Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 2816 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 31/09.01.2023 г., постановено по адм. д. № 2641/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на Радев срещу отказ № 281з-467/16.08.2022 г. на началника на РУ - Карлово при ОДМВР - Пловдив за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че както административният орган, така и съдът неправилно са приели, че не е обосновал наличието на основателна причина за издаване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт.

Ответникът началникът на РУ - Карлово при ОДМВР Пловдив, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба, по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на В. Р. за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като има земеделска земя далеч от населеното място, занимава се с продажба на животни и носи големи суми пари. Към заявлението е приложил изискуемите документи. Не е навел твърдения за отправяни към него или близките му заплахи или действия, застрашаващи здравето или живота им. С оспорения акт № 281з-467/16.08.2022 г. на началника на РУ - Карлово при ОДМВР - Пловдив е отказал издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на Радев, на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ).

Административинят съд - Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Радев като неоснователна.

За да обоснове този извод, съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за издаване на разрешението. Посочил е, че в хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Приел е, че липсват доказателства за наличие на конкретна и реална опасност от посегателства по отношение на самия жалбоподател или на членове на неговото семейство. Жалбоподателят не е доказал, че животът му е в реална опасност, която да обоснове придобиването на огнестрелно оръжие. С тези мотиви е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Административният съд е установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, анализирал ги е в тяхната съвкупност, проверил е и наведените от жалбоподателя доводи и възражения, които същият поддържа по същество и пред настоящата инстанция, поради което касационното оплакване в тази насока е неоснователно. Правилен и обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал посочената в заявлението и изискуема по чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба.

Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Твърдението на Радев, че оръжието му е необходимо за самоотбрана при осъществяване охраната на земеделски земи и отглеждане на животни извън населеното място, също не е доказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Осигуряване на превантивни мерки за защита не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката съдът правилно е приел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство.

По изложените съображения решението на Административния съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31/09.01.2023 г., постановено по адм. д. № 2641/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА В. Р. от [населено място], да заплати на Областна дирекция на МВР - Пловдив, гр. Пловдив, ул. К. Б. № 7, разноски по делото в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА