Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 2851 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Областна дирекция на МВР - Перник, чрез процесуалния представител – гл. юрк. В. и на С. А., чрез адв. Д., срещу Решение № 176/10.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1269/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.
С обжалваното решение Областна дирекция на МВР - Перник е осъдена да заплати на С. А. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 01.05.2020 г. до 11.02.2022 г., причинени му вследствие незаконно задържане от полицейски орган на Първо РУ - Перник със заповед за задържане № 1920з-200/01.05.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 1000 лева, считано от 10.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част до пълния размер от 3 000 лева, иска като неоснователен е отхвърлен. С решението Областна дирекция на МВР - Перник е осъдена да заплати на С. А. и сумата от 77 лева разноски, изчислени по компенсация.
Касационният жалбоподател Областна дирекция на МВР - Перник оспорва решението в осъдителната му част, като поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Излагат се съображения, че в първоинстанционното производство не е доказан фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, както и че съдът неправилно е счел, че при настаняване на ищеца в арестното помещение му е причинено физическо страдание, изразяващо се във влошаване на здравето му.
Посочва се, че твърденията на свидетелите за претърпени неимуществени вреди не са основание за обезвреда, което води до порочност на решението при кредитиране на показанията им и при формиране на правните изводи.
Иска се отмяна на обжалваното решение в атакуваната част, респективно да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Касационният жалбоподател - С. А., оспорва решението в отхвърлителната му част.
Поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, поради което неправилно е приел за неоснователни твърденията свързани с уронване на доброто име на ищеца в обществото, с възникнали проблеми в работата на ищеца, изразяващи се в намалена работна заплата, както и настъпилото чувство на безнадеждност и безсъние. Посочва се и че първоинстанционният съд не е изложил мотиви досежно размера на пресъденото обезщетение - определено в противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Иска се от съда да отмени решението в атакуваната част и се уважи изцяло предявеният от него иск, ведно с претендираната лихва. Претендират се и направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение за касационното производство по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и направените разноски в първоинстанционното производство в пълен размер.
Ответникът по касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Перник - С. А., с писмен отговор, оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на АССГ в атакуваната част.
Ответникът по касационната жалба на С. А. - Областна дирекция на МВР – Перник, в писмено становище, оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на АССГ в атакуваната част.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни.
Производството пред Административен съд – София - град е разгледано по предявен от С. А. срещу Областна дирекция на МВР – Перник иск, с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.05.2020 г. до 11.02.2022 г., изразяващи се в изживени страх, стрес, унижение, страдание, влошено здраве, безсилие, депресия, недоверие към хората, което силно ограничило социалните му контакти, причинени му в резултат на незаконосъобразен административен акт – заповед за задържане № 1920з-200/01.05.2020 г., издаден от Г. Ж., полицай при Първо РУ Перник, отменена с влязло в сила Решение № 335 от 14.08.2020 г. постановено по адм. д. № 664/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 10.10.2020г. до окончателното му изплащане.
Първоинстанционният съд е установил, че на 01.05.2020 г., в 03,40 ч. Г. Ж. – полицай от състава на Първо РУ на ОД на МВР - Перник спрял и извършил проверка на лек автомобил, в който се намирал ищецът и впоследствие същият бил задържан по разпореждане на ОДЧ 70. За задържането е издадена заповед № 1920з-200/01.05.2020 г., отменена с, влязло в сила на 10.10.2020 г., Решение № 335 от 14.08.2020 г. постановено по адм. д. № 664/2020 г. по описа на Районен съд - Перник.
От книгата за задържани лица е установено, че С. А. е бил прегледан от д-р И. в 9,30 ч. и е бил освободен на 01.05.2020 г. в 21,40 ч. Съгласно профилактичната карта за лице от криминалния контингент ищецът е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343в от Наказателния кодекс през 2018 г. и е освободен от затвора през 2020 г. В същия документ е посочено, че спрямо Асенов има висящи преписки за употреба на алкохол при управление на МПС.
По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, са разпитани свидетелите Х. Л. и П. А. – съпруга на ищеца. От показанията им е установено, че след задържането Асенов се е затворил, спрял да излиза, бил притеснен и разстроен, изпадал в конфликти. В районното получил нещо като криза и била извикана линейка. След случката не можел да спи и бил много напрегнат. Получавал нещо като паник атаки и лекарите, които викали, казали, че това е следствие на стреса и трябва време за да премине. Тези епизоди продължили няколко месеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел иска за допустим, като предявен срещу надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност – заповед за задържане, която е отменена по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение.
По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер – до присъдената сума от 1 000 лв. Изложил подробни съображения, с които е мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се е, че незаконосъобразното ограничаване на правото на придвижване и престоят в полицейското управление, обективно водят до негативни последици върху емоционалното, психическо и физическо състояние на задържаното лице.
Счел е за неоснователна претенцията на Асенов за намалена работна заплата и опасение да не загуби работата си, безнадеждност и безсъние, поради липсата на доказателства в тази насока. Съдът след анализ на събраните по делото доказателства и преценка на връзката между преживените от него негативни емоции – уронване доброто му име в обществото и причината за същите, е стигнал до извода, че претърпените вреди не са в причинно следствено-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт.
Предвид преценката за частична основателност на иска, съдът уважил и иска за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за неправомерно задържане – 10.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдил и разноски, съобразно изхода на спора, като ответната страна не претендирала такива.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.
Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на Асенов, с която му е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа, при реално осъществено такова от 03,40 ч. на 01.05.2020 г. до 21,40 ч. на 01.05.2020 г.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца във връзка с отмяната на заповедта, с която то е направено.
Задържането на ищеца, освен че е ограничило свободата му за периода, през който е бил задържан, несъмнено е повлияло върху емоционалното му състояние, причинявайки му стрес. Самият факт на задържането, фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната ежедневна среда предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение – състояния, присъщи за подобно събитие.
Решаващият съд обосновано е приел и наличието на причинна връзка между претърпените от Асенов неимуществени вреди, посочени по-горе и неправомерното задържане.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че част от претендираните негативни преживявания на ищеца не са доказани. Твърденията за намаляването на работната заплата, както и възможността да загуби работата си не могат да бъдат квалифицирани като преживени негативни емоции и същите биха били предмет на иск за обезщетение на имуществени вреди при евентуалното им настъпване.
Правилни са и изводите на съда, че уронване доброто име на Асенов в обществото е засегнато от излежаната преди това ефективна присъда, които вреди не се явяват в причинно следствена връзка с отменената заповед.
Касационният състав преценява като справедлив присъдения размер на обезщетението. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства са съобразени от решаващия съд, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция.
Присъденото обезщетение съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, пропорционален на негативните преживявания на увреденото лице - пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Ето защо и развитите от касатора Асенов доводи за незаконосъобразно занижение на определеното обезщетение с изискването за репариране на неимуществените вреди по справедливост се явяват неоснователни.
Частичната основателност на главния иск обуславя и частична основателност на свързания с него акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението на съда, с което административния акт е отменен като незаконосъобразен. В тази връзка, изводите на решаващият съд са в съответствие с т.4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г. – задължително по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на спора на страните не се следват разноски пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176/10.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1269/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА