Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 2812/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М. Г. П. М. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг - Запад“, кв. „Фрегата“ №6, апартхотел „Р. В. , вх. А, ет. 6, ап. 7, срещу Решение №64 от 27.01. 2023 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело №1939/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед №791 от 19.10.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) от Закона за туризма (ЗТ) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а) ЗТ - място за настаняване с адрес: гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, Слънчев бряг - Запад, кв. Фрегата №6, стопанисвано от „М. Г. П. М. ЕООД.

Касационният жалбоподател – „М. Г. П. М. ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът не е обсъдил аргументите му, а едностранчиво е изложил единствено тезата на ответната страна, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, като не е оценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е пренебрегнал изцяло тези, сочени или искани от жалбоподателя в хода на процеса, в противоречие с чл. 171, ал. 5 АПК. Твърди и нарушение на чл. 170 АПК, както и на принципите регламентирани в чл. 7, 10, 12 и 13 АПК.

Оспорва като необоснован извода на съда, че по делото е безспорно установено, че към датата на извършената проверка дружеството е предоставяло туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който е нямало валидно удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта, като в тази връзка твърди, че са представени доказателства, че туристическият обект е с отдавна предоставена категория „три звезди“, която не е прекратена от компетентния орган, и същата категория и регистрация не е заличена към момента на проверката и на издаване на административния акт.

За необоснован счита и извода на съда за наличие на необходимите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Сочи, че нито съдът, нито административният орган са посочили кои са тези предпоставки, като липсва обосновка за налагане и съобразяване на съразмерността на дадена мярка с други предпоставки.

Твърди, че по делото е представено удостоверение за категоризация на процесния туристически обект, както и документите от текущата процедура по подновяване на категоризация за последващ срок, според новите, актуални изисквания на Закона за туризма, съгласно измененията от 2020 г. Представен е бил и документът, издаден от контролен орган на Министерство на туризма, по смисъла на чл. 174, ал. 2 ЗТ, който посочва, че туристическият обект изпълнява изискванията на закона относно дадената категория. Сочи, че информацията за актуалния статус на категоризацията на туристическия обект и възможността за проверка на този статус във водените от компетентния орган по категоризацията регистри е била достъпна и за административния орган преди издаване на неговия акт.

Оспорва извода на съда, че е изпълнена и хипотезата на чл. 114, т. 1 ЗТ, тъй като доказателствата за категоризацията и за регистрацията на обекта са представени, но въпреки това съдът приема, че жалбоподателят не е опровергал констатациите за „некатегоризиран и нерегистриран обект“, като същевременно се отказва искането на дружеството да бъде направена актуална справка в съответните регистри.

Позовава се на чл. 165-166 и сл., чл. 171, ал. 2, чл. 174, ал. 2 ЗТ, като сочи, че в акта на председателя на КЗП, като контролен орган, няма посочено позоваване на информация от Националния туристически регистър относно актуален статус на категоризацията на туристическия обект, за да се твърди извършване на дейност в „некатегоризиран туристически обект".

Според касатора дадената категоризация не може да бъде отнета произволно и без произнасяне на компетентния орган, или „непризнавана" от друг орган, освен след надлежно постановен акт на единствено компетентния орган - министърът на туризма, чийто акт за прекратяване на вече дадена категоризация на обект, следва да бъде влязъл в сила. Сочи, че това са съвсем различни последици, и те се отразяват различно и в Националния туристически регистър, поради това констатацията на административния орган в обжалваната заповед за установен „некатегоризиран обект“ е невярна и не съответства на отразеното в регистъра. Това показва, че проверка на актуалната категоризация на туристическия обект не е била извършена от страна на административния орган.

Твърди, че в хода на производството, административният орган не е съобразил констатацията на експертната работна група на Министерство на туризма, нито е заявил в мотивите на заповедта си, че не признава представения от субекта на проверката констативен протокол за заместващ „удостоверение за временна категоризация“. В тази връзка счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 174, ал. 2 и чл. 165-166 ЗТ, както и, че недопустимо е домотивирал административния акт.

Сочи, че друг начин за прекратяване на дадена от компетентен орган категоризация на туристически обект, освен изричен акт за нейното отнемане от министъра няма предвиден в закона. Такъв акт за прекратяване на дадената категоризация не е открит, нито е бил издаван след извършената проверка от КЗП. Твърди, че председателят на КЗП няма самостоятелни правомощия в процедурата по даване или подновяване или отнемане на категоризация, за да признава или тълкува актовете на министъра на туризма или констатациите на неговите помощни органи.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. П. П. № 91-97-69 от 20.04.2023 г. на областен управител област Бургас, изпратено до министъра на туризма; Писмо, изх. № Т-81-00-16 от 02.05.2023 г. - отговор на зам. министър на туризма до областен управител на област Бургас; Заповед № Т-15-415 от 10.05.2023 г. на зам. министър на туризма, относно категоризация на туристически обект по заявление на „М.Г. Пропърти мениджмънт" ЕООД до министъра на туризма; Удостоверение № РК-19-15447/10.05.2023 г. издадено от министъра на туризма за категоризация на туристически обект апартаментен туристически комплекс „Р. В. . Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.

Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови процесното съдебно решение съдът е приел от фактическа страна, следното:

На 24.08.2022 г. във връзка със сигнал на потребител е извършена проверка на място за настаняване, находящо се в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг -Запад“, кв. „Фрегата” №6, стопанисвано от „М. Г. Пропърти мениджмънт” ЕООД.

При проверката е установено, че дружеството извършва туристическа дейност „хотелиерство“ в некатегоризиран обект като настанява в него туристи чрез онлайн резервации и договори с туроператори и туристически агенции в 26 броя апартаменти средно по 4 броя легла - общо 104 броя леглова база. Установено е настаняване на общо 89 туристи в 26 апартамента, като липсва удостоверение за утвърдена категория или временно такова за предприети действия за открита процедура по категоризиране. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (КП) № К-2735228/24.08.2022 г.

На 02.09.2022 г. на „М. Г. Пропърти мениджмънт” ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №000904, за това, че на 24.08.2022 г. е извършвало туристически услуги в некатегоризиран туристически обект - място за настаняване, находящо се в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг - запад“, кв. „Фрегата” №6, за което дружеството не представило и не разполагало с удостоверение за утвърдена категория или временно такова за открита процедура по категоризиране - нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ.

На 19.10.2022 г., въз основа на фактите в констативния протокол, АУАН, Докладна записка, изх. № Ц-02-1109/27.09.2022 г. на главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазарите“, КЗП и решение на КЗП, прието с протокол №22/12.10.2022 г., председателят на КЗП издава Заповед №791, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ е приложена ПАМ „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. а) ЗТ - място за настаняване с адрес: гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, к. к „Слънчев бряг - Запад“, кв. „Фрегата” №6, стопанисвано от „М. Г. Пропърти мениджмънт” ЕООД.

В административна преписка са приложени Удостоверение №РК-19-11357 за категория три звезди на апартаментен хотел „Р. В. , с адрес: гр. Несебър, к. к „Слънчев бряг - Запад“, кв. „Фрегата“, с капацитет 26 стаи, 70 легла с дата на издаване 16.08.2017 г., валидно до 16.08.2022 г. и констативен протокол за категоризиране на място за настаняване - апартаментен туристически комплекс по 1, т.19, б. „б“ и „в“ ДР ЗТ със заявена категория 2 звезди, съставен по повод подадено Заявление, вх.№ Т-81-0016/02.02.2022 г. представен от жалбоподателя на контролните органи при проверката в мястото на настаняване на 24.08.2022 г.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че към датата на извършената проверка дружеството-жалбоподател е предоставяло туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който е нямало валидно удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. Обосновава извод, че към момента на издаване на оспорения акт са били налице визираните в хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ предпоставки за прилагане на процесната мярка.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля подадената жалба.

Решението е правилно.

Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички доводи на дружеството. Съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд и мотивите на първоинстанционния съд не дават основание да се направи извод за необсъждане от съда на всички релевантни за предмета на спора доводи на касатора. Необсъждането на ирелевантни за предмета на спора доводи на страните не е нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователни са и твърденията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускането на събиране на искани доказателства. Безспорно установяването на истината по делото е конституционно задължение на съда - чл. 121, ал. 2 от Конституцията на Република България. С оглед на това правилата относно доказателствата, в т. ч. и допускането на искани доказателства, са гаранция за правилността на съдебното решение и тяхното нарушение по принцип може да обоснове порока съществени процесуални нарушения. Но за да е налице това нарушение е необходимо в конкретния случай несъбраните по делото доказателства да бъдат релевантни за предмета на спора.

В случая касаторът е поискал да бъде изискана официална информация от компетентния орган по категоризиране на туристически обекти, от клас „А“ дали дадената категория от предходното удостоверение е била прекратявана или отнемана. В случая такова доказателство, дори да е било допуснато, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като относимо за прилагане на процесната ПАМ е наличие на валидно удостоверение за категоризация и никаква друга „официална информация“ не може да санира неизпълнението на това изискване.

Видно от горното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

По доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост:

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗТ хотелиерството е „туристическа дейност“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗТ установява видовете "туристическите обекти", т. 1 на същата норма определя местата за настаняване по класове. В съответствие с чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицето, извършващо хотелиерство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. А съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ председателят на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 5 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136.

В конкретния случай за обект - апартаментен хотел „Р. В. , с адрес: гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг - Запад“, кв. „Фрегата“, с капацитет 26 стаи, 70 легла, е издадено Удостоверение №РК-19-11357 за категория три звезди, с дата на издаване 16.08.2017 г., валидно до 16.08.2022 г.

При извършена на 24.08.2022 г. проверка на обекта от страна на КЗП е установено, че в хотела се извършва туристическа дейност, без да е налице удостоверение за категоризация на същия или временно такова за предприети действия за открита процедура по категоризиране. Безспорно установено е по делото, че към момента на проверката: 1. в хотела е извършвана туристическа дейност; 2. срокът на валидност на издаденото удостоверение за категоризация на туристически обект е изтекъл, и 3. дружеството, собственик на хотела не е притежавало временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Без значение в случая е обстоятелството поради какви причини не е приключила процедурата за прекатегоризиране по чл. 133, ал. 3 ЗТ. За касатора е била налице правна възможност да обжалва мълчалив отказ на съответния компетентен орган, в случай, че той не се произнася в законоустановения срок.

Неоснователни са доводите на касатора, че туристическият обект е с „отдавна предоставена категория „три звезди“, която не е прекратена“ и не е заличена към момента на издаване на оспорения акт.

Съгласно чл. 133, ал. 2 ЗТ срокът на издаденото удостоверение за определена категория на местата за настаняване е 5 години, като съгласно ал. 3 в срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента. Изрично е регламентирано, че категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока. Съгласно ал. 6 при констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория за нов 5-годишен срок, като за определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото – ал. 7. А според чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗТ категорията на местата за настаняване се прекратява с изтичането на срока на определената категория.

От анализа на посочената нормативна регламентация на процедурата по подновяване на срока на категоризация на обектите е видно, че при неиздаване на ново удостоверение за категоризация в предвидения тримесечен срок и след изтичане на валидността на определената категория, същата се прекратява. Изричен акт за прекратяване на категорията е предвиден единствено в хипотезите на чл. 137, ал. 1, т. 2 – 10 ЗТ, като настоящият случай не попада в тези хипотези. В посочената по-горе процедура по прекатегоризация не е предвидено издаване на временно удостоверение.

Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ, а именно: 1) предоставяне на туристически услуги 2) в некатегоризиран туристически обект. Без значение е дали същият е бил категоризиран в по-ранен етап, дали е вписан в Националния туристически регистър и на какъв етап е административното производство по прекатегоризация на обекта. Релевантно за приложението на посочената мярка е предоставянето на туристически услуги в обект без валидно удостоверение за категоризация. С изтичането на срока на определената категория, категорията на обекта е прекратена, поради което, към момента на извършване на проверката от контролните органи касаторът е упражнявал дейност в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ.

В тази връзка твърденията на касатора, че „председателят на КЗП няма самостоятелни правомощия в процедурата по даване или подновяване или отнемане на категоризация, за да признава или тълкува актовете на министъра на туризма или констатациите на неговите помощни органи“ са правилни. Действително председателят на КЗП няма подобни правомощия. Той действа в условията на обвързана компетентност, като при наличие на предпоставките на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в) ЗТ, е задължен да приложи предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване защита на потребителите на туристическите услуги.

Без значение за законосъобразността на обжалваната ПАМ са представените пред касационната инстанция доказателства, в т. ч. Удостоверение № РК-19-15447/10.05.2023 г. за категоризация на процесния туристически обект. Правнорелевантен е единствено фактът, че към момента на издаване на обжалваната заповед - 19.10.2022 г. такова удостоверение не е било налице. Снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване действието на приложената ПАМ, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗТ съгласно която ПАМ по ал. 2, т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. В случая издаденото удостоверение не може да се приеме за нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като същият не влияе върху законосъобразността на обжалвания акт към момента на издаването му.

Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №64 от 27.01. 2023 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело №1939/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА