Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 2840/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против Решение № 8069 от 29.12.2022 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 44 по описа за 2021 г., в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221020000017-091-001/11.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1746/18.11.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която на „ТРИМЕН КОНСУЛТ“ ЕООД са установени задължения по ЗКПО за 2018 г. в размер на 4 415,17 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 612,04 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея излага бланкетни доводи за неправилно приложение на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, съгласно която разпоредба, при всички случай, когато са предоставени безлихвени кредити или кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката е налице отклонение от данъчно облагане. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „ТРИМЕН КОНСУЛТ“ ЕООД, не взема становище по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С оспореното решение, Административен съд - София-град(АССГ) е отменил РА № Р-22221020000017-091-001/11.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1746/18.11.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта, с която на „ТРИМЕН КОНСУЛТ“ ЕООД ЕООД са установени задължения по ЗКПО за 2018 г. в размер на 4 415,17 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 612,04 лв.

За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следно от фактическа и правна страна:

Безспорно е установено, че ревизираното дружество към 01.01.2018 г. е предоставило и имало вземания по предоставените заеми на [Фирма 2], [Фирма 4] и [Фирма 5] общо в размер на 1 292 000,00 лв., а през 2018 г. е предоставило заеми за 133 500,00 лв., отразени по Дебита на сметка 262 "Дългосрочни вземания и предоставени заеми на нефинансови предприятия". Заемите са отпускани с лихва от 2% със свързани лица по смисъла на ДОПК и 3% - с несвързани лица по ДОПК.

В хода на ревизията е възложена експертиза със задача да определи пазарната стойност на лихвата за предоставените заемни средства за 2018 г. от [Фирма 6] на дружествата [Фирма 2], [Фирма 4] и [Фирма 5]. С изготвено експертно заключение е определена пазарна стойност на лихвите - диапазон на годишен лихвен процент за всеки договор за заем, данните по заключението на вещото лице са възпроизведени в РД на стр. 8 - 11. Въз основа на тези констатации е изчислена и дължимата пазарна лихва по всеки договор за заем. На основание резултатите по експертното заключение, ревизиращите са приели за установено, че недекларираните приходи от лихви за 2018 г. са общо в размер на 87 575,02 лв. по договорите за заем с [Фирма 2], [Фирма 4] [Фирма 5].

От правна страна органите по приходите, с позоваване на чл. 16, ал. 1 ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, са формирали извод, че договарянето на безлихвени кредити или начисляването на лихва, която се отличава от действащата за момента пазарна лихва, се оценяват като сключени с цел отклонение от данъчно облагане. При посоченото отклонение, за целите на определяне на дължимия данък финансовият резултат се увеличава със сумите, произтичащи от търговските сделки, сключени в отклонение от пазарната лихва. да се съобразяват с размера на действащата в момента пазарна цена на кредитните ресурси, прилагана при сделките от същия вид и със същите цели.

Съдът е обсъдил приетото в съдебното производство заключение по назначена ССчЕ, съгласно което годишният размер на лихвата по заеми за 2018 г. е изчислен в размер на 2,15%, като за сравнение, установените лихвени проценти от вещото лице в хода на ревизионното производство, са в диапазон 7, 06 - 9, 90%

За да отмени издадения РА, АССГ е приел, че същия е издаден в нарушение на закона, тъй като органите по приходите не са взели предвид дали се касае за действащ договор за заем, дали падежът на вземането за лихви и връщане на замените средства изтичат през 2018 г.

Приел е, че съгласно клаузите на предоставените договори, предоставената сума в заем следва да се върне до края на срока на договора - еднократно или на части, ведно с договорена лихва - 2 или 3 %. Представени са допълнителни споразумения към договорите от 2014 и 2015 години, според които срокът на договорите се удължава с още 3 години. Така по договор за заем от 01.05.2014 г. между жалбоподателя и [Фирма 2], първоначално уговорен на 3 години от подписването на договора, се удължава с три години, съгласно допълнително споразумение от 01.05.2014 г., като останалите клаузи от договора остават непроменени. Идентично - поради удължаването на първоначалния срок с още три години, не е настъпила изискуемост нито на главницата по заема нито на лихвите, видно и от останалите допълнителни споразумения:

-допълнително споразумение от 01.05.2017 г. към договор за заем от 01.07.2014 г.;

-допълнително споразумение от 01.12.2017 г. към договор за заем от 01.12.2014 г.;

-допълнително споразумение от 03.08.2018 г. към договор за заем от 03.08.2015 г.;

-допълнително споразумение от 02.05.2020 г. към договор за заем от 01.05.2014 г.; -допълнително споразумение от 01.07.2017 г. към договор за заем от 01.07.2014 г.

-допълнително споразумение от 24.03.2018 г. към договор за заем от 24.03.2015 г.;

-допълнително споразумение от 02.11.2018 г. към договор за заем от 02.11.2015 г.;

-доплънитлено споразумение от 01.06.2017 г. по договор за заеум от 0106. 2014 г.;

-допълнително споразумение от 01.09.2017 г. към договор за заем от 01.09.2014 г.;

-допълнително споразумение от 01.07.2018 г. към договор за заем от 01.07.2015 г.;

-допълнително споразумение от 02.01.2019 г. по договор за заем от 01.01.2016 г.;

-допълнително споразумение от 01.06.2020 г. по договор за заме от 01.06.2014 г.;

-допълнително споразумение от 23.09.2017 г. към договор за заем от 23.09.2014 г.;

-допълнително споразумение от 01.07.2018 г. към договор за заем от 01.07.2015 г.; -допълнително споразумение от 02.05.2019 г. към договор зазаем от 02.05.2016 г.

При тези установявания, АССГ приема, че по цитираните договори за заем не настъпва падеж и съответно изискуемост на заемната сума, съответно не настъпва и изискуемост на задължението за лихва през 2018 г.

На следващо място, видно от клаузите на договорите за заем, сключени през 2009 г., 2008, както и всички останали до 2013 г. включително, по които не е продължен срока на действие, са с падеж 2 или 3 години от датата на сключването, главницата по заемите и договорената годишна лихва за срока на заема са станали изискуеми преди 2018 г. Дружеството е следвало да отрази вземане за главницата и договорната лихва към падежа. В тези договори - с идентични клаузи, няма договорености за размера на лихвата при просрочие, съдържа се обща клауза, че за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Така на основание чл. 86, ал. 2 от последния закон, заемодателят по договорите е имал право на законната лихва върху вземането му по всеки от договорите, включващо заемната сума и договорната лихва.

При тези констатации е обоснован извод, че по договорите за заем, подписани в периода 2014 г. - 2018 г., по които не е настъпил падеж, не е изискуемо задължение за договорна лихва, а за договорите за заем, сключени в периода 2008 - 2013 г., падежът на задължението за договорна лихва е настъпил преди 2018 г., поради което неправилно органите по приходите са приели, че жалбоподателят именно през 2018 г. е следвало да начисли приходи от договорни лихви и поради това неправилно са определили нов размер на лихвата и преценявали размера на пазарната лихва въз основа на експертно заключение.

Решението е правилно.

Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Органът по приходите е приел, че ревизираното лице е предоставило парични заеми, по които не е отчело приходи от лихви, поради което на основание чл. 78 във вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО счетоводният финансов резултат за 2018 г. е увеличен със сумата от 87 575,02 лв. Ревизиращите органи са се позовали на експертно заключение, в което е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, който е приложим съгласно Наредба № Н-9/2006 г.

Обоснован е изводът на съда, че по процесните договори за заем, подписани в периода 2014-2018 г., не настъпва падеж и съответно изискуемост на заемната сума, респ. не настъпва и изискуемост на задължението за лихва. Това е така, предвид представените към всички договори за заем допълнителни споразумения, с които първоначално уговореният срок за 3 години от подписването на договора, се удължава с още три години.

Обоснован е изводът на съда, че договорите за заем, сключени през 2009 г., 2008 г., както и всички останали до 2013 г. включително, по които не е продължен срока на действие, са с падеж 2 или 3 години от датата на сключването, главницата по заемите и договорената годишна лихва за срока на заема са станали изискуеми преди 2018 г. В тези договори няма договорености за размера на лихвата при просрочие, съдържа се обща клауза, че за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

Поради това правилно съдът е приел, че за РЛ не е възникнало задължение за начисляване на лихви през 2018г. и неправилно с РА е установено задължение за корпоративен данък за 2018г. в резултат на неотчетени приходи от лихви. Органите по приходите не са обсъдили представените още в хода на ревизията договори за заем и писмени споразумения към договорите за заем от 2014г. и 2015г. относно клаузите им кога настъпва падежа на задълженията за лихви, поради което извода, че приходите от лихви е следвало да се отчетат през 2018г. е необоснован на събраните доказателства.

По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания и решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са поискани и доказани.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8069 от 29.12.2022 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 44 по описа за 2021 г., в оспорената част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ