Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 2622 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. и И. Г. против решение № 49 от 26.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1894/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му.

Ответникът – заместник - кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на И. Г. и И. Г. против заповед № 3397/30.09.2022 г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б. с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Едноетажна постройка с навес (обект № 1 по схема)“ с приблизителна застроена площ на постройката от 61 кв. м. и с приблизителна площ на навеса от 29 кв. м., изграден в северозападната част на поземлен имот с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Бургас, ж. к. „М. Р. , гр. Бургас, откъм границата с поземлен имот с идентификатор 07079.654.297 по КК на гр. Бургас.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Констатира, че строежът не е идентичен с нанесените в плана на новообразуваните имоти на м. „Брястите“, гр. Бургас, одобрен със заповед № РД-09-100/24.03.2005 г. на областния управител на О. Б. две сгради, обозначени като „паянтова стопанска сграда“ и „паянтова жилищна сграда“, а също така и със заснетите и нанесени в КК на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК сгради с идентификатори 07079.654.296.1 с площ от 28 кв. м. и 07079.654.296.2 с площ от 16 кв. м., намиращи се на мястото, където е изградена постройката с навеса. Констатира, че тези две сгради съществено се различават по характеристики и обем от визираният в заповедта строеж, а също така от показанията на свидетеля Ковачев е установено, че жилищната сграда е ремонтирана от сегашния собственик, като в противоречие с посоченото от този свидетел в представената по делото декларация, заявява пред съда, че не може да каже откога е къщичката, но през 1995 г. я е заварил там. Посочва, че от доказателствата по делото е установено, че имот 07079.654.296 попада в сервитутната и охранителната зона на магистрални продуктопроводи, собственост на „Л. Н. Б. АД като процесният строеж е изграден в нарушение на изискванията за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи по чл. 1 от Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Приема, че И. Г. е запознат с факта, че съгласно действащия общ устройствен план (ОУП) на гр. Бургас, обнародван в ДВ, бр.71 от 13.09.2011 г., имот 07079.654.296 по КК на гр. Бургас, находящ се в м. „Брястите“ не е в строителните граници на населеното място, а попада в зона представляваща „земеделска територия със забрана за промяна на предназначението“, попадаща в сервитута на линейни съоръжения – продуктопроводи, видно от писмо, рег. № 94-01-31127/1/16.09.2016 г. на главен архитект на О. Б. Излага съображения, че строежът, предмет на заповедта, е изграден през 2009 г. и с оглед годината на построяване същият не е търпим по смисъла на 16 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, предвид заповед № 2894/06.10.2021 г. на кмета на О. Б. (л.12-13), с която, на основание 1, ал. 3 ДР ЗУТ, са делегирани правомощия на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б. да издава заповеди за премахване на незаконни строежи – т. 22, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно, категорията на строежа – пета по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Констативният акт е връчен на пълномощник на касаторите (пълномощни л.28-29) и в предоставения срок не постъпват възражения, поради което изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. По делото не е спорно, че касаторите са закупили през 2009 г. поземлен имот с площ от 1500 кв. м. с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Бургас, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване – до 10 м., като с нотариалния акт не са прехвърлени сгради. След закупуване на имота на 20.07.2009 г. е прието Постановление № 181 на Министерски съвет за определяне на стратегическите обекти и дейности, който са от значение за националната сигурност (Постановление № 181/2009 г.), а с ОУП на гр. Бургас, одобрен с решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет гр. Бургас, обнародвано в ДВ, бр. 71/13.09.2011 г., имотът на касаторите вече не попада в строителните граници на населеното място, а е в зона представляваща „земеделска територия със забрана за промяна на предназначението“, попадаща в сервитута на линейни съоръжения – продуктопроводи. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт има доказателствена сила за съществуването, местоположението и вида на строежа, като доказателства, които да опровергават фактите, установени в акта не са ангажирани. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната едноетажна постройка с площ от 61.00 кв. м. с навес от 29.60 кв. м. представляват „строеж“ по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за тях следва да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. По делото не е спорно, че за посочения в заповедта строеж няма издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в имот с идентификатор 07079.654.297 в непосредствена близост до границата с имота на касаторите, в северозападната част, преминава магистрален тръбопровод (извадка от план на новообразуваните имоти на м. „Брястите“, гр. Бургас, одобрен със заповед № РД-09-100/24.03.2005 г. на Областен управител на О. Б. – л.35). Тези тръбопроводи са съоръжения, които попадат в уредбата на специалните енергийни сервитути, съгласно Закона за енергетиката и Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи (Наредбата). Собственост са на „Л. Н. Б. АД и служат за транспортиране на нефтопродукти от основната производствена площадка на рафинерията до ПТ „Росенец“ като попадат и в обхвата на Постановление № 181/2009 г. В цитираната Наредба са предвидени обособени охранителни зони, ивици и просеки около всеки тръбопровод, в рамките на които е налице забрана за строителство и други ограничения за използване, в зависимост от вида и размера на тръбата, както и от статута на земята, на която е разположена. От посоченото в констативния акт се установява, че в нарушение на изискванията на Приложение № 1 към чл. 8, ал.1 и ал. 6 от Наредбата за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи е изграден строежът, предмет на заповедта. Касаторите не са опровергали тези доказателства пред първоинстанционния съд, поради което след като процесният строеж се намира в обхвата на тази сервитутна зона и за същият липсват одобрени проекти и издадено разрешение за строеж се обосновава незаконността на същия по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесният строеж не съответства на нанесените в плана на новообразуваните имоти на м. „Брястите“, гр. Бургас, одобрен със заповед № РД-09-100/24.03.2005 г. на областния управител на О. Б. две сгради, обозначени като „паянтова стопанска сграда“ и „паянтова жилищна сграда“, а също така и със заснетите и нанесени в КК на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК сгради с идентификатори 07079.654.296.1 с площ от 28 кв. м. и 07079.654.296.2 с площ от 16 кв. м., намиращи се на мястото, където е изградена посочената в заповедта постройка с навес. Касаторите не ангажират доказателства, установяващи твърдението им, че процесния строеж съществува преди закупуването на недвижимия имот. Правилно съдът не кредитира представените декларации, че строежът е извършен през 1985 г., предвид, че в същите е декларирано наличието само на една постройка в имота, а от представените по делото доказателства е установено наличието и на още две постройки (л.32), като не е ясно за коя точно от постройките се отнасят декларациите. Правилно, с оглед доказателствата по делото съдът прави извод, че посоченият в заповедта строеж е построен през 2009 г. след закупуването на имота от Гърневи. Предвид установената година на извършване на строежа е законосъобразен и изводът на Административен съд гр. Бургас, че същият не е търпим по смисъла на 16 ПР ЗУТ и 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ.

Неоснователен е наведеният едва с касационната жалба довод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК, тъй като с премахването на цялата сграда с навеса се засягат права и интереси на жалбоподателите в степен, по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона. По делото не е установено, че е направен ремонт на съществуваща сграда, в нейния обем, както и че съществуващата сграда е изградена с одобрени строителни книжа, за да се приеме, че разпореденото със заповедта премахване е несъразмерно.

Неоснователен е и доводът, че процесният строеж представлява постройка по см. на 4 от ПР на ЗСПЗЗ, тъй като по делото доказателства, за установяване на този факт, не са ангажирани.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 26.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1894/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ