Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2662 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е касационната жалба, подадена от ЕТ „НУР ТУР – А. Мехмедали“, гр.Джебел, срещу решение № 19/13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 360/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът незаконосъобразно бил образувал повторно административно производство след постановяването на влязлото в сила Решение № 3570 от 13.04.2022 г., постановено по адм. дело № 9442/2021 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 133 от 08.07.2021 г. постановено по адм. дело № 4/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали и се е произнесъл повторно с обжалвания административен акт, макар и вече с ново наименование – решение за налагане на финансова корекция/РФК/. Счита, че наложената РФК е неправомерна, тъй като бил изтекъл 5 годишният мониторингов период по сключения на 13.10.2014г. договор между ДФ“Земеделие и ЕТ „НУР ТУР – А. Мехмедали“. Неправилни били и изводите на съда, относно приложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. Сочи, че съдът не се е произнесъл по наведените в жалбата оплаквания за допуснати съществени нарушения при съставянето на контролните листове от извършените – извънредна и разширена проверки на място, които са довели до нарушаване на правото му на защита. Следвало да се прецени, че при договори за строителство(СМР) периодът е 10 години, поради което е трябвало да се отчете „икономическата жизнеспособност“ и доколко доходите от дейността в нейната цялост обезпечават устойчивост на предприятието за целия период на бизнес плана, който в случая не е изтекъл, но това не е отчетено при постановяване на РФК. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов с който да бъде отменено решението за налагана на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от ЕТ „НУР ТУР – А. Мехмедали“ против Решение № 09/312/03012/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с Изх. № 01-6500/8914#20 от 06.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - град София. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
За да се произнесе е приел за установено от фактическа страна, че между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „НУР ТУР – А. Мехмедали“ е сключен Договор № 09/312/03012 от 13.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като ползвателят се задължил да извърши инвестиция съгласно проекта, одобрен, съгласно условията на договора и съобразно с Наредба № 29/11.08.2008 г. По силата на договора на ЕТ е била предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, като съгласно т. 2. 1. от договора, първоначално одобрената помощ е в размер на 391160 лв. Съгласно представения по делото и одобрен от ДФ "Земеделие", бизнес план сумата е за "Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ХII - 297, кв. 21, по плана на гр. Джебел".
С два броя Заповеди с № 373980 от 17.06.2019 г. началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Кърджали е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 17.06.2019 г. и крайна дата на проверката – 26.06.2019 г., като е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 26.06.2019 г. С два броя Заповеди с № 374402 от 08.07.2019 г., началник отдел РТИ - Кърджали е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 08.07.2019 г. и крайна дата на проверката – 25.07.2019 г., с крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 25.07.2019 г. Резултатите от двете проверки са описани в Контролни листове за проверка на място, който са били подписани от двамата проверяващи експерти, извършили проверката и от упълномощено от ползвателя лице, без вписани забележки. Впоследствие, от главен експерт при отдел (РТИ) – Кърджали по контролните листове от първата проверка са направени забележки и предписания, а именно: че липсват задължителни приложения и да се попълни коректно контролния лист от ПнМ, като в първия контролен лист е дадено предписание, да се приложат снимки на проверявания обект, както и е дадена препоръка към проверяващите експерти, да прочетат допълнителните насоки при извършване на проверки на място по мярка 312 и да ги спазват. По отношение на първия контролен лист от втората проверка от дата 26.07.2019 г пък е направена забележка: "За корекции". С Уведомително писмо Изх. № 01-092-6500/79 от 29.07.2019 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат– Кърджали, ЕТ „НУР ТУР – А. Мехмедали“ е бил уведомен, че при проверка на място, извършена експерт в отдел РТИ - Кърджали, засягаща неговото заявление, са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка), както и че има възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид, в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо, като към писмото е било приложено копие от Контролния лист (доклад за проверка).
Издаден е Акт № 09/312/03012/3/01/04/01 за установяване на публично държавно вземане, с Изх. № 01-6500/9814#2 от 18.11.2020 г. на ДФ "Земеделие", с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лева. АУПДВ е бил обжалван пред съответния административен съд и в хода на инстанционния контрол за законосъобразност, с окончателно решение № 3570/13.04.2022 г. по адм. д. № 9442/2021 г. на ВАС, е бил отменен поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на приложимите процесуални правила. Във връзка с решението на Върховен административен съд и на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ , с Уведомително писмо с УН 09/312/03012/3/01/22/02, с Изх. № 01-6500/8914#18 от 23.05.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", касационния жалбоподател е уведомен, че се открива производство по налагане на финансова корекция.
На 06.07.2022г. е издадено оспореното пред съда решение за финансова корекция в размер на 391 160 лв. за неизпълнение на заложени в бизнес плана приходи. Съдът е констатирал, че в акта са възпроизведени констатациите по извършените проверки на място, като са изложени съображения за неоснователността на подаденото възражение и е посочено, че размерът на финансовата корекция е определен на основание т.30, от Правилата, свързано с неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 цели финансови години - 2016, 2017 и 2018 г.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че са реализираните приходи от субсидираната дейност през 2016 г. са в размер на 572 лева, и че процентът на изпълнение за 2016 г., съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход (заложени приходи от 220 000 лв) от субсидираната дейност, е едва 0,3%, за 2017 г. от предвидените 220 000 лв. са отчетени 13 910 лв., което е изпълнение от 6,32%, а за 2018 г. от прогнозирани 220 000 лв. по бизнес план, са отчетени само 29 195.30 лв., което е изпълнение от 13,27%. Формулиран е извод, че така установените приходи не съответстват на заложените в бизнес плана по одобрения проект. Вещото лице е изчислило процент на изпълнение на Бизнес плана средноаритметично за трите финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 6. 63% спрямо заложените приходи по бизнес плана, което е по-малко от 20% от заложеното. Според експерта, по отношение предвидената заетост/брой работни места/ - процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в Бизнес плана за 2016 г. е 32%, за 2017 г. е 44,50% и за 2018 г. е 47,16%, като средноаритметично процентът на изпълнение спрямо заложените параметри брой заети лица в бизнес плана на ЕТ за трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е 41,22%.
При така установеното от фактическа страна, съдът е достигнал до извод за неоснователност на жалбата. Прието е, че акта е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и е мотивиран. Липсвали нарушения на административнопроцесуалните правила. Съдът посочил, че съобразно договора ползвателят на помощта бил длъжен да извърши изцяло инвестицията в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като при неизпълнение на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, поради което правилно била приложена разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г. В случая било налице неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 13.10.2014 г. бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим.
Съдът не е приел довода на жалбоподателя, че поради изтеклия мониторингов период по Договор № 09/312/03012 от 13.10.2014 г., откриването на производството е неправомерно. Констатирано е, че с писмо с Изх. № 01-6500/8314 от 22.11.2019 г., с което е открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, срокът на давността е прекъснат и това е така, тъй като според чл. 3, пар. 1, трета алинея от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Съдът е формулирал извод за допуснато нарушение, предвид установеното в много висока степен неизпълнение на основни параметри на одобрения бизнес план, а именно приходи от субсидираната дейност, както и преустановяването на дейността и неизползането на субсидираните активи съобразно тяхното предназначение, както и неизпълнението на показателите за устойчива заетост, което се явява и неизпълнение на условията на т. 4.12, т. 4.17, букви "а" и "д" и т. 4.18 от Договор № 09/312/03012 от 13.10.2014 г. Прието е, че административният орган е определил правилно размера на наложената финансова корекция, като е отчел, че приходите от проверяваните финансови години са под 20 процента от одобрените по бизнес план, изчислени средноаритметично и това е продължило над две години, поради което размерът на корекцията точно е изчислен на 100 процента.
Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съдебен състав е събрал и съобразил относимите към производството факти и обстоятелства, като на тази база е извел своите изводи относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт. При постановяването на решението е спазил материалния закон.
Неоснователни са доводите на касатора за липсата на възможност и основание за образуване и провеждане на производството за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период, тъй като с изтичане на този период се преклудирала и възможността му за извършване на проверки.
Както вече е имал възможност да отбележи Върховния административен съд в практиката си, според 1 т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 01.01.2015 г. договори /какъвто е процесния/, мониторинговия период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Необосновано, а от там неправилно е становището, че с изтичането му се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между стланите договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение е дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездно финансиране задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвидения в чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени.
Настоящият съдебен състав не споделя обективираното в касационната жалба становище за липса на мотиви в оспорения съдебен акт. При преценка на основателността на депозираната пред него жалба са посочени и взети предвид както сроковете за реализиране на обекта в неговата цялостна функционалност, така тези, свързани с неговата експлоатация по начин и обем, отговарящ на поетия от бенифициера при сключване на договора ангажимент за жизнеспособност на предприятието. Липсата на дословно преповтаряне на становището на жалбоподателя и пунктуално формулиране на отговор по всеки от изтъкнатите доводи не води до липса на мотиви, респективно до необоснованост. Съдът е взел предвид и обсъдил значимите за производството срокове, като ги е описал по дати и времева продължителност, което му е дало възможност да съобрази наличието или съответно липсата на изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорения административен акт, неговата процесуална и материална законосъобразност. Взети са предвид обстоятелствата, свързани с наличието на отменен акт, поради несъобразяването му с разписания в закона процесуален ред, като съдът изрично е констатирал липса на пречка за издаване на последващо решение за финансова корекция поради произнасяне със сила на присъдено нещо единствено и само по процесуалната законосъобразност на акта, а не по неговото съобразяване с приложимия материален закон.
Неоснователни са доводите за необходимостта от отчитане на 10 годишен период на дейност, както и невземането предвид на това обстоятелство при разглеждане на делото пред Административен съд - Кърджали. В разпоредбата на чл. 16 ал.2 от приложимата Наредба е поставено условие бизнес плана за разнообразяване на дейността да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от същата. Така формулираното изискване не налага осъществяване на контрол върху финансовото състояние на обекта на финансиране през предвидения в цялост срок. Съобразно договорните отношения между страните мониторинговият период е ограничен на пет години от подписване на договора, т. е. това е периода, който подлежи на обследване от страна на контролните органи за установяване на изпълнението на поетия от бенифициера ангажимент. Посочения в наредбата десетгодишен срок е обвързан с изначалното представяне от страна на кандидата за финансиране на достатъчно обосновано предложение, гарантиращо жизнеспособността на инвестицията за такъв период, а не е свързан с необходимост от осъществяване на контрол върху постигнати през този период финансови показатели.
Не се споделя становището за липса на регламентация към момента на сключване на договора за налагане на финансова корекция на отпуснатите средства при неизпълнение на заложени в договора или приложимата наредба изисквания. Регламентация за контрол и възстановяване на средства е въведена още с приемане на Наредба № 29от 2008 г. В разпоредбата на чл. 46 е разписана както възможността за искане от страна на РА за връщане на вече изплатени на бенифициер суми, така и условията при които може да стане това, ведно с критериите за определяне на размера на подлежащото на възстановяване финансиране. С приемането на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г., са прецизирани критериите за определяне на дължимостта на възстановяване на суми, както и техния размер, съобразно степента на неизпълнение на поетите от страните по договорите за подпомагане задължения. В т. 30 от същите е предвидено, че на възстановяване подлежи 100 % от сумата когато се установи, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече години.
Вземайки предвид така разписаните правила, първоинстанционният съдебен състав е формулирал правилен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт и в частта, с която е определен размера на подлежащата за възстановяване сума, а именно 100 % от отпуснатото финансиране.
За пълнота следва да се отбележи, че на бенефициерите е осигурен достатъчен толеранс, даващ им възможност да съобразят икономическата обстановка при стопанисване на изградените с европейски средства обекти и да изпълнят в максимална степен заложените в предлагания бизнес план задачи, в това число и приходи от дейността. Достатъчно за изпълнение на поетите ангажименти е достигане на 50 % от прогнозните приходи, което само по себе си е значително облекчаване на поставените като цел резултати. За налагане на сравнително ниска финансова корекция /между 5 и 15 %/ е достатъчно да се постигне над 20% от заложения в бизнес плана резултат или непостигането на изпълнение в този минимален размер да е за период по-малък от две години.
Така поставените критерии, които са били известни на касационния жалбоподател към момента на започване на дейността, дават възможност на него, а на всяко друго лице стопанисващо обекти от вида на процесния, да реагират адекватно на всяка промяна в пазарните условия, своевременно да търсят начини и средства за популяризиране на дейността си, а от там и да поддържат търсената от конкретната програма жизнеспособност на инвестицията.
Предвид безспорните данни, че констатираните от органа нарушения, свързани с недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три цели последователни финансови години - 2016, 2017 и 2018г., са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, следва да се сподели извода за законосъобразност на относимата към настоящото производство финансова корекция.
Неоснователни са и доводите на касатора, че не установено наличието на нередността и не е налице конкретизация обосновка на наложената с оспореното пред съда РФК. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на "нередност" визира единствено нарушение на правото на С. Е. защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т. 8. 1. от същия договор е регламентирано, че: "В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания.
На следващо място настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите отнасящи се до неправилно прилагане на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.Този довод е бил предмет на обстоятелствена проверка в първоинстанционното производство. Въз основа на което изводите на съда са правилни като постановени върху релевантни по спора факти и в съответствие с приложимото право, поради което не е необходимо повторно да бъдат цитирани и обсъждани и в тази връзка настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Неоснователни са и твърденията на касатора, че извършените корекции в КЛ от проверките на място на са били сведени до знанието му, с което той е бил лишен от възможността да направи възражение по тях. Видно от данните по делото, с Уведомително писмо Изх. № 01-092-6500/79 от 29.07.2019 г. на началник отдел РТИ – Кърджали, ЕТ е бил надлежно уведомен, че при проверка на място, засягаща неговото заявление за подпомагане, са констатирани несъответствия, които са подробно описани в приложения контролен лист, както и е било посочено, че има възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид, в рамките на 14 дни от датата на получаване на същото писмо, на адрес: ДФЗ, Дирекция "Технически инспекторат", отдел "Контролни проверки", като към писмото е било приложено копие от Контролния лист (доклад за проверка). С писмо с Изх. № 01-6500/8314 от 22.11.2019 г., ДФ "Земеделие" – РА, на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, като не е спорно, че на 16.12.2019 г. касаторът е подал възражение с Вх. № 01-6500/8914 от 16.12.2019 г., до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи против същите, но така подаденото възражение не е било уважено. Следва да се отбележи, че направените в контролните листи корекции по същество не са променили констатациите на контролиращите лица за наличието на несъответствия между установите резултати от дейността през проверявания три годишен период и поетите в тази връзка с договора за финансирате ангажименти. Касаторът е получил уведомление и след отмяната на АУПДВ от ВАС, като с Уведомително писмо с УН 09/312/03012/3/01/22/02, с Изх. № 01-6500/8914#18 от 23.05.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", последният е уведомен, че при извършване в периода 17.06.2019 г. - 24.06.2019 г. на извънредна проверка на място след плащане и последваща проверка в периода 15.07.2019 г. – 19.07.2019 г. по проект № 09/312/03012 от 31.05.2013 г., е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор № 09/312/03012 от 13.10.2014 г., които са детайлно описани в уведомителното писмо. Това уведомително писмо за откриване на производство по налагане на финансови корекции е получено от касатора на 01.06.2022 г., видно от приложените по преписката известия за доставяне, като в указания в същото срок са представени писмени възражения от ЕТ, в което са развити подробни доводи и съображения за неоснователност на констатациите. С оглед изложеното, неоснователно касаторът твърди, че резултатите от проверките на място не са му били съобщени, след направените корекции в контролните листове през 2019г., както и че не е имал възможност да възрази срещу тях. Не са налице данни за допуснати от административния орган и подчинение му длъжностни лица съществени нарушения на приложимите процесуални правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита и участие в проведеното административно производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен.
При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна.
В полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 100 лева представляваща направени в производството разноски за участието на юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 360/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА ЕТ „НУР ТУР – А. Мехмедали“, гр.Джебел с [ЕИК] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението в е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА
секретар:
Членове:
/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА