Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 2627 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Пловдив, Главна дирекция“СК“, ДНСК против решение № 2383/14.12.2022г., постановено по адм. д. № 2788/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отменена Заповед № ДК-02-Пд-01/18.08.2021 г. на Началника на РДНСК-Пловдив, с която на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ, вр. чл. 222, ал.1, т.10 ЗУТ, е наредено на Д. А. премахването на незаконен строеж "Хидротехническо съоръжение, изградено в ПИ № 35496.29.702-публична държавна собственост, НТП - водно течение, р. Бяла река, ПИ 35496.203.4-частна държавна собственост, горска територия, НТП вид дървопроизводителна гора, ПИ 35496.138.11, м. Долна корнидица-публична общинска собственост, НТП-пасище и ПИ 35496.138.369- публична общинска собственост, НТП-за селскостопански, горски, ведомствен път, землище на Калофер, община-Карлово", изпълнен в чужд имот от Д. А. без одобрен проект и без разрешение за строеж.

Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска същото да бъде отменено, както и да бъде отхвърлена жалбата срещу издадената от него заповед. Моли присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Д. А. в писмен отговор и допълнително представена писмена защита оспорва жалбата. Сочи съображения в подкрепа на достигнатите от Административен съд – Пловдив изводи. Иска присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Административното производство е приключило с издаване на посочената по-горе Заповед № ДК-02-Пд-01/18.08.2021 г. на Началника на РДНСК-Пловдив, с която е наредено премахването на описания строеж.

Правилни са изводите на съда довели до отмяната на заповедта. Предмет на процесната заповед е "Хидротехническо съоръжение“ /в неговата цялост/ подробно описано в същата. От събраните по делото доказателства, включително съставените актове и констативни протоколи, се установява, че по съоръжението са извършени строително-монтажни работи, но също така е установено, че съоръжението не е новоизградено, че същото е съществувало от години и че извършеното по него представлява ремонт или подмяна на конкретни негови елементи. Експертът изготвил приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установил, че назад във времето са се изграждали съоръжения като процесното, които и са се ползвали за напояване. Същият е категоричен, че става въпрос за ремонт на съществуващо съоръжение, а не за новоизградено такова. В същия смисъл са и събраните гласни доказателства, част от които установяват, че новоизградено съоръжение по поречието на р. Бяла река липсва. Най-сетне и в самата касационна жалба е посочено, че „някои участъци са подсилвани, а други са изградени изцяло наново“.

От изложеното се налага извода, че несъмнено са извършени строителни работи, при липса на необходимите строителни книжа, което ги характеризира като незаконни. Административният орган обаче е следвало да изследва и да конкретизира какъв е точния предмет на новото незаконно строителство осъществено в периода септември 2020 – юни 2021г. и да нареди само неговото премахване, тъй като законността на строежа в неговата цялост, както наличието на условия за търпимостта му, не са били предмет на изследване в административното производство.

Останал е недоказан и въпроса за авторството на незаконния строеж. Съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ премахването на незаконен строеж, при съответните условия, се възлага на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя; 3. проектанта; 4. лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти; 5. възложителя на строежа. От друга страна нормата на 3, ал. 1 от Наредба № 13 сочи като възможен адресат на заповедта за премахване физическо или юридическо лице, което е 1. собственик на терена; 2. лице с ограничено вещно право или 3. извършителят на незаконния строеж. При липсата на категорични доказателства Алексиев да е извършител на строежа и с оглед това, че същият не попада в останалите категории лица, посочени по-горе на които може да бъде възложено премахването, законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че неправилно с оспорената заповед е възложено именно на Алексиев да премахне незаконния строеж.

Административен съд Пловдив е постановил правилен, допустим и валиден съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

При този резултат на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция, поради което същата следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер от 1.300,- лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2383/14.12.2022г., постановено по адм. д. № 2788/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Д. Н. строителен контрол да заплати на Д. А. с [ЕГН], сумата от 1.300,- (хиляда и триста) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ