Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: БИСЕР Ц. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 2882/2023 г.

Производството е по реда на чл. 225, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (Д ОДОП) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу Решение № 2 от 04.01.2023 г., постановено по адм. д. № 380 по описа на Административен съд – Перник (АС - Перник) за 2022 г., в частта, с която по жалбата на Джем секюрити ЕООД, с [ЕИК], съгласно диспозитива на решението, е отменен Ревизионен акт № Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 9798,93 лв., от които 7292,83 лв. главница и лихви за забава в размер на 2506,10 лв. по фактури, издадени от „Веста Ем Ди“ ЕООД, с предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“ и по фактури, издадени от „Стройенерджи“ ЕООД и „Силпоп“ ЕООД с предмет „абонаментно почистване“. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на ответника по тази касационна жалба разноски за съдебното производство в размер на 516,00 лв.

Втората касационна жалба е подадена от Джем секюрити ЕООД, с [ЕИК], срещу Решение № 2 от 04.01.2023 г., постановено по адм. д. № 380 по описа на АС - Перник за 2022 г., в частта, с която, съгласно диспозитива на решението, е отхвърлена жалбата на това дружество срещу РА № Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 10116,23 лв., от които 7528,10 лв. главница и лихви за забава в размер на 2588,13 лв. по фактури, издадени от „Адис нейт“ ЕООД, „Авалон плюс“ ЕООД, „Реа вити“ ЕООД, „Астън брас“ ЕООД, „Силпоп“ ЕООД с предмет „транспортни услуги“ и от „Стройенерджи“ ЕООД със същия предмет, като „Джем секюрити“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски за съдебното производство в размер на 2228,00 лв.

В първата касационна жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП част, е неправилно поради противоречието му с материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предвид необосноваността му – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се твърди, че във връзка с доставките за „абонаментно почистване“ съдът не съобразил, че представените от ревизираното лице документи били съставени с оглед и за целите на ревизионното производство; че представените от „Стройенерджи“ ЕООД и „Силпоп“ ЕООД обяснения били с идентично съдържание, не били подписани и нямало данни за авторството им; не било ясно от кои конкретно лица са извършени услугите; липсвали документи, съставянето на които било предвидено в договорите – графици за почистването, разрешения за допуск, влагани почистващи материали; не било ясно по какви критерии ревизираното лице избрало тези доставчици да извършат услугите; какъв е начинът на формиране на възнаграждението и не било отчетено, че за едно и също нещо са наети едновременно различни изпълнители - съдът не извел правилни изводи във връзка с констатираното съгласно приемо – предавателните протоколи (ППП), че едни и същи дейности са извършвани по едно и също време на едни и същи обекти едновременно от едни и същи доставчици. Във връзка с доставките по договора за реклама с Веста Ем Ди ЕООД съдът не взел предвид, че съгласно него между този доставчик и ревизираното лице било предвидено изработването на предварителен проект за рекламни материали, който се съгласува и одобрява от ревизираното лице (непредставен по делото), както и периодичната изработка на рекламни материали, чийто вид, форма и техническа спесификация се посочват в протоколи към фактурите. Съдът изобщо не взел предвид, че от договора не става ясно какви конкретно рекламни материали са договорени за изработка (параметри и съдържание), като това не става ясно и от съдържанието на представените ППП, като при това в нито един от последните не е посочена дата на данъчното събитие. Предвид така изложеното се твърди, че съдът не отчел, че в случая е налице само формално фактуриране, зад което не стоят реални доставки. В контекста на цитирана в касационната жалба практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) се поддържа становище, че първоинстанционният съд не извършил правилна преценка на доказателствата – не е взел предвид резултатът, който е предаден от изпълнителя на възложителя, съответства ли възложеното на изпълненото, налице ли е в достатъчна степен конкретика относно вида на услугите, дължимия резултат и какви отделни компоненти са формирали договорената цена. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение в отменителната РА част и постановяване на друго, с което жалбата на Джем секюрити ЕООД срещу РА да бъде отхвърлена и в тази част. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции по тази част от спора.

Във втората касационна жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната от „Джем секюрити“ ЕООД част, е неправилно поради противоречието му с материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предвид необосноваността му – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като се основава на формалната доказателствена сила на приобщените по делото частни свидетелстващи документи, свързани с доказване осъществяването на спорните доставки, за които жалбата срещу РА е отхвърлена, този касационен жалбоподател поддържа становище, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани като направени в противоречие с доказателствата. При това съдът не отчел връзката между предмета на договорите за транспортни услуги – превоз на групи хора по изпълнение на останалите договори за абонаментно почистване и не изложил конкретни мотиви, с които да обоснове отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Прави се позоваване на практиката на СЕС и на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), като се твърди, че съдът не отчел, че в случая са налице всички материалноправни условия за законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, вместо което съобразил неотносими към посоченото право обстоятелства при липсата на данни за измама. По изложените в касационната жалба съображения, този касационен жалбоподател моли за отмяната на съдебното решение в отхвърлителната жалбата му срещу РА част и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата му срещу РА изцяло.

Ответниците по всяка от двете касационни жалби не представят писмени отговори.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател – директор на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа предявената касационна жалба, по същество моли да бъде уважена и оспорва тази, предявена от „Джем секюрити“ ЕООД. Претендира сторените разноски - държавни такси за двете касационни производства, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции и представя списък на разноските. „Джем секюрити“ ЕООД не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд и не изразява становище по касационната жалба, предявена от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срещу съответните части от подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които този акт в съответните обжалвани части е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледат досежно тяхната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП е основателна, а предявената от „Джем секюрити“ ЕООД касационна жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Перник е бил РА № Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от И. Р. – орган, възложил ревизията и Б. Я. – ръководител на ревизията, в частта, в която РА е изменен и потвърден с Решение № 163 от 29.01.2021 г., издадено от директора Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, като са определени задължения за ДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 19915,16 лв., от които 14820,93 лв. главница и 5094,23 лв. лихва по фактури за доставки, издадени от „Адис нейт" ЕООД, „Авалон плюс“ ЕООД, „Реа вити“ ЕООД, „Силпоп“ ЕООД, „Астън брас“ ЕООД, „Стройенерджи“ ЕООД „Веста Ем Ди“ ЕООД за данъчните периоди от месец януари 2017 г. до месец август 2017 г.

Производството пред АС – Перник е било по реда на чл. 226 АПК. Обжалваното решение е постановено след като с Решение № 8314 от 29.09.2022 г., постановено по адм. д. № 10588 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. е отменено Решение № 151 от 22.07.2021 г., постановено по адм. д. № 175 по описа на АС – Перник за 2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС – Перник. С решението на Върховния административен съд са дадени указания при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да направи обосновани фактически изводи досежно реалността на доставките при спазване на процесуалните правила, доколкото в контролираното решение не са били изложени конкретни мотиви за фактическите установявания по всяка от процесните доставки. Съобразено е това, че следва да е налице обсъждане на събраните и коментирани от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП в решението му данни, че е налице дублиране на периоди и предмет на доставките на различни доставчици на услуги по комплексно почистване, относно липсата на реквизити по съдържанието на писмени заявки и пътни листове за превоз относно фактурираните транспортни услуги, както и това, че към фактурите за доставка на рекламни услуги и поправка на мебели няма придружаващи документи. Наред с това е отбелязано, че въз основа на заключението на ССЕ не може да се достигне до извод, че резултатът на процесните услуги е бил предмет на последващи облагаеми доставки, включително при съобразяване на уклончивия отговор на вещото лице, даден при разпита му в съдебното заседание пред АС – Перник при първото разглеждане на делото. Съгласно задължителните указания по чл. 224 АПК, не е достатъчно да се докаже, че предметът на една фактура има абстрактна връзка с предмета на дейност на ревизирания получател, за да се приеме, че предметът на фактурата е използван за последващи облагаеми доставки като материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС. Освен това, изрично е посочено, че липсата на доказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и липсата на доказателства за начина на формиране на себестойността на услугите, не може да бъде основание за отказ на приспадане на данъчен кредит, но в тежест на ревизираното лице е да докаже реалността на спорните доставки.

При новото разглеждане на делото, в производството по чл. 226 АПК, първоинстанционният съд е съобразил дадените от Върховния административен съд указания във връзка с обсъждане на доказателствата и отнасянето им към процесните фактури. Въз основа на този анализ и установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на формата по чл. 120, ал. 1 ДОПК, при липсата на нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяната му на това основание и в съответствие с изискуемата от закона форма.

По отношение на процесните фактури относно доставките от „Силпоп“ ЕООД и „Стройенерджи“ ЕООД с предмет съгласно фактурите „абонаментно почистване“, първоинстанционният съд съобразил, че отказът на приходната администрация почива на констатацията за липса на доказателства относно графиците на извършваното почистване, кои лица са го осъществявали, както и обстоятелството, че има дублиране на сроковете на действие на договорите и услугите. Последното, според съда, не обосновава извод за нереалност на доставката на тази услуга, тъй като тя касае няколко административни сгради с множество помещения, и въпрос на взаимно договаряне било кога, как и при какви условия ще се извършва почистването, като няма пречка същото да се извършва от няколко доставчици на услуги. Неотносима към преценката за реалността съдът намерил, че е констатираната от ревизиращите липса на графици, данни кои лица са извършили почистването и липсата на съгласуване на вида почистващ препарат, предвидено в договора. Съобразил представените към договора и фактурите ППП, от които според него се установява, че предоставената услуга е предадена и приета без забележки от страните – били описани обектите, в които се е осъществила услугата, мерките, количеството и единичната цена. Взел предвид и заключението на ССЕ, съобразно което било видно, че всички фактури към двамата доставчици с предмет „абонаментно почистване“ са вписани в дневниците за продажби и са отразени в справките декларации по ЗДДС, по тях е извършено плащане от ревизираното лице в брой, отчетени били в счетоводството на ревизираното лице и разходи за външни услуги, към процесните доставчици и със спорния предмет на доставки. При така приетото, съдът посочил, че доколкото отношенията между страните са уредени със съответните договори, че е документиран резултатът от услугите, който е приет от възложителя и той ги е използвал в икономическата си дейност, то остава необосновано твърдението на органите по приходите, че липсва извършена доставка.

По отношение на процесните фактури, издадени от доставчиците „Силпоп“ ЕООД и „Стройенерджи“ ЕООД с предмет „транспортна услуга“ съдът съобразил ангажираните доказателства, като въз основа на техния подробен анализ направил извод за наличие на „очебийно разминаване“ в начален и краен километраж при двамата доставчици, доколкото се касае за един и същи автомобил с един и същи шофьор. Приел, като се мотивирал подробно, че представените договори за превоз, заявки и пътни листа не доказват реално извършен превоз на товари по посочените в тях маршрути от дружествата – доставчици, поради което направил извод, че фактурите с предмет „транспортна услуга“ са издадени без да са извършени реални доставки, поради което правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях.

По отношение на доставките на рекламни услуги, извършени от „Веста Ем Ди“ ЕООД с предмет на спорните фактури „изработка и разпространение на рекламни флаери“, съдът намерил изводите на органите по приходите за неправилни. Обсъдил представените договори и ППП, и направил извод, че те в достатъчна степен индивидуализират вида на предоставените материали и услуги, а предвид основната дейност на ревизираното лице – охранителна, счел, че за нейното рекламиране не се изисква особена специфика на дизайн, материали и труд. В контекста на практиката на СЕС, съдът съобразил, че липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на дружеството-доставчик не може да бъде основание за отказа на приходната администрация. Направил извод, че по делото са налице доказателства, установяващи обективното извършване на услугите, доказателства за тяхното предаване и получаването им. Позовал се и на заключението на ССЕ относно установеното плащане на цената по тези фактури, приемането на услугите, удостоверено, според съда, в ППП, вписването на доставките в дневниците за продажби и отразяването им в справките декларации по ЗДДС. По тези причини първоинстанционният съд направил извод, че рекламните услуги са извършени, тоест има осъществена реална услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС.

Относно фактурите от доставчиците „Адис нейт“ ЕООД с предмет „изработка на работно облекло съгласно стокова разписка“, „Реа вити“ ЕООД с предмет „облепване с рекламно фолио“, „Авалон плюс“ ЕООД с предмет „освежителен ремонт“ и „Астън брас“ ЕООД с предмет „поправка на офис мебели“, за които не са представени съпроводителни документи, освен фактурата и фискалния бон, съдът намерил че не е доказано реално извършване на доставките по тях. Съобразил, че в последните не се съдържа достатъчна конкретизация на доставките, а само формално описание на услугите (стоките), като липсват данни за количество, единична цена, обект и др. При съобразяване разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС съдът коментирал съдържанието на тези фактури и приел, че в тях не се съдържа достатъчно необходима информация в какво се изразяват посочените услуги и как е определена единичната им стойност, което не позволява да се установи начинът на калкулиране на цената на услугите и нейните елементи – материали и вложен труд. Позовал се и на практиката на СЕС, обективирана в Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 г. Мотивирал се, че само факта на издадена фактура не означава реалност на документираната доставка и изисква представяне на допълнителни доказателства, а представянето на фискални касови бонове също не води до други изводи, тъй като плащането по доставката не е предвидена от закона предпоставка за упражняване на материалното право на получателя да приспадане платения на доставчика си ДДС като данъчен кредит.

По всички тези аргументи първоинстанционният съд приел, че по отношение на доставките на рекламни услуги от „Веста Ем Ди“ ЕООД и такива за абонаментно почистване от „Силпоп“ ЕООД и „Стройенерджи“ ЕООД, се установява реалното осъществяване на спорните доставки, поради което незаконосъобразно е отказано признаване правото на данъчен кредит в размер на 7292,83 лв ., ведно с лихвите за забава в размер на 2506,10 лв. В останалата част - досежно фактурираните транспортни услуги, както и относно фактурираните доставки с предмет „изработка на работно облекло съгласно стокова разписка“, „облепване с рекламно фолио“, „освежителен ремонт“ и „поправка на офис мебели“, всички на обща стойност на ДДС 7528,10 лв., ведно с лихви за забава 2588,13 лв., съдът приел жалбата за неоснователна. Допълнително изложил съображения, че констатираните в хода на ревизията обективни данни сочат, че фактурите, за които съдът приел за законосъобразен отказа на данъчен кредит, са издадени формално и „Джем секюрити“ ЕООД не е взел каквито и да са зависещи от него мерки, предметът на фактурите да има връзка с действително осъществени насрещни престации. В този смисъл приел, че не е доказана добросъвестността на ревизираното лице по повод издаването на процесните фактури. С оглед изхода на спора, разпределил и отговорността за разноските.

Решението е правилно в отхвърлителната жалбата на „Джем секюрити“ ЕООД срещу РА част и в частта относно присъдените на НАП разноски, и неправилно в останалата част.

1. По касационната жалба на директора на Д ОДОП - София:

Обжалваното съдебно решение, в частта, с която РА е отменен по отношение на доставките, обективирани във фактури, издадени от „Веста Ем Ди“ ЕООД с предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“ и по фактури, издадени от „Стройенерджи“ ЕООД и „Силпоп“ ЕООД с предмет „абонаментно почистване“ е неправилно поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Основателни са касационните оплаквания на директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП относно тази част от решението, които касаят констатираната непълнота на представените към фактурите ППП – липса на дата на данъчното събитие, във връзка с което те са представени, неотчетена от първоинстанционния съд. Въпреки направеното в решението обсъждане от съда на тези протоколи, извън вниманието му е останал безспорният факт, че в нито един от тях не се констатира необходимата яснота и пълнота по този въпрос. Видно е от протоколите, съставени във връзка с фактурите за „абонаментно почистване“, че в тях не е налице необходимата конкретика по отношение на това кога са извършени основното и/или текущо почистване на помещения, респективно „фирмени автомобили“, а и по отношение точната индивидуализация на помещенията/автомобилите. В тази връзка следва да се има предвид, че датата на подписване на представените ППП не е датата на извършване и приемане на услугите, за които те са съставени. Така направените фактически констатации, на база приобщените към доказателствата ППП, се явяват от съществено значение на фона на начина, по който са съставени процесните фактури, издадени от посочените доставчици и е формулиран предмета на доставката по тях – „абонаментно почистване“. В тази насока приложими и напълно относими се явяват изложените от съда съображения, свързани с „непълните фактури“ и основани на приложението на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 г. на СЕС. Празнината, която по – горе се коментира и настоящият съд намира за релевантна, не може да бъде попълнена от посочената дата на данъчно събитие във фактурите, още повече предвид почина на формулиране на техния предмет и липсата на положен подпис двустранно в тях. Всичко изложено по – горе е изцяло относимо към фактурите, издадени от Веста Ем Ди ЕООД и подписаните ППП за услуги Изработка и разпространение на рекламни флаери и авансово плащане за рекламна услуга. В допълнение, първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че относно услугата изработка на рекламни флаери по делото няма никакви доказателства, въз основа на които да се установи, че такива са изработени, освен ППП, в които е преповторен този предмет на услугата, без никаква конкретизация относно вида и съдържанието на тези материали. И накрая, в отменителното решение, постановено от Върховния административен съд, с което делото е било върнато в АС – Перник за ново разглеждане на спора, в контекста на задължителните указания по чл. 224 АПК, изрично е отбелязано, по делото не е било установено и доказано, че предметът на доставките, обективирани в спорните фактури, е използван за последващи облагаеми доставки от ревизираното лице като материалноправно условие за правото на приспадане. В производството по чл. 226 АПК в АС – Перник доказване в тази насока не е проведено. Въпреки това в обжалваното съдебно решение е направена съвсем необоснованата констатация, че резултатът от услугите „абонаментно почистване“ не само е приет от дружеството – жалбоподател, но е и използван в неговата икономическа дейност (стр. 13 от обжалваното съдебно решение, абзац първи, накрая). В тази връзка е от значение, че в решението на директора на Д „ОДОП“ – София е прието, че в тежест на „Джем секюрити“ ЕООД е било да установи, наред с другото, и използването на фактурираните доставки за последващи облагаеми доставки в рамките на дейността му, с която доказателствена задача ревизираното лице не се е справило (вж. стр. 7 от това решение, първи и втори абзац). Такова доказване по отношение на всички доставки не е направено и в хода на съдебното производство.

Ето защо и при съобразяване на изложеното по-горе, обжалваното съдебно решение в отменителната РА част следва да се отмени като неправилно – поради необосноваността му и постановяването му в нарушение на материалния закон, като вместо това следва да се постанови друго по същество на спора, с което жалбата на „Джем секюрити“ ЕООД срещу РА и в тази част да се отхвърли.

2. По касационната жалба на „Джем секюрити“ ЕООД:

Обжалваното съдебно решение, в отхвърлителната жалбата на „Джем секюрити“ ЕООД част е валидно, допустимо и правилно.

Касационните оплаквания срещу решението в тази част са свързани с неправилната преценка на приобщените по делото доказателства, която е направил съда, за да приеме РА за законосъобразен в частта по отношение на доставките, за които се твърди от ревизираното лице, че са извършени от „Адис нейт“ ЕООД, „Реа вити“ ЕООД, „Авалон плюс“ ЕООД и „Астън брас“ ЕООД.

Принципно правилно е становището на касационния жалбоподател, изразено в касационната жалба, относно доказателствената сила на частните свидетелстващи документи и начина, по който те следва да се ценят от съда. В контекста на спора и приобщените по настоящото дело доказателства обаче, неоправдани са възраженията му, че съдът не тълкувал доказателствата в логическата им взаимовръзка и оплакването му по отношение изводите на съда във връзка с доставките на „транспортни услуги“. Невярно е направеното в касационната жалба твърдение, че изводът на съда е обоснован с обстоятелството, че има „хипотетични противоречия в пътните листа удостоверяващи осъществен транспорт.“ При спазване на съдопроизводствените правила и като е направил обстойно обсъждане на доказателствата във връзка с тези спорни доставки, съдът е достигнал до конкретни и обосновани на тях фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Съдът е направил извода си за наличие на противоречията, на които се е позовал, след задълбочено обсъждане на доказателствата, в резултат на което е изложил ясни и конкретни мотиви във връзка с приетото в обжалвания съдебен акт по този въпрос. Неправилен е прочитът, който прави касационният жалбоподател на мотивите на съда, в резултат на което е релевирал довод, че съдът намерил договорите за превоз и съпътстващите документи за неотносими към спорните доставки. Този прочит не кореспондира на направеното в решението подробно обсъждане на тези доказателства, което е довело съда до извод, че представените договори за превоз, заявки и пътни листове не доказват реално извършен превоз на товари по посочените в тях маршрути от дружествата – доставчици, а не както твърди този касационен жалбоподател – че са неотносими към спорните доставки.

Неоснователно е и оплакването на „Джем секюрити“ ЕООД, че съдът не изложил конкретни мотиви във връзка с направения отказ относно доставките по издадени фактури от „Адис нейт“ ЕООД, „Авалон плюс“ ЕООД, „Реа вити“ ЕООД и „Астън брас“ ЕООД. При съобразяване на мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение, това твърдение е невярно. Съдът съвсем ясно и недвусмислено е формулирал становището си, че по делото не са представени съпроводителни документи, освен фактурите, ведно с фискален бон. При това е отчел изрично, че фактурите не съдържат достатъчна конкретизация на доставките, а само формалното им описание. Правилно, за да мотивира извода си за неоснователност на оспорването в тази част, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 г. на СЕС. Обосновани на съдържанието на фактурите са изводите му за неяснотата на престацията, която при това не е конкретизирана с допълнителни документи. В тази връзка правилно съдът е ценил и заключението на ССЕ и относимостта на изводите на експерта относно осъществените разплащания към доказване на предпоставките за упражняване на материалното право на приспадане. Наред с изложеното, съобразяването на цитираната в касационната жалба практика на СЕС не предполага различен извод, доколкото относно тази доставки въобще не е доказана реалност.

Предвид изложеното и доколкото изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на РА в частта по отношение на доставките, за които се твърди от ревизираното лице, че са извършени от „Адис нейт“ ЕООД, „Реа вити“ ЕООД, „Авалон плюс“ ЕООД и „Астън брас“ ЕООД, съвпадат с тези, които прави настоящият съдебен състав, обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Джем секюрити“ ЕООД относно правото му на приспадане на данъчен кредит за тези доставки, следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно.

Предвид така направените изводи по касационните оспорвания, обжалваното съдебно решение следва да се отмени и в частта относно присъдените на „Джем секюрити“ ЕООД разноски. Вместо него в тази част, предвид това, че спорът се пререшава по същество от настоящия съд относно доставките по фактури, издадени от „Веста Ем Ди“ ЕООД с предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“ и по фактури, издадени от „Стройенерджи“ ЕООД и „Силпоп“ ЕООД с предмет „абонаментно почистване“ на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и по тази част от спора за всички съдебни инстанции, както и за настоящото касационно производство в общ размер на 7828,00 (седем хиляди осемстотин двадесет и осем) лв., както и внесените държавни такси за двете касационни производства в общ размер на 244,19 (двеста четиридесет и четири лева и деветнадесет стотинки) лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2 от 04.01.2023 г., постановено по адм. д. № 380 по описа на Административен съд – Перник за 2022 г., в частта, с която по жалбата на Джем секюрити ЕООД, с [ЕИК] е отменен Ревизионен акт № Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, в частта относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 9798,93 лв., от които 7292,83 лв. главница и лихви за забава в размер на 2506,10 лв. по фактури, издадени от „Веста Ем Ди“ ЕООД, с предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“, фактури, издадени от „Стройенерджи“ ЕООД и „Силпоп“ ЕООД с предмет „абонаментно почистване“ и В ЧАСТТА, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „Джем секюрити“ ЕООД разноски за съдебното производство в размер на 516,00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявената от Джем секюрити ЕООД, с [ЕИК] жалба срещу Ревизионен акт № Р-22001420001661-091-001 от 06.10.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, в частта относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 9798,93 лв., от които 7292,83 лв. главница и лихви за забава в размер на 2506,10 лв. по фактури, издадени от „Веста Ем Ди“ ЕООД, с предмет „изработка и разпространение на рекламни флаери“, фактури, издадени от „Стройенерджи“ ЕООД и „Силпоп“ ЕООД с предмет „абонаментно почистване“.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 04.01.2023 г., постановено по адм. д. № 380 по описа на Административен съд – Перник за 2022 г. в останалата част.

ОСЪЖДА Джем секюрити ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 244,19 (двеста четиридесет и четири лева и деветнадесет стотинки) лв. за внесени държавни такси за двете касационни производства и сума в размер на 7828,00 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и осем) лв. за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА