Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 2679/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, уточнена с молба от 20.02.2023 г. на кмета на район [район] при Столична община срещу Решение № 164 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 319 по описа на Административния съд София-град за 2022 г.

С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на касационния жалбоподател за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.206.2087 по Кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, район [район] при Столична община, по искане с рег. № РКС21-ГР94-3306/01.12.2021 г. на Н. С. И. като преписката е върната на административния орган с указания за произнасяне по искането на Илиева в 7-дневен срок от влизане в сила на това съдебно решение, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите му. Наред с това Столична община е осъдена да заплати на първоинстанционния жалбоподател и ответник по касация 510, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага аргументи във връзка с правото на собственост върху имота, за който се иска заверката на молба-декларация. Счита, че съдът неправилно е формирал извод за принадлежност на заявителката на право на собственост по давностно владение на същия. Изразява становище, че решаващият състав на първоинстанционния съд е следвало да съобрази, че компетентният административен орган е имал нужда, а не е разполагал, с повече административно време, за да проучи и да се произнесе по конкретната преписка. Преценява атакувания съдебен акт като немотивиран, доколкото не е извършена правилна преценка на приобщените по делото доказателства. По тези съображения иска отмяната на обжалваното решение. Претендира сторените в настоящото производство разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касационната жалба Н. С. И. с постоянен адрес в София, на [улица], я оспорва, като нередовна и неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с пар. 1, т. 2, буква а от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗЗД), във вр. с пар. 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК, по жалба на Н. С. И. срещу мълчалив отказ на кмета на район [район] при Столична община по нейно Заявление, рег. № РКС21-ГР94-3306/01.12.2021 г., за извършване на административна услуга.

Съдът е установил от фактическа страна, че със Заявление, рег. № РКС21-ГР94-3306/01.12.2021 г. Н. С. И. е поискала от кмета на район [район] при Столична община да завери нейна молба-декларация за признаване на право на собственост, чрез извършване на обстоятелствена проверка, върху ПИ с идентификатор 68134.206.2087 по КККР на гр. София, находящ се в район [район], на [улица], с площ от 39, 00 кв. м. и трайно предназначение на територията урбанизирана.

Административният съд е приел жалбата за процесуално допустима. В хода на разглеждането й по същество, я е преценил за основателна. Квалифицирал е заявената от Илиева услуга като искане за издаване на удостоверителен административен акт, с който се удостоверява съществуването на факт с правно значение, отказът за чието издаване представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, във вр. с 1, т. 2, буква а от ДР на ЗЗД. Счел е, че административната услуга, поискана от жалбоподателката не е извършена от компетентния административен орган кметът на район [район] при Столична община, който, в условията на обвързана компетентност следвало да разгледа и да се произнесе по подаденото заявление. Като е съобразил данните по делото и сроковете по чл. 57, ал. 2 и чл. 149, ал. 2 АПК, съдът е формирал извод, че е налице мълчалив отказ за извършване на исканата административна услуга. Анализирайки нотариалното охранително производство по чл. 587 ГПК, се е мотивирал, че административният орган, който е сезиран с искане за заверяване на молба-декларация във връзка с извършване от нотариус на обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК, проверява само обстоятелствата дали имотът е общинска собственост, деклариран ли е в службата по местни данъци и такси и от кого, като следва да посочи и трима свидетели. Приел е, че кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с компетентност да преценява правото на собственост на заявителя и дали да извърши или да откаже извършването на административната услуга. Подчертал е, че правомощията на административния орган са ограничени единствено до удостоверяване на наличието, респ. липсата на фактите, посочени в заявлението, а именно дали процесният имот представлява общинска собственост или не. Съдът е посочил, че на Илиева не са давани указания от административния орган във връзка със заявлението й, съответно не са налични данни, че процедурата по чл. 30 АПК е изпълнявана. Съдът е формирал решаващия извод за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. Отменил го е и на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174 АПК, върнал административната преписка на кмета на район Красно село при Столична община за ново произнасяне в определен срок по исканата административна услуга. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната съдебна инстанция в настоящия състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му решаващият състав на Административния съд София-град не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновано на данните по делото съдът е приел, че пред компетентния административен орган е заявено искане за извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, буква а от ДР на ЗЗД. По делото е безспорно, че заявителката Илиева, целейки да установи дали посоченият от нея ПИ с идентификатор 68134.206.2087 по КККР на гр. София, находящ се в район [район], на [улица], с площ от 39, 00 кв. м. е записан като общинска или държавна собственост в актовите книги, е поискала от кмета на район [район] при Столична община да й завери молба-декларация, необходима й за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. Въпросът за наличието, в конкретния случай, на формиран мълчалив отказ, както и за допустимостта на неговото оспорване са изследвани подробно от първоинстанционния съд, като са съобразени сроковете по АПК и липсата на произнасяне. Изводите на съда са в съответствие с установеното от фактическа страна и приложимия материален закон, поради което се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.

Константна е практиката на Върховния административен съд, че по искане за заверка на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка от нотариус, административният орган е задължен да отговори и да извърши административната услуга. Това му задължение се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост или не. За отразяване обстоятелството по евентуално актуване, компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 АПК извършва проверка в актовите книги на общината. Отразявайки констатациите си в удостоверението, той вписва обстоятелствата (по наличие или отсъствие на надлежно съставен Акт за общинска собственост за конкретно посочения имот, ведно с индивидуализиране на този акт, ако е приложимо), такива каквито ги е установил при проверката. При редовна молба със съответните приложения към нея и внесена такса, административният орган, от когото е поискана услугата е е длъжен да я извърши. Компетентен да извърши проверката относно владението на имота в течение на давностния срок, необходим за придобиването му, и да признае или отрече правото на собственост на заявителя има единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка.

Невярно е твърдението на касатора в уточнителна молба от 20.02.23г., че съдът е формирал извод относно принадлежността на правото на собственост, като е приел, че собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор 68134.206.2087, находящ се на [улица]в София, е заявителката и ответник по касация. Съдът изобщо не се е занимал да обсъжда този въпрос, който съгласно изложените по-горе мотиви, е извън предмета на делото.

По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

На ответника по касация следва да бъдат присъдени доказаните по делото разноски (разписка на л. 15 от касационното дело; Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022 г. и пълномощно за процесуално представителство л. 10 и л. 12 от първоинстанционното дело) в размер на 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164/09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 319/2022 г. по описа на Административния съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Н. С. И. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, на [улица]сума в размер на 500, 00 (петстотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ