Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 2633 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Фестивалите в България“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 118 от 13.01.2023 г. на Административен съд – Силистра по адм. дело № 116/2022 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РД-15-69 от 03.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК).

С решението, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Решение № РД-15-69 от 03.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с което на „Фестивалите в България“ ЕООД е отказана верификацията на разходи в общ размер на 28 800 лева по Административен договор №BG16RFOP002-2.024-0528-C01, c бенефициер „Фестивалите в България“ ЕООД, от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) - 23 040 лева, както следва: - разходи по б. р. 1.1 „Главен редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 200 лева, от които БФП- 10 560 лева; - разходи по б. р. 1.2 „Редактор- 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 200 лева, от които БФП - 10 560 лева и - разходи по б. р.5.1 „Наем на офис - 18 месеца“ в размер на 2 400 лева, от които БФП - 1 920 лева, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му.

Счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице реално доставяне на продукти, както и че не е налице офис, разходите за който да бъдат допустими за възстановяване. Съдът не е обсъдил всички приложени по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до неправилни правни изводи.

Моли за отмяна на съдебния акт и за отмяна на постановения административен акт. Претендира съдебни разноски.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор и писмени бележки излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи и моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение е съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Решение № РД-15-69 от 03.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, в частта, с която на „Фестивалите в България“ ЕООД е отказана верификацията на разходи в общ размер на 28 800 лева по Административен договор №BG16RFOP002-2.024-0528-C01,c бенефициер „Фестивалите в България“ ЕООД, от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) - 23 040 лева, както следва: - разходи по б. р. 1.1 „Главен редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 200 лева, от които БФП- 10 560 лева; - разходи по б. р. 1.2 „Редактор- 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 200 лева, от които БФП - 10 560 лева и - разходи по б. р.5.1 „Наем на офис - 18 месеца“ в размер на 2 400 лева, от които БФП - 1 920 лева, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти:

В рамките на проведена процедура чрез подбор №BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“, за предоставяне на БФП по ОПИК на 31.05.2019 г. е подписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между „Мерудия. инфо“ ООД гр. Монтана, (впоследствие страната по договора е променена на „Фестивалите в България“ ЕООД, гр. Силистра) и Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ със срок на изпълнение - 18 месеца. Целта на проекта е създаване на условия за бенефициера за издаване на онлайн списание с авторски материали на тема „Фестивалите в България“.

В т.8 „План за изпълнение/Дейности по проекта“, в раздел „начин на изпълнение“ изрично е посочено, че дейността ще бъде реализирана самостоятелно, а в т.12 “Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ е отбелязано, че за създаването на списанието ще бъде разработена концепция и, че основен конкурент на бенефициера е fest-bg.com, който сайт предлагал актуална информация за фестивалите в страната, но представлявал база данни и нямал характер на издание, като не предоставял авторско съдържание и статии. Представена пред УО на ОПИК е и концепция на списанието „Фестивалите в България“, по силата на която оспорващото дружество е поело категоричен ангажимент, в изпълнение на одобрения и финансиран с ЕСИФ проект, онлайн списанието да излиза на всеки 3 месеца в обем от 50 страници, авт.5 „Творческа дейност“- че фокусът е поставен върху творческата дейност на редакторите, като „... благодарение на професионалните умения на редакционния екип, който ще списва и заснема по-голяма част от авторските репортажи, анализи, интервюта, статии ... Творческата дейност е свързана с отиване на място и събиране на информацията, провеждане на интервюта, заснемане на събитията ... Основното изискване е оригиналността и актуалността на всички материали в онлайн списанието.“

С финален отчет настоящият касатор е посочил извършената дейност от екипа, като е представил материали, разпределени в общо 4 броя на списанието: бр.1/2020 г. в обем от 34 страници; бр.2/2020 г. в общ обем от 17 страници; бр.3/ 2020 г. в обем също от 17 страници и бр.4/2021 г. - от 20 страници.

По делото е допусната и приета съдебна експертиза, извършена от вещо лице - медиен специалист, кредитирана напълно от съда. Според заключението на вещото лице в издадените броеве от списанието (последният извън крайния срок за реализиране на проекта - 30.11.2020 г.) преобладават материали с информативен характер; има материали, в които има известни авторски елементи. При съпоставка на посочените такива (по 2 на брой) с всички публикувани (най-често преразказани съобщения за съответните събития, взети от прессъобщения в различни сайтове, дипляни или други информативни материали, оповестяващи съответното събитие по правило от неговия организатор, а фотосите са само илюстративни, без източник), се налага извод за практическо отсъствие на авторски материали в създаденото онлайн списание със средства по одобрения проект, отделно от това, и количествените му измерители (количество издадени броеве и обем в страници) не са изпълнени по заложения начин в проекта.

При отговора на въпрос 2 от експертизата, вещото лице е съпоставило публикуваните материали в онлайн списанието „Фестивалите в България“ и други медии, като в обобщение е извело заключение, че от съпоставените 25 материала само за 3 е установено известно различие в текстовете, а 12 от тях са публикувани във Fest.bg и то преди да бъдат оповестени в създадено по проекта онлайн списание. Вещото лице не е открило, към периода на изготвяне на заключението си, уебсайт www.фестивалитевбългария. сом. За да изготви заключението си вещото лице е ползвало представените по делото писмени материали и, съответно - публикуваните от тях в други медии, чиито сайтове са активни, като fest- bg.com и други.

По повод искане за окончателно плащане за периода 07.10.2020 г.-30.11.2020 г. по АДБФП №BG16RFOP002-2.024-0528-C01, дружеството-бенефициер е представило Технически отчет №4 ведно с всички публикувани материали (на хартиен носител) и месечни отчети за извършената работа от експерта И. Щ.-Иванова - редактор, от месец юни 2020 г. до 30.11.2020 г. и за извършената работа от експерта А. Т. - главен редактор, също от месец юни 2020 г. до 30.11.2020 г. Управляващият орган, е извършил проверка на представените му документи и е постановил отказ от верификация с оспореното пред първата инстанция решение.

При така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът е приел за доказани установените от административния орган факти, че процесиите материали (в основната си част информативни, без авторски елементи) са публикувани на сайта на бенефициера значително след приключване на описаните събития, но по-същественото е, че това е ставало значително след публикуването им в други медии, основно във fest-bg.com. Въз основа на тези факти е стигнал до извод, че не е налице реално доставяне на продуктите от страна на бенефициера, съгласно изискванията на проекта, което води до извод за недопустимост на заявените разходи.

Приел е за обоснован и извода на УО, че заявените разходи за наем на офис са недопустими, тъй като офисът на дружеството представлява жилище и следователно няма характер на работно помещение.

Така мотивиран е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Оспореното решение на ръководителя на УО представлява акт, издаден на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, с който поради установена недопустимост на заявените в искането за плащане разходи, е отказано тяхното верифициране.

За да подлежат на верификация, разходите, включени в съответното искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) (Регламент 1303/2013 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. (Арг.: чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ). А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 с. з. доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Допълнително основание за недопустимост на съответния разход е и предвидената в чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ възможност на органа при непредставяне в срок на документи или разяснения по чл. 63 или при започната процедура по администриране на нередност, да откаже верификация.

Оспореният отказ за верификация, и в двете му части, е фактически обоснован с различни по своето същество обстоятелства, което обуславя и разглеждането им поотделно.

По т. 1.1. от оспорения административен акт:

За да откаже верификация на разходи в размер на 24 400 лева (БФП – 21 120 лева), - разходи по бюджетен ред (б. р.) 1,1 „Главен редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден в размер на 13 200 лева, от които БФП-10 560 лева; - разходи по б. р. 1.2 „Редактор -18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 200 лв., от които БФП - 10 560 лева; ръководителят на УО е приел, че не е налице реално извършване на предвидените в проекта дейности. Като правно основание за постановения отказ е посочил чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с т. 14.2., подт. 9 от Условията за кандидатстване по процедурата, съгласно която подточка – Разходите следва да са за реално доставени продукти и извършени услуги.

Правилно УО и съдът са приели, че представените от бенефициера доказателства не обосновават извод за реално доставени продукти и извършени услуги съобразно изискванията на одобрения проект.

Органът е приел от фактическа страна, че заявените разходи не са за реално доставени продукти и извършени услуги, а като правно основание за отказа е посочил разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ.

Посочената разпоредба обаче има друго съдържание. Съгласно чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ разходите са допустими, когато попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. А според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, в редакцията й към датата на издаване на акта (а в момента разпоредбата на т. 4) разходите са допустими, когато са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд.

От изложеното следва, че фактическите установявания на УО не са подведени под правилната правна норма – разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в редакцията й от ДВ, бр. 39 от 27.05.2022 г.). Неправилната правна квалификация на постановения отказ за верификация по отношение на разходите по т.1.1 от акта, е основание за отмяна на акта в тази част.

Следователно изводът на съда за законосъобразност на административния акт в частта по т.1.1 е неправилен.

По т. 1.2. от оспорения акт:

За да откаже верификация на разходи в размер на 2400 лева (БФП - 1920 лева), представляващи разходи за наем по б. р. 5.1. „Наем на офис за 18 месеца", от фактическа страна административният орган е установил, че наетото помещение е със статут на „жилище”, а не на имот, който бива използван за нежилищни нужди (офис, работно помещение). На база на извършените проверки и представените документи е констатирано, че бенефициерът изпълнявайки дейностите заложени в АДБФП в наетия имот извършва нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, а именно използва имота извън предназначението му за „жилищни нужди”. Като правно основание за отказ от верификация на тези разходи е посочена т. 14. 2, подт. 5 от Условията и чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

Правилни са изводите на органа и на съда относно недопустимостта на отчетените разходи за наем, тъй като наетото помещение не е работно и отчетените разходи за наем не са в съответствие с изискванията на т. 14.2 „Допустими разходи“, подт. 5 от Условията за кандидатстване. Съгласно същата, по конкретната процедура за предоставяне на БФП, са допустими разходите за работни помещения. В хода на административното производство са събрани доказателства, че бенефициерът е отчел по проекта договор за наем на имот, който не представлява работно помещение по смисъла на българското законодателство, тъй като предназначението на наетото за нуждите на проекта помещение е за „жилищни нужди“.

Предвид изложеното настоящият състав възприема изводите на административния орган, че разходите по т. 1.2 от решението не съответстват с изискванията на т. 14.2, подт. 5 от Условията за кандидатстване. Посоченото от ръководителя на УО правно основание съответства на описаните в акта фактически установявания.

Посоченото обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт, в частта му по т. 2.2.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РД-15-69 от 03.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, в частта му по т. 1.1, и правилно в останалата част. Това обуславя отмяната на съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу административния акт, в частта му по т. 1.1. и отмяна на акта в тази част.

Административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради което преписката следва да се върне на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) съдът определя 90 - дневен срок на органа за произнасяне.

В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в първоинстанционното производство разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта относно присъдените разноски на Министерството на иновациите и растежа за сумата над 30 лева съразмерно на уважената част от жалбата, като бъде осъдено Министерството да заплати на дружеството – жалбоподател съдебни разноски в размер на 3400 лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата за първата инстанция.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба.

На касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1436 лева, съразмерно на уважената част от жалбата за касационната инстанция.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като следва да му бъде присъдена сумата от 30 лева съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 118 от 13.01.2023 г. на Административен съд – Силистра по адм. дело № 116/2022 г. В ЧАСТТА с която е отхвърлена жалбата на „Фестивалите в България“ ЕООД срещу Решение № РД-15-69 от 03.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност, В ЧАСТТА му по т. 1.1., с която на „Фестивалите в България“ ЕООД е отказано верифицирането на разходи в размер на 24 400 лева, както и В ЧАСТТА, с която „Фестивалите на България“ ЕООД е осъдено да заплати на Министерство на иновациите и растежа разноски в размер над 30 лв. (тридесет лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № РД-15-69 от 03.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност В ЧАСТТА му по т. 1.1., с която на „Фестивалите в България“ ЕООД е отказано верифицирането на разходи в размер на 24 400 лева.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ тричесечен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа със седалище и адрес гр. София, ул. „К. А. I“ №12, да заплати на „Фестивалите в България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „С. В. № 44, 3400 лева (три хиляди и четиристотин лева) разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа със седалище и адрес гр. София, ул. „К. А. I“ №12, да заплати на „Фестивалите в България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „С. В. № 44, 1436 лева (хиляда четиристотин тридесет и шест лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА „Фестивалите в България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „С. В. № 44 да заплати на Министерство на иновациите и растежа със седалище и адрес гр. София, ул. „К. А. I“ №12, 30 лева (тридесет лева), разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА