Р Е Ш Е Н И Е

№ 630

гр. София, 27.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 2963/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. И. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 172 от 15.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2394/2022 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260332 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 6183/2020 г. на Варненския районен съд, с което са уважени предявените от Г. А. Н. срещу касаторката искове, като е намалено завещателното разпореждане по универсално саморъчно завещание от 26.07.2019 г., обявено с протокол от 05.09.2019 г. на нотариус Л. Г., вписано в Служба по вписванията с дв. вх. рег. № 23758/12.09.2019 г., направено от Д. К. Н., починала на 22.08.2019 г., в полза на Ж. И. П., с 1/4 ид. част от завещаното имущество, собственост на наследодателката, а именно 1/2 ид. част от апартамент № 13а, с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, с площ от 55,14 кв. м, заедно с 0,2722 % ид. части от общите части на сградата и 0,256 %, кв. м ид. части от дворното място, в което е построена сградата, за допълване на запазената част на Г. А. Н., на основание чл. 30 ЗН; възстановена е запазената част на Г. А. Н. от наследството на съпругата му Д. К. Н. в размер на 1/4 ид. част, накърнена с универсалното завещание от 26.07.2019 г. върху описания имот; допусната е делба между Г. А. Н. и Ж. И. П. на посочения апартамент при квоти: 1/4 ид. част за първата и 3/4 ид. части за втория съделител, и на основание чл. 12, ал. 1 ЗН на Г. Н. е предоставена обикновената покъщнина, находяща се в него, а именно: хладилник; микровълнова печка „Siеmens“; готварска печка „BEKO“; климатик „Midea“; кафяви кухненски шкафове от дърво; кухненска маса 150/90 см - дървена; кожен диван 185/80/80 см и кожен диван 140/80/80 см, цвят екрю; дървено шкафче с чекмеджета 116/44 см; 4 бр. кухненски столове 43/46, тапицирани кафява дамаска; спалня 160/220/55 см; нощно шкафче с чекмеджета 45/70 см; шкаф с етажерка с две чекмеджета 200/60 см; кръгла стъклена маса 68/70 см; шкаф с огледало и закачалка 104/50 см от тъмно дърво; пералня „ZANUSSI“; сушилня „HAIER; бойлер „Елдом“; моноблок „Видима“; PVC шкаф за баня „Vicaroc“ с вградена мивка и огледало 85/80 см.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с решение по гр. д. № 16848/2010 г. на Варненския районен съд е допусната промяна в имената на наследодателката на страните от С. Д. на Д. Я., починала на 22.08.2019 г. Ищецът в първоинстанцинното производство Г. Н. и Д. Я. са сключили граждански брак на 25.01.2018 г., като същият, в качеството му на преживял съпруг, е неин единствен наследник по закон. През 2010 г. Д. Н. закупила процесния апартамент, като на 22.01.2018 г. е продала 1/2 ид. част от него на ищеца. В полза на ответницата Ж. И. П. е съставено саморъчно завещание на 26.07.2019 г., обявено на 05.09.2019 г., с което Д. Н. се разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид. част от жилището и обзавеждането в него. На 01.08.2019 г. Г. Н. е закупил л. а. марка „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ****, за сумата от 2800 лв., която продавачите са получили изцяло в деня на подписване на договора, като на същия ден същият е изтеглил от сметката си в „Експресбанк“ АД сумата от 2566,74 евро (с равностойност 5000 лв.). От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза е установено, че пазарната стойност на процесния апартамент към датата на смъртта на Д. Н. е 87 100 лв., а пазарната стойност на движимите вещи в жилището, които са с характер на обикновена покъщнина, възлиза на 4410 лв. Съгласно заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза пазарната стойност на лекия автомобил към същия момент е 6050 лв. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че след като съпрузите заминали за Англия, в началото се издържали от средствата от продадени ниви на Г. Н., като Д. Н. се оплаквала, че няма средства. След това и двамата започнали работа, но съпругата често молила мъжа си или приятелки за пари, защото имала нужда от такива. Същата разполагала със заплатата си, но когато тя не й стигала, искала заеми.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че закупеният на 01.08.2019 г. от Г. Н. лек автомобил за сумата от 2800 лв. е заплатен със средствата на купувача от неговата лична банкова сметка в „Експресбанк“ АД. По силата на чл. 21, ал. 1 СК, приложим за отношенията на съпрузите по делото с оглед сключване на брака след влизане в сила на новия СК, съпружеска имуществена общност възниква само по отношение на вещни права, но не и досежно облигационни права, включително произтичащи от влог, за разлика от изричната норма на чл.19, ал.1 СК (отм.) в обратен смисъл. С оглед на това фактът, че ищецът е единствен титуляр на банковата сметка, от която са били изтеглени и платени средствата за закупуване на автомобила, обуславя и преобразуването им в закупената вещ. Д. Н. е получавала само средства от заплата в чужбина, и то след като започнала работа, като те често не били достатъчни за покриване на ежедневните нужди на съпругата и на семейството, което опровергава потенциално участие на съпругата при натрупване на активите по сметката на ищеца. Общият принос на съпрузите към семейството, към децата и към общите нужди на семейството в ежедневието, включително от материален характер, са извън предмета на исковете по чл. 23 СК относно конкретна вещ. С оглед на това е прието, че имуществото на Д. Н. към откриване на наследството й е формирано от завещаните на ответницата 1/2 ид. част от апартамент № 13а и от покъщнината в него. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник със запазена част от наследството, който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера на накърнената запазена част, след прихващане на получените от самия него дарения и завети, извън обичайните. С оглед универсалния характер на завещанието, неприемането от ищеца на наследството на съпругата му по опис не е пречка за реализиране на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН. Обикновената покъщнина не е включена при формиране на наследствената маса, тъй като няма изрично такова искане от никоя от страните. Съобразно правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН разполагаемата част от наследството е тази, с която завещателят е можел да се разпорежда за след смъртта си, без да накърнява запазената по закон част в полза на наследника по закон. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на съпруга е 1/2 ид. част, когато наследява сам, или 1/4 ид. част от процесния апартамент. Тъй като същият притежава и 1/2 ид. част от имота и по силата на договора за продажба от 22.01.2018 г., делбата на същия е допусната при посочените по-горе квоти. Съдът е уважил и претенцията по чл. 12, ал. 1 ЗН за поставяне в дял на ищеца и обикновената покъщнина, намираща се в жилището, като е посочил, че докато са били в България, Г. Н. и Д. Н. живеели заедно в процесното жилище, като отношенията между съпрузите са били в рамките на обичайно приетото, но по финансови причини се е наложило често да работят в различни държави.

Ответникът страна по жалбата Г. А. Н. счита същата за неоснователна.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Представляват ли лична собственост вещните права, придобити по време на брака със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, закупеното с тях може ли да бъде съпружеска имуществена общност и при какви условия“; 2. „Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, той или другият съпруг трябва да твърди и установи, че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и/или кога е натрупан влога за да се обори презумпцията за съвместен принос; за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва от кого, на какво основание и кога са придобити паричните суми по този влог“.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

Така поставените въпроси са били предмет на разрешаване в ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че на влог обичайно се съхраняват и средства, влагането на които би съставлявало проявна форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК – получени от трудово възнаграждение за положен труд по трудово или служебно правоотношение, доходи от упражняване на свободна професия, занаят или търговска дейност, включително като едноличен търговец, съдружник или акционер в търговско дружество и др., приходи от продажба на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, а така също и средствата, получени от продажба на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, като само влагането на последните ще има за последица осъществена трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити.

В случая по делото е установено, че сумата за покупката на лекия автомобил е заплатена на продавача от лична банкова сметка на ищеца в първоинстанционното производство, средствата по която са набрани по време на брака му с наследодателката, като същият не е посочил какъв е техният произход, въпреки дадените му от първоинстанционния съд указания в тази насока. Не са налице данни и те да са получени от продажба на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, нито са установени по категоричен начин факти, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, т. е. пълна дезинтересираност на съпругата от живота на семейството по причини от субективен или обективен характер. Ето защо съгласно цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че придобитият с тези средства лек автомобил не се изключва от съпружеската имуществена общност, от което следва, че саморъчното завещание на наследодателката няма за предмет цялото притежавано от нея имущество, респ. то не е универсално по своя характер, а представлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Тъй като ответницата не е наследник по закон на Д. Н., за да упражни правото си на възстановяване на запазената му част, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН е необходимо ищецът да е приел наследството по опис (ТР № 1/2005 г. и ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС), което в случая не е сторено. Наличието на такъв опис е материалноправна предпоставка за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН, респ. неговата липса води до неоснователност на предявения иск за намаляване на завещателното разпореждане. Следователно понастоящем ищецът притежава единствено 1/2 ид. част от процесния апартамент, придобита по силата на сключения с наследодателката договор за покупко-продажба преди брака. Доколкото предмет на завещателното разпореждане в полза на ответницата е и намиращото се в жилището обзавеждане, респ. ищецът не притежава права върху него по силата на наследственото правоприемство, претенцията му по чл. 12, ал. 1 ЗН също се явява неоснователна, независимо от обстоятелството, че според заключението на вещото лице това обзавеждане представлява обикновена покъщнина.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1-2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която са е уважени предявените искове по чл. 30, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗН и са определени правата на съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот, както и в частта за разноските.

При тази изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторката следва да се присъдят сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 5730 лв. Заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита пред настоящата инстанция в размер на 3000 лв. не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ответника по касация по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. От заплатеното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 1200 лв. следва да се присъди само заплатеното за защита по исковете по чл. 30, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗН в размер на 800 лв. /без това за иска за делба/, както и направените във връзка с тези искове други разноски в размер на 485 лв. или общо 1285 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

О т м е н я въззивно решение № 172 от 15.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2394/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260332 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 6183//2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 30, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗН и са определени правата на съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот, както и в частта за разноските, като вместо него постановява:

О т х в ъ р л я предявения от Г. А. Н. против Ж. И. П. иск по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 26.07.2019 г., обявено с протокол от 05.09.2019 г. на нотариус Л. Г., вписано в Служба по вписванията с дв. вх. рег. № 23758/12.09.2019 г., направено от Д. К. Н., починала на 22.08.2019 г., в полза на Ж. И. П., собственост на наследодателката, а именно 1/2 ид. част от апартамент № 13а с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, с площ от 55,14 кв. м, заедно с 0,2722 % ид. части от общите части на сградата и 0,256 % кв. м ид. части от дворното място, в което е построена сградата, и за възстановяване на запазената част на Г. А. Н. от наследството на съпругата му Д. К. Н. в размер на 1/4 ид. част.

О т х в ъ р л я предявения от Г. А. Н. против Ж. И. П. иск по чл. 12, ал. 1 ЗН за предоставяне на обикновената покъщнина, находяща се в апартамент № 13а с идентификатор ***** по КККР на [населено място], а именно: хладилник; микровълнова печка „Siеmens“; готварска печка „BEKO“; климатик „Midea“; кафяви кухненски шкафове от дърво; кухненска маса 150/90 см - дървена; кожен диван 185/80/80 см и кожен диван 140/80/80 см, цвят екрю; дървено шкафче с чекмеджета 116/44 см; 4 бр. кухненски столове 43/46, тапицирани с кафява дамаска; спалня 160/220/55 см; нощно шкафче с чекмеджета 45/70 см; шкаф с етажерка с две чекмеджета 200/60 см; кръгла стъклена маса 68/70 см; шкаф с огледало и закачалка 104/50 см от тъмно дърво; пералня „ZANUSSI“; сушилня „HAIER; бойлер „Елдом“; моноблок „Видима“; PVC шкаф за баня „Vicaroc“ с вградена мивка и огледало 85/80 см.

О п р е д е л я равни квоти (по 1/2 ид. част) на съделителите Г. А. Н. и Ж. И. П. върху допуснатия до съдебна делба между тях недвижим имот - апартамент № 13а, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, с площ от 55,14 кв. м, заедно с 0,2722 % ид. части от общите части на сградата и 0,256 % кв. м ид. части от дворното място.

О с ъ ж д а Г. А. Н. да заплати на Ж. И. П. сумата 5730 лв. /пет хиляди седемстотин и тридесет лева/ разноски за всички инстанции.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: