1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4197

гр. София, 20.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4609/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. и Н. Г. Н., чрез адв. П. Б., срещу решение № 261450 от 29.04.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 8378/2018 г., с което е частично отменено решение № I-49-43 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 42730 по описа 2012 г. на СРС и вместо това е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответниците Н. А. Д., В. Г. Д., Н. Г. Н., К. О. Д. и Е. О. Д., че ищцата З. Л. С. е собственик на реална част с площ 289 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], район „В.“, [улица].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответницата по касационната жалба З. Л. С., чрез адв. К. Г., е подала в срок отговор на касационната жалба, с който оспорва същата. Твърди, че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от адв. Б. М. в качеството на особен представител на Е. О. Д., с който моли да бъде отменено обжалваното решение на основанията, изложени в подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел за установено, че ищцата З. Л. С. е наследник на З. П. Д., починала през 2009 г. С нотариален акт № ...., т. V, нот. дело № 747/15.03.1960 г. З. Д., П. Г. Д. и Г. П. Д. закупили от ТКЗС ”В.”, [населено място] дворно място от 1046 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 550 кв. м., съставляващо парцел ІІ-.... в кв.2 по плана на в. з. „С.- Д.”. С нотариален акт № .... от 11.08.1960 г. тримата са признати за собственици по регулация на 190 кв. м. придаваемо място от имот на СГНС и на 360 кв. м. придаваемо място от имот на ТКЗС ” В.”.

Със строителен протокол № 34 от 31.10.1960 г. на З. Д., П. Д. и Г. Д. са определени регулачните линии на парцел II, кв. 2, м. С.-Д. I част. В протокола е отбелязано, че се издава на основание позволителен билет № 81 от 19.08.1960 г., съгласно който собствениците на парцела могат да построят ограда.

С писмо от отдел Архитектура при СГНС от мес. 12. 1960 г. П. Д. е уведомен, че е разрешен строежът за вила в парцел II от кв. 2, м. вилна зона С.-Д., с максимална квадратура от 70 кв. м. и височина 1 и 1/2 етажи.

През 1962 г. на З. Д., П. Д. и Г. Д. е бил издаден позволителен билет № 184 от 28.07.1962 г. за построяването на вила в имота със застроена площ от 35 кв. м.

Съдът е посочил, че във въззивно производство са представени удостоверение, издадено от РНС Девети септември, книга на обекта и архитектурни проекти за сграда в парцел ІІ-...., кв. 2 по плана на в. з. С. – Д. – І част.

Съдът е приел, че не е спорно, а и и се установява от представеното удостоверение, издадено от Столична община, отдел Кадастър и регулация, че УПИ II-...., кв. 2 по действащ регулационен план на [населено място], вилна зона С.-Д., отговаря на парцел II-....., кв. 2 по предходна регулация.

С решение № 8974/24.11.2005 г. на ОСЗГ О. купел е признато правото на собственост на наследниците на К. Д. Л. /С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 5, 760 дка, находяща се в регулационен план на вилна зона С.-Д. - II част, в землището на [населено място], м. Симаница, имот № ....., в кад. лист № 735 от кад. план, изработен през 1958 г., и е възстановено правото на собственост на нива от 1, 018 дка, като е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху останалата част от имота, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Постановеният от ОСЗГ отказ за възстановяване правото на собственост е отменен с решение от 10.12.2008 г. по гр. д. № 773/2006г. на СРС и преписката е изпратена на ОСЗГ О. купел за произнасяне съобразно указанията, дадени с решението на СРС.

С решение № 10026/29.05.2009 г. на ОСЗ В.е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. Л. /С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,439 дка, находящи се в строителните граници на Д. в м. Симаница, имот № 156, кад. лист № 735 от кадастрален план, изработен през 1950 г. и е отказано възстановяването на 4, 321 дка от имота поради действието на чл. 10, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Към решението на ОСЗ В. е издадена скица № 04/27.05.2009 г. по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, представляваща неразделна част от удостоверение по чл. 13, ал.5 ППЗСПЗЗ, изх. № 04/27.05.2009 г. на Столична община, съгласно които 328кв. м. от бившия имот 156 от стар кад. план от 1950 г. попадат в ПИ с пл. № ..... От тези 328 кв. м. могат да бъдат възстановени 289 кв. м. с образуване на улица – тупик за осигуряване на достъп до УПИ II-.... в южната част на имот пл. № .... .

Въз основа приетото във въззивното производство заключение на съдебно - техническата експертиза е прието за установено, че сграда в имота е изградена през 1962 г. по време на действие на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, като са спазени всички изисквания при разрешаване строителството на сградата. Съдът е отбелязал, че според вещото лице сградата е изпълнена по проекта – спазени са всички размери, разпределение, изглед и квадратура, т. е. спазени са изискванията на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и сградата е законно построена.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за основателност на иска. По спорния по делото въпрос относно наличието на предпоставките на земеделска реституция на процесната реална част с оглед приложението на разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, респ. какъв е видът и характерът на изградената в имота сграда и доколко тя отговаря на изискването на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за законен строеж, са изложени мотиви, че по време на извършване на строежа са действали разпоредбите на чл. 66з ЗПИНМ отм. и чл. 189 и сл. ЗПИНМ, според които строежите на частни лица се извършват само ако има издадено строително разрешение по писмено искане на инвеститора /собственика на имота или лицата, които имат право да строят върху чужд имот/, което строително разрешение се издава от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице. В случая по делото е установено, че строежът е извършен след надлежно издадено разрешение за строеж /описаният по-горе позволителен билет/, т. е. спазени са законовите изисквания за разрешаване на строителството. Съдът е приел, че процесната сграда е изпълнена по проекта - изградена е в съответствие с издаденото разрешение за строеж и при спазване на строителните правила и норми при разрешаване на строителството. Направен е извод, че не е установено наличието на предпоставките за възстановяване на процесния недвижим имот на наследодателя на ответниците, че реституцията е проведена незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, предвид на което и ищцата се легитимира като собственик на реална част от процесния недвижим имот, която реална част е от 289 кв. м., до който размер се явява и основателен предявеният ревандикационен иск.

С оглед тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.

Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въведените от страните доводи и при съобразяване с дадените му с отменителното решение на ВКС задължителни указания по прилагането на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са посочили кое доказателство не е обсъдено от въззивния съд и по кой техен довод липсва произнасяне. Доводите на касаторите, че съдът не е възприел оплакването им за неотносимост към спора на писмени доказателства, както и че във връзка със събирането на доказателства е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, касаят правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция не се произнася в производството по чл. 288 ГПК.

По поставения в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК въпрос :“ Следва ли да се кредитира неистински документ като годно основание за уважаване на иска по чл. 108 ЗС?“, не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е правен такъв по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като не е във връзка с приетата от въззивния съд за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Въззивният съд при постановяване на решението си не е приел, че някой от представените документи е неистински и въпреки това да го е кредитирал и да е основал решението си на него. Следва да се отбележи, че при представянето на писмените доказателства по делото не е правено оспорване по реда и в сроковето по чл. 193 ГПК и съответно не е провеждано доказване, че същите са неистински документи.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касаторите доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата и доводите на страните, както и че е ограничено правото им на защита и е нарушено равенството на страните в процеса, са такива за неправилност на решението, каквато преценка обаче не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

С оглед изхода на спора в полза на Заримира Л. С. следва да се присъди сумата от 2200 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261450 от 29.04.2022 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 8378/2018 г.

ОСЪЖДА В. Г. Д. и Н. Г. Н., и двамата със съдебен адрес [населено място], да заплатят на З. Л. С. на основание чл. 78 ГПК сумата 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.