Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ИСКРА АЛЕКСА. Р. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 2804/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби срещу различни части от Решение № 7416 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1224 по описа на Административния съд София-град за 2022 година. По касационна жалба на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) със седалище и адрес на управление в София, бул. „Черни връх“ № 45 и по касационна жалба на О. Даблан, гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут в Р. Б. срещу Решение № 7416 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1224 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. в неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части.
С обжалваното решение ДАНС е осъдена да заплати на Даблан сума в размер на 7 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразна Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС за налагане на принудителни административни мерски (ПАМ) „експулсиране“ и „забрана за влизане в Р. Б. и изразяващи се в преживяно от ищеца отчаяние, чувство на страх и безпомощност, притеснения за семейството и за бъдещето му положение, в периода от 06.11.2013 г. до 22.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 22.03.2021 г. до датата на окончателното й плащане, както и сумата от 10, 00 лв., представляваща разноски по делото. Със същото решение предявеният от Даблан срещу ДАНС иск за неимуществени вреди е отхвърлен в останалата му част, до пълния предявен размер от 30 000, 00 лв., заедно със съответно претендираната лихва. Отхвърлени са и предявените от ищеца искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000, 00 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 350, 00 лв., за които се твърди, че са настъпили в резултат на същата Заповед, ведно с претендираната законна лихва върху сумите на обезщетенията. Наред с това Даблан е осъден да заплати на ДАНС 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател ДАНС обжалва решението в осъдителната част. Навежда доводи, че решението в обжалваната му част е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Мотивирайки изтекла погасителна давност, изразява становище, че предявеният и уважен иск за неимуществени вреди с цена 30 000, 00 лв. е неоснователен. Приема, че по делото не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на ДАНС за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска отмяната на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Ответникът по тази касационна жалба – О. Даблан не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. Иска отхвърлянето й.
Касационният жалбоподател О. Даблан обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като оспорва и размера на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди. Твърди неправилност на обжалваната част от решението. Навежда като доводи за неговата неправилност нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Счита, че именно заплахата за националната сигурност, установена от ДАНС с отменената заповед, от която претендира обезвреда за имуществени и неимуществени вреди, е основанието да му бъде отказана международна закрила, при отчитане, че обективираното в заповедта е обвързващо за Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в конкретния случай. Определя присъдения му от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, като несправедлив. Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което бъдат уважени в цялост всички, предявени от него срещу ДАНС искови претенции.
Ответникът по втората касационна жалба – ДАНС не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмена защита по делото от 07.06.2023 г. и в съдебното заседание пред настоящия съд, я оспорва, като неоснователна и недоказана. Иска оставянето й без уважение.
Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение в осъдителната и отхвърлителната му част.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в обжалваните от всеки от тях части.
По основателността на касационните жалби, съдът преценява следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд София-град е приел, че е сезиран от О. Даблан с искова молба против ДАНС, за осъждането й да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претендирано в резултат на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС, както следва:
1. В размер на сумата от 24 820, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на ищеца да работи законно в страната и да се издържа в периода от месец ноември 2013 г. до месец март 2021 г.;
2. В размер на сумата от 15 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в противозаконното му лишаване от свобода в продължение на 13 месеца и 20 дни – от 19.11.2013 г. до 07.01.2015 г., наложено с цел обезпечаване изпълнението на отменената, като незаконосъобразна, заповед на ответника по иска.
3. В размер на сумата от 30 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължила над 7 години невъзможност да получи международна закрила в Р. Б. в пропуснати възможности за професионална и личностна реализация, в тежко ограничаване на основни негови права, както и в причинения му сериозен стрес, отчаяние, чувство на безпомощност и малоценност, с оглед невъзможността до обори твърденията на административния орган, че е терорист.
Сумите по трите иска са претендирани ведно със законна лихва върху главниците, считано от 22.03.2021 г. до окончателното им изплащане.
Административният съд е установил следната фактическа обстановка:
О. Даблан е гражданин на Сирия, роден на [дата]. При опит да напусне нелегално територията на Р. Б. през ГКПП „Дунав мост“, е задържан на 18.06.2013 г. от служители на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (МВР). След задържането от българските власти, чужденецът е подал молба за закрила в Р. Б. като производството по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е приключило с Решение № 6950/06.10.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което административното производство за предоставяне на статут на Даблан е прекратено. Административният акт не е обжалван и е влязъл в сила. С. З. № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС, на О. Даблан, на основание чл. 42 във вр. с чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), са наложени принудителни административни мерки „експулсиране" и „забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години“. С Решение № 8-7 от 06.08.2014 г. по адм. дело № C-8/2014 г. по описа на Върховния административен съд, жалбата на Даблан срещу Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС е отхвърлена. С. З. № 3-2732/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС, на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, О. Даблан е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция „Миграция“ – МВР. Административният акт не е обжалван и е влязъл в сила. С Определение № 6172/22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11530/2014 г. по описа на Административния съд София-град е прекратено настаняването на чужденеца в СДВНЧ, разпоредено със Заповед № 3-2732/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС. На дата 07.01.2015 г. същият е освободен.
Ищецът подал последваща, втора по ред молба за предоставяне на междунардна закрила в Р. Б. като административното производство по реда на ЗУБ е приключило с Решение № 6646/07.08.2015 г., с което заместник-председателят на ДАБ отказал да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, позовавайки се на писмено становище от 18.06.2015 г., издадено от ДАНС, че същият представлява заплаха за националната сигурност. С Решение № 6150/16.10.2015 г. по адм. дело № 8549/2015 г. на Административния съд София-град, жалбата на чужденеца срещу това решение на заместник-председателя на ДАБ е отхвърлена, в частта, с която му е отказано предоставяне на статут на бежанец, а в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, административният акт е отменен и преписката е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на това съдебно решение. С Решение № 14331/28.12.2016 г. по адм. дело № 14240/2015 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение № 6150/16.10.2015 г. по адм. дело № 8549/2015 г. на Административния съд София-град в частта му, с която е отменено Решение № 6646/07.08.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Даблан и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази му част. С Решение № 1453 от 08.03.2017 г., постановено по адм. дело № 58 по описа на Административния съд София-град за 2017 г. жалбата на чуждия гражданин срещу Решение № 6646/07.08.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ в частта, в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, е отхвърлена. Това съдебно решение е оставено в сила с решение на касационната инстанция.
С Решение от 10.10.2019 г., постановено по делото „О.Д. срещу България“ и образувано по жалба № 34016/18, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е постановил, че връщането на ищеца от Р. Б. в Сирия, въз основа на заповедта за експулсиране от 06.11.2013 г., ако бъде извършено, би довело до нарушение на членове 2 и 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/Конвенция/та). ЕСПЧ установил и наличие на нарушение на чл. 13, във вр. с чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията.
С Решение № 13975/12.11.2020 г. по адм. дело № 566/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на касационната инстанция е отменил влязлото в сила Решение № 8-7 от 06.08.2014 г., постановено по адм. дело № С-8/2014 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на седмо отделение на същия съд. Делото е изпратено по подсъдност на Административния съд София-град, където е образувано адм. дело № 12253/2020 г., приключило с окончателно Решение № 1851/22.03.2021 г., с което е отменена Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС.
С Решение № 2462/12.08.2021 г., издадено от заместник-председателя на ДАБ, на О. Даблан е предоставен хуманитарен статут.
По делото пред първата инстанция са изслушани показанията на свидетели – Г. В., съпруга на ищеца и А. Ахмед, негов познат.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че предявените от Даблан против ДАНС три иска по ЗОДОВ са процесуално допустими за разглеждане по същество.
Относно претенцията за обезвреда на неимуществени вреди, оценена в размер на 15 000, 00 лв., съдът е приел, че принудителното настаняване на ищеца в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“ – МВР е разпоредено със Заповед № 3-2732/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС, която не е обжалвана и е влязла в сила. Подчертал, че вредите се претендират от настаняването в СДВНЧ, което е разпоредено именно с посочения самостоятелен административен акт, влязъл в сила. Посочил е, че Заповед № 3-2732/06.11.2013 г. е издадена да обезпечи изпълнението на Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. Приел е, че отмяната на последната не представлява самостоятелно основание да се приеме, че задържането е незаконосъобразно. Формирал е извод, че твърдените неимуществени вреди, в резултат на принудителното настаняване на ищеца в СДВНЧ за периода от 19.11.2013 г. до 07.01.2015 г., не се намират в пряка причинна обусловеност с отменената Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС. Подчертал е, че принудителното настаняване е разпоредено с отделен, самостоятелен административен акт и същото представлява само една правна възможност, но не и императивно предвидено обезпечение на основната ПАМ, поради което няма как твърдените вреди от това настаняване да са пряка, типична и необходима последица от заповедта, от която се претендира обезвредата. С тези мотиви, е отхвърлил иска с цена 15 000, 00 лв., като неоснователен.
На следващо място съдът разгледал претенцията на Даблан за осъждането на ДАНС да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000, 00 лв. Приел е, че по делото липсват доказателства за обвързаност (причина-следствие) между издаването на отменената като незаконосъобразна Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС и невъзможността лицето да получи международна закрила в Р. Б. Посочил е, че на Даблан е отказано предоставяне на хуманитарен статут на основание становище от 18.06.2015 г. на ДАНС, съгласно което ищецът представлява заплаха за националната сигурност. Посочил е също така, че този документ, обосновал отказите за предоставяне на закрила, е издаден на основание чл. 58, ал. 9 ЗУБ (в приложимата редакция) в хода на образуваното административно производство по реда на ЗУБ, а не в производството по издаване на процесната заповед.
Съдът обаче е приел, че ищецът е изживял сериозен стрес, отчаяние, чувство на безпомощност и страх за живота си, вследствие издаването на Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС. Счел е, на база доказателствата по делото, че Даблан е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от тежки посегателства – заплахи срещу живота и личността му, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Отчел е тежкия въоръжен конфликт в Сирия, ескалирал в началото на 2013 г. и установеното с Решение от 10.10.2019 г. по дело „О.Д. срещу България“ на ЕСПЧ застрашаване на основни права на лицето, провъзгласени с чл. 2 и чл. 3 ЕКЗПЧОС – правото на живот и забраната за подлагане на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. Посочил е, че твърдението в процесната заповед, че с действията си ищецът може да постави в опасност сигурността на българската държава, е предизвикало у него отчаяние, страх и притеснение за положението на семейството му. Кредитирал е свидетелските показания на неговата съпруга за преживяването на посочените негативни емоции. Определил е присъдения размер на обезщетението за неимуществена обезвреда, съобразно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съобразил е периода на търпене на вредите – в един продължителен период от 7 години, което, според съда, увеличило интензитета на отрицателното влияние върху психиката на ищеца. Съобразил е, че лицето е чужденец, който пребивава на територията на страна, в която е считан за опасен за националната й сигурност като освен това, е лишен от правото да получи международна закрила, макар и не в резултат на незаконосъобразната заповед. Отчел е възрастта на Даблан към датата на издаване на процесния административен акт – 22 години, когато според мотивите на съда, психиката на младия човек може да бъде силно повлияна в негативна насока, а понасянето на отрицателни преживявания да е трудно и болезнено. За силното притеснение и страх на ищеца да не бъде експулсиран извън територията на страната и върнат в Сирия, според съда, допринесли и факторите, че през исковия период същият сключил брак с българска гражданка и им се е родило дете.
Административният съд София-град е преценил като неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди. Посочил е, че твърденията на Даблан в исковата молба са за невъзможност да полага законно труд в Р. Б. в периода от ноември 2013 г. до месец март 2021 г., заради отказа да му бъде предоставена международна закрила в страната, а не заради наложените му с процесната заповед ПАМ. Мотивирал се е, че твърдяната невъзможност на ищеца да работи в страната и да реализира трудов доход не представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед. Като се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел за установено, че Даблан е работил законно в страната, считано от 28.09.2015 г. до 18.04.2018 г., с определени прекъсвания, след което му били отнети документите, позволяващи му да осъществява легално трудова дейност. Формирал е решаващия си извод за отхвърляне на иска за имуществена обезвреда, приемайки, че в продължение на 4 години след издаването на Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС, ищецът продължил да работи и да реализира трудови доходи.
Уважил е частично акцесорния иск за присъждане на законна лихва – само върху уважената част от претендираното обезщетение за заплащане на неимуществени вреди, считано от 22.03.2021 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което процесната заповед е отменена) до датата на окончателното плащане на главницата. Отхвърлил е останалите акцесорни искове за лихви. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното в цялост решение на административния съд като валидно и допустимо. По отношение на правилността му, съдът ще изложи по - долу съображенията си спрямо всеки един от предявените и разгледани искове:
Правилно е решението на административния съд, в частта, в която е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от задържането му за периода от 19.11.2013г. до 07.01.2015 година. Правилна е констатацията на административния съд, че принудителното настаняване на ищеца в СДВНЧ при ДМ към ГДГП е станало въз основа на заповед, която е влязла в сила и не е отменена, т. е. заповед различна от заповедта, с която му е наложена принудителната административна мярка "експулсиране" и "забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години". Тази констатация не се оспорва от жалбоподателя О. Даблан. Въз основа на тази вярна констатация, административинят съд е формирал обоснован извод, че твърдените от ищеца вреди, причинени му във връзка със задържането, не са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед № З-2731/06.11.23г.( за наложената ПАМ). Касационната инстанция споделя и извода на административния съд, че Закона за чужденците в Р. Б. не предвижда по императивен начин издаването на заповед за принудителното настаняване на чужденеца при налагането му на ПАМ от вида на наложените на ищеца. Не може да се възприеме тезата на касатора Даблан, че заповедта за принудително настаняване има акцесорен характер и с отмяната на заповедта за налагане на ПАМ автоматично отпадало и законното основание за принудителното настаняване. Съгласно чл.1 ЗОДОВ, обезщетениео за претърпени вреди се присъжда при кумулативното наличие на няколко предпоставки, една от които е установяването на незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на административния орган. В конкретния случай не е установена по съответния за това ред незаконосъобразността на заповедта за принудителното настаняване на ищеца, поради което не може да се приеме, че той противозаконно е бил лишен от свобода за периода, за който се претендира обезщетението. Твърдяната незаконосъобразност на заповедта за принудителното настаняване на ищеца, не може да се установи инцидентно в исковото производство.
Този иск е неоснователен и при преценката му от гледна точка на правилното приложение на правото на ЕС от компетентната администрация, в който случай не се изисква предварителна отмяна на заповедта за принудителното настаняване на чужденеца . Издаването на заповедта за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ е в съответствие с правото на Европейския съюз и по конкретно с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Директивата е транспонирана в националното ни законодателство със Закон за изменение и допълнение на Закон за чужденците в Р. Б. обн., ДВ, бр.36 от 15.05.2009г. Не се спори, а и от данните в документите по делото се установява, че към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ и заповедта за принудителното настаняване на ищеца, последният е, без документи за самоличност. Не е доказано, че към този момент чужденецът е разполагал с някакъв документ, легализиращ престоя му на територията на страната. При това фактическо положение, ищецът е бил в незаконен престой на територията на Р. Б. което обосновава, както започване на процедури за връщането му, така и прилагане на мерки с цел извеждането му от територията на страната, в това число и принудителното му задържане. В конкретния случай, принудителното задържане на ищеца е наложено с акт на административен орган и той е имал възможност да се възползва от законовите гаранции за защита срещу произвол, обжалвайки по съдебен ред задържането, както и обжалването на последващото удължаване на задържането му, което той не е сторил. Следователно, принудителното задържане на ищеца е било на законово основание в съответствие с преследваната цел - извеждането на чужденеца извън територията на РБългария и пропорционално с оглед нелегалният престой на ищеца на територията на страната.
Касационната инстанция преценява като изцяло неоснователен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, заради продължителната невъзможност на ищеца да получи международна закрила и заради причинения му стрес, отчаяние, чувство на безпомощност, заради невъзможността да обори твърденията на административния орган, изложени в отменената заповед. Неполучаването на международна закрила от ищеца е в резултат на решения на друг орган - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), различен от ответника. Решенията, касаещи молбата на ищеца за бежански или хуманитарен статут са издадени в различно производство от производството по издаване на отменената заповед за експулсиране и забрана за влизане на територията на страната. Правилно е преценено от административния съд, че липсва пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед и твърдените от ищеца вреди от неполучаването на международна закрила. Връзката е опосредена от решенията на органи на ДАБ, потвърдени с влезли в сила съдебни решения. В настоящото производство не може да се прави косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията на ДАБ, а и по отношение на въпроса, които те касаят е формирана сила на присъдено нещо. Ответникът не е органът, натоварен с компетентност за предоставянето на международна закрила, поради което настоящият съд няма да разгледа въпроса от гледна точка на правилното приложение на приложимото в тази област право на Европейския съюз.
Административният съд неоснователно е уважил частично така предявения иск, приемайки за доказано, че през периода 06.11.2013г.-22.02.21г. ищецът е имал отрицателни преживявания, изразяващи се в отчаяние, чувство на страх и безпомощност, притеснения за семейството си и за бъдещето си, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. За да уважи частично иска съдът е приел от една страна, че разпореденото експулсиране на ищеца в страната му на произход, му е причинило сериозен стрес, отчаяние и страх за живота му. Съдът не е съобразил обаче във връзка с тези обстоятелства, че ищецът е претендирал парично обезщетение в производството пред Европейския съд по правата на човека, в решението по което ( т.72 от него) е прието, че след като нарушенията на членове 2 и 3 от Конвенцията все още не са извършени, констатацията, че ако експулсирането бъде извършено, това би представлявало нарушение на тези разпоредби, представлява достатъчно справедливо обезщетение. Във връзка с постановеното в решението на ЕСПЧ, касационната инстанция приема, че ищецът вече е обезщетен за неимуществените му вреди, свързани със стреса, страха и отчаяние за живота му във връзка с разпореденото експулсиране. Тълкуването на нормата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите не води до извод, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да е само и единствено парично.
Административният съд е уважил частично иска, приемайки от друга страна, че твърдението в посочената заповед, че с действията си ищецът може да постави в опасност сигурността на българската държава също е предизвикало в него чувство на безпомощност, страх и притеснение. Съдът е кредитирал по този въпрос показанията на съпругата на ищеца, разпитана по делото като свидетел. Касационната инстанция преценява този извод на административния съд като необоснован. На първо място от показанията на посочената свидетелка става ясно, че притесненията на ищеца са били свързани с други обстоятелства - ходенето на работа и едновременно по дела, оставането му без документ, който му позволява да работи и стоенето му вкъщи. В показанията на свидетелката се сочи, че обявяването му за опасен човек е допълнение към психическото му състояние. Тоест, изводът е, че то не е основната причина за психическото състояние на ищеца през този период. От друга страна, не е без значение основанието за отмяната на процесната заповед, което не е свързано с опровергаване на констатациите в нея, а с евентуалните последствие за живота и здравето на ищеца от експулсирането му. По тези съображения, касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в частта, в която искът е частично уважен. Искът е неоснователен в неговата цялост, от което следва, че решението на административния съд в осъдителната му част следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли и в тази част.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. Касационната инстанция се възползва от правомощието й, визарано в чл.221, ал.2 АПК да потвърди решението на административния съд по този иск по същите мотиви, въз основа на които първоинстанционният съд го е отхвърлил, още повече, че в касационната жалба няма конкретни оплаквания по този въпрос.
С оглед изхода на делото, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски, а вместо това Даблан бъде осъден да плати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция и разноски за държавна такса за същата инстанция в размер на 70 лева.
Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7416 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1224 по описа на Административния съд София-град за 2022 г., В ЧАСТТА, в която Държавната агенция "Национална сигурност" е осъдена да заплати на О. Даблан сума в размер на 7 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразна Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС за налагане на принудителни административни мерки „експулсиране“ и „забрана за влизане в Р. Б. и изразяващи се в преживяно от ищеца отчаяние, чувство на страх и безпомощност, притеснения за семейството и за бъдещето му положение, в периода от 06.11.2013 г. до 22.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 22.03.2021 г. до датата на окончателното й плащане, както и сумата от 10, 00 лв., представляваща разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Даблан иск в размер на 7 000, 00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразна Заповед № 3-2731/06.11.2013 г. на председателя на ДАНС за налагане на принудителни административни мерски „експулсиране“ и „забрана за влизане в Р. Б. и изразяващи се в преживяно от ищеца отчаяние, чувство на страх и безпомощност, притеснения за семейството и за бъдещето му положение, в периода от 06.11.2013 г. до 22.03.2021 г., както и претенцията за законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 22.03.2021 г. до датата на окончателното й плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА О. Даблан да заплати на Държавната агенция "Национална сигурност" разноски за касационното производство в общ размер от 170 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. А. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА