според условия, потвърждаващи достоверността на тази висока цена. Касационният жалбоподател се позовава на недопустимост да бъдат смесвани основните и вторичните методи за определяне на митническата стойност /тези по чл. 70 и по чл. 74, 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г./. Предлага систематично тълкуване на разпоредбите на МКС и на Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, според което прилагането на субсидиарния метод по чл. 74, 2, б. „в“ МКС е относимо към продукти, внесени на консигнация.

По подробно изложени в касационната жалба и в становище по съществото на спора съображения се претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, "ОГЛ – Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ, Германия, чрез адв. Г., оспорва основателността й и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Пред Административен съд София-град е оспорено Решение с рег. № РТД 3000-416/08.03.2022 г./32-76027, с което за стока №2/3 - пресни тиквички по МД с MRN 21BG003010025973R2 от 10.04.2021 г. е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75, пар. 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и е усвоено предоставеното обезпечение за стоката.

За да мотивира основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен по материя, степен и място митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Според АССГ по делото са събрани убедителни и безспорни доказателства за действителността на декларираната договорна стойност на стоката, включително за начина на заприходяването й в счетоводната отчетност на икономическия оператор и за осчетоводяване на извършените продажби на Lidl, както и за реално плащане на доставната цена. Съдът е посочил, че ответникът по касационната жалба изчислява печалбата си на месечна база, а не за всяка конкретна доставка. Акцентирал е върху липсата на уредба в Митническия кодекс на Съюза /МКС/ и в Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 митническата стойност на внасяна на територията на ЕС от трета страна стока да се определя с оглед реализиране на търговска печалба от вносителя при последваща продажба на стоката. Решението е правилно, но по следните съображения:

Член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент № 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци.

За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент № 1308/2013 предвижда механизъм, наречен „входна цена“, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция.

Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени.

Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос.

От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс.

Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата.

В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС.

По относимия към спора въпрос за доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция.

По разясненията от т. 81 и т. 82 от цитираното решение доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба.

Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/.

На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/.

В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/.

Съгласно т. 3 от диспозитива на решението член 75, параграф 5 от Делегиран регламент № 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. Следователно предпоставките, обуславящи изключване на декларираната митническа стойност, са три: същата да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; партидата да е продадена на загуба, което не е рентабилна търговска практика и икономическият оператор да не е представил необходимите документи, доказващи реалността на търговските операции и достоверността на декларираната стойност. Според разясненията, дадени в т. 90 от решението разлика в цените с повече от 50% като констатираната в случая по главното производство между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при внос е достатъчна, за да породи съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност /така и Решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004, Hungary, C-291/15, т. 38 и 39/. Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажба на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. Обратно на разбирането на ответника, значително по-висока декларирана стойност спрямо стандартната стойност при вноса ще е налице когато е установено значително превишение на предвидената в член 75, пар. 2 от Делегиран регламент 2017/891 разлика от 8 %. Преценката на критерия "значително" по смисъла на т. 3 от Решение по дело С-770/21 е конкретна.

В разглеждания случай както договорната стойност по фактурата 64,20 евро/100 кг., така и декларираната митническа стойност с включени транспортни и други разходи – 73 евро/100 кг., надвишават с 22 % определената от ЕК стандартна вносна стойност в размер на 50,10 евро/100 кг., което при установените по делото факти не се възприема от настоящия съдебен състав като значително. Следователно не е доказано кумулативното наличие на първите две условия за оспорване на договорната стойност на внесените стоки. Изложеното отличава разглеждания случай от този, по който е постановено Решение № 10848/09.11.2023 г. по адм. д. № 1852/2023 г. на ВАС. След като не са налице двете условия за оспорване на договорната стойност – продажба на партидата на загуба и закупуване на стоката на цена, значително надвишаваща определената от ЕК стандартна стойност при внос, оспорването на митническата стойност на същата от страна на административния орган е необосновано. Като е мотивирал извод за противоречие на оспорения акт с материалния закон, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът, но не се установява дружеството да е направило такива за касационното производство. Към списъка по чл. 80 ГПК е приложена фактура № 522/23.06.2022 г., издадена от адв. Г., сумата по която е присъдена на търговеца с първоинстанционното решение.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7015 от 22.11.2022 г. по адм. д. № 2993/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА