Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 2642/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. З., чрез адв. П. като процесуален представител, срещу решение № 372 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело № 747/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 726/10.03.2020 г., издадена от кмета на община Г. Оряховица. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът - кметът на община Г. О. чрез пълномощника си юрк. Е., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 726/10.03.2020 г., издадена от кмета на община Г. О. с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: „незаконната част от оградата по източната и южната граница на имота, на уличната регулационна линия и привеждането й в съответствие с издадено разрешение за строеж (РС) № 96/06.08.2013 г. и съгласувано конструктивно становище от 06.08.2013 г. от главния архитект на община Г. О. за „Прозирна ограда по източната и южната граница на имота и плътна ограда по западната и северната му граница, разположени изцяло в имота на възложителя“, намиращи се в УПИ ХI, кв. 35 по плана на [населено място], община Г. О. извършен в нарушение на чл. 48, ал. 7 ЗУТ.

Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 12553 от 08.12.2021 г. по адм. дело № 7508/2021 г. на Върховния административен съд е отменено предходно постановеното по спора решение в частта, в която жалбата на К. З. против заповедта за премахване е отхвърлена и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност и извършване на преценка относно изпълнението на предпоставките, визирани в посоченото в административния акт основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 - 4 ЗУТ.

За да отхвърли жалбата, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Намира за безспорно установено изграждането на източната и южната част на оградата, както е прието в констативния акт и в заповедта за премахване, като плътна вместо прозирна. Обосновава извод за изпълнение на строежа в тези части при съществено отклонение от предвиденото с РС № 96/06.08.2013 г. и одобреното от главния архитект на общината конструктивно становище за същата по отношение норматива за нейната плътност, в каквато насока са и заключенията на приетите по делото при новото му разглеждане две съдебно-технически експертизи. Излага съображения за наличие на хипотезата по чл. 154, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 48, ал. 7 ЗУТ, което обосновава правомощието на административния орган да разпореди премахването му на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че с изтичането на петгодишния срок за осъществяване на строежа по издаденото разрешение за строеж се е погасило и правото на административния орган да установи неговата незаконност, както и за неправилното му посочване като извършител на строежа. Намира за неприложим статута за търпимост на строежите, когато са изградени в отклонение с издадените строителни книжа. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключенията по назначените съдебно-технически експертизи. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Данните по делото сочат, че разпореденият за премахване обект безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият представлява изпълнена при съществено отклонение от издаденото разрешение за строеж и одобреното конструктивно становище ограда в посочените от органа части от източната и южната страна на УПИ ХI, кв. 35 по плана на [населено място]. Установено е, че е изпълнена плътна ограда от източната страна на имота към улица с о. т. 39 – о. т. 44 в частта, в която не е приведена в съответствие със строителното разрешение след дадени предписания в констативен протокол от 15.12.2016 г., подробно отразена и описана в приложени към констативен акт № 2 от 24.06.2019 г. схеми на извършените в нарушение на предвиденото полета от оградата, както и цялата ограда по южната страна на имота, изпълнени от ивични бетонови основи, стоманобетонови колонки и тухлена зидария с дебелина 12 см от плътни тухли на вароциментов разтвор, вместо предвидените ажурни декоративни пана от затворен метален профил и дървени елементи. От заключенията на приетите при новото разглеждане на делото съдебно-технически експертизи е установено, че оградата по южната и източната част на имота в наредените за премахване части е изградена и в съществено отклонение от разрешеното осово разстояние между колонките от 3,80 до 4 метра при предвидено 2,75 м, липса на предвидената по проект обратна греда 25/20 см, оформена като едно сечение върху стоманенобетоновата плоча с напречно сечение 65/10 см върху колонките на оградата, укрепването й в надлъжно и напречно направление, разстоянието от горен ръб на ивичен фундамент на кота +0,50 м до кота долен ръб, стоманенобетонова плоча по конструктивното становище от 1,35 м на място е измерено от 1,60 до 1,80 м. Плътната част от оградата, предвидена единствено за северната и западната част на имота, не е предмет на заповедта. Експертите са на становище, че пробитите в част от участъците три броя отвора с размери 20/20 см по средата на паната между колонките от източната и южната част на оградата не създават визуална връзка между пространствата на двете нейни страни и не елиминират засенчването върху прилежащия терен, поради което и оградата в тази част не е прозирна.

Издаденото РС е за изграждането на ограда по границите на УПИ ХI, кв. 35 по плана на [населено място], която съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ представлява строеж от шеста категория. За такива обекти съгласно чл. 147 ал. 2 ЗУТ не се изисква одобряването на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж, а само становище на инженер - конструктор с указания за изпълнението му. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗУТ в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, в издаденото разрешение за строеж се вписват видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени, като за постройки и съоръжения по чл. 147, ал. 1 към разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че законодателят разграничава конструктивното становище от инвестиционния проект, поради което и установените отклонения на изградената ограда от предвиденото в конструктивното становище не обосновават незаконност на строежа в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. От значение за законността на строежите по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква инвестиционен проект, е единствено дали са изпълнени в рамките и обема на разрешените строително-монтажни работи и определените със ситуационната скица линии на застрояване, разстояния и височини. Строежът извън тези параметри би бил незаконен като неразрешен, но само ако отклоненията от предвиденото са съществени по арг. от чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В случая от източната и южната страна на имота откъм улицата, в посочените в констативния акт и в оспорената заповед участъци, е изпълнена плътна ограда от 2,20-2,30 м вместо разрешената прозирна такава. Съдът правилно установява релевантните за спора факти: незаконен строеж, за който има издадено строително разрешение, но същият е извършен при съществено отклонение от него съгласно чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като изграденото на място изобщо не съответства на разрешителния акт и предвидените в конструктивното становище строително-монтажни работи. Правилно е прието, че коригирането на оградата чрез демонтирането на плътни части между колонките в северната част от източния фронт на оградата и прорязването на целия южен фронт на групи от по три отвора с размер 20x20 см по средата на паната между колоните, разположени на височина над 0,75 м над нивото на терена, не може да доведе до извод за прозирност на оградата. От това следва, че дори да не се сподели възприетата от органа и съда правна квалификация по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, то изпълнените части от оградата като плътна вместо прозирна сочат на изграждане на обект без издадено строително разрешение, което обосновава приложимост на хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ. Само това е достатъчно да се приеме законосъобразност на оспорения административен акт.

Противно на възражението на касационния жалбоподател, оспорената заповед съдържа фактически и правни основания, поради което са неоснователни доводите му за неспазване на изискванията за форма на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изготвените към констативния акт, неразделна част от заповедта, скици и схеми на строежа отразяват обхвата и разположението на оградата с точно обозначаване на дължината, ширината и височината на отделните отсечки, приети за изпълнени при съществено отклонение от строителното разрешение. Направените от административния орган констатации се подкрепят от заключенията на вещите лица по назначените експертизи при новото разглеждане на делото. Неоснователно е възражението, че незаконосъобразно е съставен констативен акт по отношение на процесната ограда, тъй като строително-монтажните работи по същата още не са приключили. Предмет на заповедта за премахване по чл. 225а ЗУТ може да бъде както целия строеж, така и отделни негови части. Правомощието на административния орган да установява незаконно строителство не е ограничено от степента на завършеност на същия, а единствено от наличието на предпоставките за премахването му. В тази насока при отсъствие на основание за това, административното производство приключва след съставянето на констативен акт или протокол, отразяващи липсата на допуснати несъответствия със строителните книжа, когато такива са издадени, съответно с правилата и нормативи при изпълнение на строителството. В случая изграждането на плътна ограда с височина 2,20 – 2,30 м по своето естество е в нарушение с предвиденото в разрешението за строеж за прозирна ограда откъм улицата, с височина на плътната част от 0,50 м над нивото на терена според конструктивното становище. В допълнение следва да се посочи, че от страна на административния орган с негова предходна заповед за доброволно привеждане на оградата в съответствие с издадените строителни книжа вече е дадена възможност на оспорващия да отстрани отклоненията в изградения на място строеж, което не е направено.

Настоящият състав не приема възражението на касатора за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като незаконосъобразно е посочен като извършител в издадената заповед. Доводът за неправилно установено авторство е неоснователен, тъй като се опровергава от заявената от самия него позиция за изграждане на оградата в съответствие с разрешението за строеж, издадено по негово заявление. Безспорно жалбоподателят се явява възложител на строежа, негов собственик и извършител, поради което правилно е определен като адресат на задължението за премахване.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се във възприемане на констатациите на изготвените при новото разглеждане на делото заключения на две съдебно-технически експертизи относно несъответствието на констатирания строеж с предвиденото в конструктивното становище и разрешението за строеж, вместо на тези по приетата единична експертиза при предходното разглеждане на делото, както и за отхвърляне на искането за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза по този въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая са назначени общо три експертизи – единична при първото разглеждане на делото, съответно единична и повторна при връщането му от касационната инстанция за ново разглеждане. От съда са изложени аргументирани съображения защо възприема заключенията на последните две експертизи, втората от която е възложена отново по искане на оспорващия. Направените в тях констатации относно характера на строежа се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото, които напълно съответстват на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. Безспорно е установено по делото, че на място е реализирана изцяло плътна ограда по източната и южна граница на имота, откъм уличната регулация на имота, в наредените за премахване части от нея, в пълно противоречие с издаденото разрешение за строеж, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело № 747/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ