Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 2778 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ю. С., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 7703/15.12.2022 г. по адм. дело № 5146/2022 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу заповед № АС-03-18/30.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/, с която е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител за длъжността директор на дирекция Административна, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - изпълнителния директор на ИАНМСП, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата, като я счита за неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно, да се остави в сила. Претендира присъждане на сторените, пред двете съдебни инстанции, разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Обжалваното съдебно решение е постановено след като с решение № 5312/02.06.2022 г. по адм. дело № 10945/ 2021 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение № 2206/02.04.2021 г. по адм. дело № 10712/2020 г. на Административен съд - София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по приложение на материалния закон, дадени от касационния състав във връзка със събирането на допълнителни доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж за право на пенсия от Стефанова.

За да постанови второто първоинстанционно решение, АССГ e приел за установено, че оспорената пред него заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) /поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ е прекратено служебното правоотношение на Стефанова на длъжност директор на дирекция Административна в ИАНМСП към Министъра на икономиката, с ранг I младши, считано от 01.10.2020 г., е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържаща необходимите реквизити. Съобразявайки указанията на касационната инстанция, административният съд е приел, че при издаването на оспорената заповед е спазен материалния закон и не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, респективно е налице основанието, посочено от органа при прекратяване на служебното правоотношение на Стефанов, а именно придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Решението е правилно.

Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба е, че законодателят прави разлика в придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и такова право по чл. 69 от КСО. Посоченият по - благоприятен режим за пенсиониране по чл. 69 от КСО предполага труд от първа категория, който е с по - голяма тежест и вредност от полагания труд и нормативно уредената хипотеза дава възможност на правоимащото лице да упражни това свое право. Следователно освобождаването при условията на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл може да бъде осъществено само когато са изпълнени изискуемите кумулативно материалноправни предпоставки по чл. 68 КСО, които правилно са конкретизирани от първоинстанционния съд в процесния случай и същите са както следва: навършена възраст от [възраст] и осигурителен стаж от 35 г. и 10 м.

В случая не се спори за наличието на изискуемата възраст по смисъла на горепосочената разпоредба, а именно [възраст], тъй като е безспорно, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение на Стефанова /30.09.2020г./, последната е била навършила [възраст]. Що се отнася до достигнатия осигурителен стаж от касатора, съобразно указанията, дадени в решение № 5312/02.06.2022 г. по адм. дело № 10945/ 2021 г. на Върховния административен съд, първоинстанционният такъв е назначил съдебно - икономическа експертиза със задача да бъде изчислен изискуемия по чл. 68 от КСО осигурителен стаж на Стефанова. АССГ правилно е кредитирал същата, според която трудовият стаж на Стефанова е бил към датата на прекратяване на служебното правоотношение 36 години 7 месеца и 15 дни, като заключението не е оспорено от Стефанова.

Експертното заключение е изготвено въз основа на две трудови книжки, две служебни такива, както и пенсионното досие на Стефанова предоставено от НОИ, като по този начин е съобразена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Неоснователно е възражението на касатора, че данните, получени единствено от регистрите на НОИ не могат да послужат като удостоверителни документи, обективиращи достигнатия осигурителен стаж. Възражението в тази насока би било основателно, ако в случая заключението на вещото лице, бе изведено единствено от данните от от НОИ. В процесния случай обаче, след констатациите на касационният състав, отменил първото постановено първоинстанционно решение именно по съображение за липса на безспорна доказаност на осигурителния стаж, при новото разглеждане на делото е назначена експертиза, която да даде отговор какъв е той, посредством не само един източник, в какъвто смисъл е било и отмененото решение. Ето защо, именно заради разминаването на конкретни данни от един и същи източник /НОИ/, правилно АССГ е кредитирал експертното заключение, за достигането, до което, са използвани и анализирани нужните официални удостоверителни документи по смисъла на закона, които в тяхната съвкупност налагат извод за наличие на посоченото от ответника основание за прекратяване на служебното правоотношение на Стефанова.

С оглед изложените съображения, административният съд е достигнал до правилен краен извод за наличие на основание за издаване на оспорената пред него заповед, като правилно е заключил, че са налице нужните кумулативни предпоставки - определен осигурителен стаж и достигната възраст. По този начин, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова, следва да бъде оставено в сила от настоящия касационен състав.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски в негова ползва е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 150 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за производството пред ВАС. Няма правна възможност за повторно присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на ответника по касация, което му е присъдено с първоинстанционното решение и решението не е обжалвано от изпълнителния директор на ИАНМСП в частта за разноските.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7703/15.12.2022 г., постановено по адм. дело № 5146/2022 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Ю. С., жив. в гр. София, [улица], да заплати на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия разноски по делото в размер на 150 лв. (сто и петдесет) лева .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА