Върховният административен съд на Р. Б. - - Трето отделение, , в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 2669 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Б. Б., чрез адвокат Дундов, против Решение № 191 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело № 151/2022 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск.

О. А. на Министерския съвет на Р. Б. в писмен отговор чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Перник се е развило по предявения от Б. Б. против Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. иск за обезщетение на причинени в периода 11.02.2013 г. до 18.01.2022 г. имуществени вреди в размер на 16 563 лева, произтичащи от отменени и обявени за нищожни с влезли в сила съдебни решения актове на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, във връзка с отпускане на средства по преодоляване на последиците от бедствия, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като забавата в процедирането на административната преписка не може да бъде тълкувана в смисъл, че комисията още с първоначалния си административен акт би определила сума в размер на 18 254 лева, определена от ищеца като главно парично вземане, при положение, че с решенията, с които са отменени четирите административни акта преписката е връщана всеки път за ново процедиране. Въз основа на тези мотиви е приел липсата на две от предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, наличие на имуществена вреда, като следствие от постановените четири незаконосъобразни акта на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда.

В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за имуществени вреди, основани на незаконосъобразни и нищожни актове на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, по подаденото от Богомилов на 22.05.2012 г. искане за възстановителна помощ, с оглед нанесени щети на единственото му жилище от земетресение.

Установено е от доказателствата по делото, че: е отменен като незаконосъобразен административен акт, точка 2056 от Приложение 1, т. 53б, към решение № 1 от 11.12.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВП към МС, Комисията) по подаденото от ищеца заявление; обявена е за нищожна точка 167 от приложение към т. 2.2. по протокол №5/2015 г. на същата комисия относно определената оценка за възстановяване на щети; обявена е за нищожна т. 7 от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на Комисията, с който е потвърдена предходно определена оценка; отменена е като незаконосъобразна т. 3 от Протокол № 4 от 07.08.2020 г. на Комисията, с което е постановен отказ да де предостави възстановителна помощ по отношение на жилищната сграда на ищеца, като във всички случаи преписката е връщана за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Положително решение за предоставяне на исканата помощ е прието от МКВП към МС с Протокол № 15 от 15.12.2021 г. и въз основа на него е определено изплащането на сума в размер на 18 254 лева с Постановление № 471 от 22.12.2021 г. на Министерски съвет и не е спорно по делото, че тази сума е изплатена на заявителя на 18.01.2022 г.

При установената по делото фактическа обстановка неправилно е прието от административния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, произтичащи от несвоевременното изплащане на дължимата се като обезщетение сума поради незаконосъобразните и нищожни актове на Комисията към Министерски съвет.

Безспорно е доказано по делото, че са отменени като незаконосъобразни два акта на Комисията по подаденото от Богомилов заявление, а два са обявени за нищожни, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Налице е и вреда, в пряка причинна връзка с незаконосъобразните актове. Същата произтича от закъснението, с което е призната за дължима от административния орган сума за обезщетение с надлежен акт. Имуществената вреда за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на сумата от 18 254 лева определена като дължима от Комисията на 15.12.2021 г. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че забавата в процедирането на административната преписка не може да бъде тълкувана в смисъл, че Комисията още с първоначалния си административен акт би определила сума в този размер. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6, а именно, Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Предоставянето на възстановителна помощ е уредено в Раздел ІV от този правилник, като при съблюдаване на определените нормативно изисквания от страна на административния орган се определя размерът на дължимата се възстановителна помощ. В случая дължимият се размер е определен едва с решение на комисията от 15.12.2021 г. При съобразяване т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по ТД № 3/2004 г. периодът за който се дължи обезщетение е от 27.06.2014 г., датата, на която е влязло в сила решението на съда, с което е отменено като незаконосъобразно първото решение на МКВП към МС по подаденото от ищеца заявление, до 15.12.2021 г., когато е определена действително дължимата се сума от административния орган, като извън правомощията му е нареждане за реалното и предоставяне на заявителя. За посочения период имуществената вреда за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на парични средства в размер на 18 254 лева. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата от 18 254 лева за периода 27.06.2021 г. 15.12.2021 г., възлиза на сума в размер на 13 844 лева при извършеното изчисление, в който размер предявеният иск се явява основателен.

Неоснователни са доводите на ответника, възприети и от първоинстанционния съд за погасяване по давност на част от вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. б ЗЗД, във вр. с 1 от ДР на ЗОДОВ давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, като ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Пред съда четири пъти е повдигнат спор относно съществуването на вземането на ищеца, като с влезли в сила съдебни решения е приета незаконосъобразност/нищожност на актове на администрацията, с които то се отрича. Отделно от това, съгласно чл. 115, б. ж ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Следователно в случая вземането на ищеца не е погасено по давност с оглед развилите се съдебни производства, произтичащи от едно и също основание.

Неоснователни са и доводите на ответника за получени в хода на административното производство суми като обезщетение. Доказателства за изплащането им не са представени по делото. Отделно от това връщането на недължимо платени суми може да се извърши по предвидения в закона ред.

С оглед гореизложеното обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлен предявения от Б. Б. иск за сума в размер на 13 844 лева, претърпени имуществени вреди от отменена като незаконосъобразна точка 2056 от Приложение 1, т. 53б, към решение № 1 от 11.12.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, обявена за нищожна точка 167 от приложение към т. 2.2. по протокол № 5/2015 г. на същата комисия, обявена за нищожна т. 7 от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на същата комисия, отменена като незаконосъобразна т. 3 от Протокол № 4 от 07.08.2020 г. на същата комисия по заявлението за възстановителна помощ по отношение на жилищната сграда на ищеца в периода 27.06.2014 г. до 15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се уважи за този размер и период. В останалата му част като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 15 лева, внесени държавни такси за предявяване на иска и касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 при приложението на чл. 37 от закона за правната помощ на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл.222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 191 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело № 151/2022 г. по описа на Административен съд Перник в частта му, с която е отхвърлен предявения от Б. Б. против Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна точка 2056 от Приложение 1, т. 53б, към решение № 1 от 11.12.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, обявена за нищожна точка 167 от приложение към т. 2.2. по протокол № 5/2015 г. на същата комисия, обявена за нищожна т. 7 от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на същата комисия, отменена като незаконосъобразна т. 3 от Протокол № 4 от 07.08.2020 г. на същата комисия по заявлението за възстановителна помощ за жилищната сграда на ищеца за периода 27.06.2014 г. до 15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. бул. К. А. Д. № 1 да заплати на Б. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сума в размер на 13 844 (тринадесет хиляди осемстотин четиридесет и четири) лева обезщетение за претърпени в периода 27.06.2014 г. до 15.12.2021 г. имуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна точка 2056 от Приложение 1, т. 53б, към решение № 1 от 11.12.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, обявена за нищожна точка 167 от приложение към т. 2.2. по протокол № 5/2015 г. на същата комисия, обявена за нищожна т. 7 от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на същата комисия, отменена като незаконосъобразна т. 3 от Протокол № 4 от 07.08.2020 г. на същата комисия, постановени по заявлението на ищеца за възстановителна помощ за жилищната му сграда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 21.03.2022 г. до окончателното и изплащане,

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. бул. К. А. Д. № 1 да заплати на Б. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сума в размер на 15 (петнадесет) лева съставляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Б. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. бул. К. А. Д. № 1 сума в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА