РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. София 23.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.12.2023 (шести декември две хиляди двадесет и трета) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4637 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 22 077/26.09.2022 година, подадена от „Енерго-П. П. АД [населено място], против решение № 1089/18.08.2022 година на Окръжен съд Варна, ІV А състав, постановено по гр. д. № 3043/2021 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 2895/06.07.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХVІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 19 868/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че Й. И. И. не дължи на „Енерго-П. П. АД [населено място] сумата от 9631.84 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на електроенергия за обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], бл. № , вх. , ап. , с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за периода от 03.10.2017 година до 02.10.2018 година, за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 27.08.2019 година.
В подадената от „Енерго-П. П. АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Й. И. И. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба Й. И. И. е подал отговор с вх. № 28 028/25.11.2022 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.
„Енерго-П. П. АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 25.08.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 22 077/26.09.2022 година, като 25.09.2022 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 2422/09.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават ли въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото; за това следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й, а също така за това независимо дали съдът възприема експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви обосноваващи преценката за годността на експертизата; за това при наличието на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси длъжен ли е съдът да обсъди всички и са се аргументира защо приема или не всяко едно от тях; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това периодът на начисление по чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 година обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл. 183 от ЗЗД и при установено количество реално потребена, но неотчетена и неплатена от купувача електрическа енергия следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставка или същият е ирелевантен за дължимостта на цената.
По така поставените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС, намира следното:
Съгласно решения № 128/29.04.2011 година, постановено по гр. д. № 1356/2009 година; № 193/04.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1649/2009 година и № 80/08.05.2012 година, постановено по гр. д. № 1315/2010 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. указанията на горния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават съда, на които делото е върнато за ново разглеждане да приеме правната квалификация, посочена в решението по по-горестоящия съд-кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. Въззивният съд е задължен да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, той няма да се произнесе по него. При новото разглеждане на делото съдът, на който делото е върнато преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото този съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Въззивният съд може, съобразявайки се с дадените му указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, да събере нови доказателства, като прецени същите в съвкупност с вече събраните такива по свое вътрешно убеждение. При тази преценка съдът може да приеме за установени нови правнорелевантни обстоятелства, които водят до промяна на фактическата обстановка по делото. В този случай той пак трябва да се съобрази с дадените му от касационният съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. При това той може да достигне както до същите, така и до различни материалноправни изводи по делото, които се обуславят от променената с оглед на новоустановените обстоятелства фактическа обстановка.
Съгласно установената практика при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства, като това задължение произтича от разпоредбата на чл. 203, изр. 2 от ГПК.и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. При това той може, съгласно чл. 201 от ГПК, да назначи допълнителна или повторна експертиза, като наред с това съгласно чл. 195, ал. 2 от ГПК може да разшири и състава на вещите лица. По силата на чл. 202 от ТПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Както е посочено в решение № 50 181/28.06.2023 година, постановено по гр. д. № 2119/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебната експертиза като доказателствено средство не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да обоснове подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в него факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Това се отнася и до случаите когато по делото са налице противоречиви заключения на вещи лица по един и същи въпрос, което противоречие не е могло да бъде отстранено в хода на производството. В този случай съдът следва да ги обсъди и да посочи, кое заключение възприема като обоснове този си извод или пък да формира собствени изводи по въпроса, по посочения по-горе начин.
По отношение на доказването е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства.
В случаите когато потребителят дължи стойността на потребената от него електроенергия на основание чл. 183 от ЗЗД, като е установено количество точното количество реално потребена, но неотчетена и неплатена от купувача електрическа енергия електроснабдителното дружество трябва да докаже, че тази електроенергия е преминала през средството за търговско измерване в период, който то е било монтирано на обект собственост на конкретния потребител, поради което и той дължи нейната цена. Неправилното счетоводно отчитане на електроенергията и искането за плащането й на погрешно посочено от електроразпределителното дружество основание не водят до недължимост на цената, която се дължи от потребителя за тази електроенергия.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че преценява релевантния за спора констативен протокол № 1 202 352/02.10.2018 година, съставен от служители на „Eлетроразпределение Север“ АД [населено място] за резултатите от проверката на измервателната система на обект в [населено място], [улица], бл. № , вх. , ап. . Съществуващият на обекта електромер бил демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1.,1.8.2,1.8.3 и предоставен за експертиза от БИМ. Монтиран бил нов с вписани „0“ показания от всички регистри. Протоколът бил подписан от съставителите и двама свидетели. Съгласно констативен протокол на метрологичната експертиза № 1640/16.08.2019 година, провереното СТИ било тип Caratdigitron M02, статичен, еднофазен, двутарифен електромер. Представен бил в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 508096, с показания на тарифите:Т1-004431.8kWh. и Т2-008217.8 kWh. Отсъствали механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, налице били необходимите обозначения на табелката. Електромерът бил с оценено съответствие (има допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган). При проверка на точността не отчитал грешка над максимално допустимата (4.4.-4.6.), съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Не съответствал на техническите характеристики-при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема и наличие на преминала електроенергия на Т 3 (1.8.3.)-050953.5 kWh., невизуализирана на дисплея. На 23.08.2019 година от „Енерго-П. П. АД [населено място] било одобрено становище за начисляването на допълнително количество електрическа енергия в размер на 50 953 kWh, с фиксиран период от 03.10.2017 година до 02.10.2018 година Издадена била фактура № [ЕГН]/27.08.2019 година за сумата 9631.84 лева с ДДС. Абонатът бил уведомен за задължението и за срока на погасяване. „Енерго-П. П. АД [населено място] било представило протокол за монтаж на обекта на потребление в [населено място]-КП № 12107442/ 21.11… с нечетлива година, в който не бил обозначен фабричния номер на електромер, тип Карат 1102. В горния десет ъгъл била вписана датата „24.11.2014 година“. Приетото на първа инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнено по данни от приложените документи, приемало, че електромерът е тип „Carat“ М О2 , произведен през 2014 година, монофазен, статичен. Преминал бил първоначална метрологична проверка през 2014 година, и към датата на демонтажа бил срока на метрологичната годност. Преценявал се като обективно и непротиворечиво относно техническите характеристики, срокът на метрологична годност, параметризация и отчитане по активни регистри за битов абонат, и за верността на определената стойност на количеството електроенергия по цени, одобрени от КЕВР, в сила за процесния период. При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция било изслушано заключението от 29.04.2022 година на комплексна СТЕ с вещи лица-електроинженер и софтуерен специалист. По първия въпрос било уточнено, че в представения КП № 12107442 не бил посочен серийният номер на монтираното СТИ , поради което и показанията на Т, и Т 2 не можели да се уточнят. На третия въпрос, разполага ли „Енерго-П. П. АД [населено място] със софтуерна програма, която може да променя показанията в тарифите на СТИ, вещите лица посочвали, че предоставеният от производителя софтуер Digitron МО 2- версия 6, бил защитен с пароли, които давали достъп до функциите му - параметризиране, отчитане, сверяване на часовник, смяна на паролата да вход в програмата, и паролата за достъп до електромера. Проверката на място била установила наличието на софтуер Digitron Read- ENP, версия 1.21.18. Ползваната от дружеството софтуерна програма позволявала само прочит на данните от съответните регистри /(т. 3). Констатираната „външна намеса в тарифната схема на електромера“ означавала че е била осъществена промяна (записване) на данни в паметта на за параметризация с помощта на софтуер, през входно-изходното устройство (оптичен порт) или физически достъп чрез програматор (т. 4), което можело да се осъществи чрез физически достъп до паметта, чрез софтуер от производителя на микроконтролера, използван за направата на СТИ; със специализиран сервизен софтуер за параметризация, или зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация, разработен специално за СТИ Carat Digitron МО 2, чрез който да се заобиколяла защитата но устройството. В паметта на СТИ била записана дата на последната параметризация-29.11.2014 година Предвид констатациите по т. 1 не можело да се определи дали процесното СТИ е било на друг обект на потребление преди датата на монтажа му. Според установената цялост на устройството, без механични дефекти, наличните означения и табели, в констативния протокол на БИМ, следвало, че електромерът не бил отварян преди експертизата. На въпроса по т. 10 от заключението вещите лица посочвали, че процесното СТИ било с монофазно захранване и допустима мощност за битови абонат-до 10 kWh. При 8-часово потребление и максимален товар, за 365 дни можело да достигне 20440 kWh; за 108 дни (събота и неделя) по Т3-6048 kWh.; а при 5.33 часа за 257 (работни) дни потреблението в Т3- 9589 kWh. По справка за потреблението на обекта, за времето от 03.10.2017 година до 02.10.2018 година били отчетени 2861 kWh. Заедно с начислената електроенергия от Т3, общото количество ел. енергия за 365 дни било 53814 kWh и реално не можело да бъде доставено за този период. В случай, че Т3 била активирана на 29.11.2014 година и била работила до демонтажа на СТИ на 02.10.2018 година, общо 1402 дни, количеството потребена електроенергия би било 50953 kWh. Само за периода от 03.10.2017 година до 02.10.2018 година по Т3 е 13265 kWh, и съобразно действащите за този период цени бил в размер на 2507.74 лева.
Въззивният съд е посочил, че било уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докажел факта, от който произтича вземането му, а ищецът-възраженията си срещу вземането, т. е. фактите, които изключвали, унищожавали или погасявали спорното право. Безспорно между страните било, че Й. И. И. бил потребител на електроенергия по смисъла на закона, както и че процесната сума била начислена като корекция на сметката му. Разрешаването на конкретния спор било обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В разглеждания период отношенията между доставчика и потребителя на електроенергия се регламентирали от норми на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/12.11.2013 година) за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от протокол № 147 3/14.10.2013 година, на основание чл. 83, ал.1, т.6 във връзка с ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013 година Към датата на проверката били отменени, съответно чл. 1-чл. 47 и чл. 52-чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д.№ 2385/2016 година по описа на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017година В сила били разпоредбите на чл. 48-чл. 51 от ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315/21.02.2018 година, постановено по адм. д. № 3879/2017година, по описа на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97/23.11.2018 година Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество било формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Начисленото количество било определено по показанията от регистър 1.8.3 (Т3) като реално потребление на доставена и неотчетена електроенергия, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Според констатациите на комплексната СТЕ, количеството в регистър 1.8.3.(Т3)-50953kWh не можело да бъде доставено и съответно потребено за периода на фактурата, защото било извън нормата на допустимост. Пред съда не били представени доказателства, че монтираното на 24.11.2014 година устройство било идентично с вписания фабричен номер в протокола за техническа проверка и в експертизата на БИМ. Липсващата идентификация била пропуск на „Енерго-П. П. АД [населено място], от който не можело да черпи права, позовавайки се на изрядност към датата на която било монтирано на обекта на ищеца и с нулеви показания по всички тарифи (активни и неактивни). Такива изводи категорично не можели да се изведат, съобразно констатациите по т. 1 и т. 8 от заключението на СТЕ от 29.04.2022 година В съответствие с тази фактическа обстановка „Енерго-П. П. АД [населено място] не провеждало главно и пълно доказване на претендираното вземане в размер на 9631.84 лева., начислена стойност на количеството електроенергия, отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3 (Т.3), и задължение на Й. И. И. да заплати фактурираната сума, на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 183 от ЗЗД.
По делото е представен констативен протокол № 12107442, от който е видно, че по постъпило заявление на клиент Й. И. И. от обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], бл. № , вх. , ап. е извършен демонтаж на средство за търговско измерване и е монтирано друго такова което е отбелязано като „Карат 1102 6-1 2014“. Както е посочил и въззивният съд този протокол е от 21.11, като годината е трудна за разчитане, но на друго място, различно от конкретно посоченото за дата, е отбелязано 24.11.2014 година. В заключението на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза с вещо лице Н. В. В. е посочено, че изследвания електромер е „Карат“ тим М 02, произведен през 2014 година, което е видно и от заключението на изслушаната и приета пред въззивната инстанция, комплексна съдебнотехническа експертиза с вещи лица К. Н. К. и Л. С. Б.. С оглед на това и тъй като няма данни за демонтиране на средство за търговско измерване от обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], бл. № , вх. , ап. след 2014 година до 02.10.2018 година, трябва да бъде прието, че демонтираният през 2018 година електромер е именно монтирания през 2014 година такъв. Същият е бил монтиран като нов с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, като в протокола не са посочени показанията на останалите регистри (тарифи) на електромера. Няма доказателства преди монтирането на електромера същият да е бил монтиран на друг обект и да е ползван от друг потребител, поради което трябва да се приеме за установено, че настройките на същия са такива каквито са зададени от завода производител, а именно за отчитане на преминалата през него електроенергия през два регистъра. За да бъде пуснат на пазара като годно средство за търговско измерване процесният апартамент е преминал изследване за метрологична годност при производителя, поради което означавал, че е съответствал на метрологичните изисквания, а това означава, че е бил с нулеви показания на всички тарифи. Затова промяната на начина на отчитане е извършена след като електромерът е бил пуснат на пазара. Електромерът е бил, а и към момента на проверката от вещите лица по допуснатите и изслушани по делото съдебно-технически експертизи технически изправен, като е била променена тарифната му схема, като част от преминаващата през него електроенергия е била отчитана в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3 за часовете от 00.00 часа до 04.00 часа; от 06.00 до 09.00 часа и от 16.00 часа до 00.00 часа за дните от понеделник до петък, като за дните събота и неделя за сезон 1, отчитането било от 0.00 часа до 23.59 часа, а за неделя за сезон 2 от 0.00 часа до 23.59 часа. Както е посочено от вещите лица по допуснатите и изслушани по делото съдебно-технически експертизи подобна промяна, при технически изправен електромер, е възможна само след човешка намеса, след софтуерно проникване в паметта на електромера, като според тях целта на тази неправомерна софтуерна намеса била да се потребява електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран регистър, и която да остане неотчетена и неинкасирана. Не било възможно да се установи с точност датата на извършената промяна в тарифната схема на електромера. Като дата на последната параметризация на електромера била записана 29.11.214 година. С оглед на това и на обстоятелството, че при монтажа си на обекта на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], бл. № , вх. , ап. електромерът е бил монтиран като нов, с нулеви показания на всички тарифи и настройка за работа с два регистъра, и след като е преминал проверка за метрологична годност трябва да бъде прието, че промяната на тарифната схема е извършена след този момент. От заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-техническа експертиза следва, че електромерът е можел да отчита електроенергия в скрит регистър, при нулеви показатели в останалите регистри, ако е бил препрограмиран веднага след напускането му на производителя. Не може да бъде прието че това е било възможно преди монтирането на електромера на обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], бл. № , вх. , ап. . В подобен случай, за да се натрупа електроенергия в скрития регистър на електромера е необходимо той да е бил монтиран на друг обект и да е работил на него, за което по делото няма данни. От друга страна времето между производството на електромера и монтажа му на обекта на Й. И. И. е недостатъчно за натрупването на такова количество електроенергия, каквото е установено при проверката на 02.10.2018 година. На последно място подобна настройка изисква последваща промяна в тарифната схема на електромера, при която да бъдат възстановени фабричните му настройки или пък само част от преминалата електроенергия да се отчита през визуализираните на дисплея регистри, което пък предполага, че извършващото я лице знае за предшестващата промяна в тарифната схема на електромера. Същевременно следва да се има предвид, че промяната в тарифната схема на електромера никога не е самоцелна.
С оглед на горното и предвид на това, че електромерът е в техническа изправност следва да бъде прието, че цялата преминала през него електроенергия е била доставена на потребителя, поради което той дължи заплащане на нейната цена по силата на чл. 183, ал. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Това важи и за електроенергията преминала през невизуализирания регистър 1.8.3, тъй като в този случай промяната в тарифната схема на електромера е свързана само с начина на отчитане на преминалата през него електроенергия и записът отразява реално преминала такава, а не се дължи на друга причина. При положение, че електромерът за първи път е бил монтиран да отчита електроенергия на обекта на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], бл. № , вх., ап. , то следва, че преминалата през невизуализирания регистър 1.8.3. електроенергия е доставена и потребена именно за този обект. Без значение е точното време, през което е било извършена промяната в тарифната схема на електромера, тъй като посоченото количество електроенергия е доставено и потребено, след монтажа, а за възникване на задължението не се изисква виновно поведение от страна на потребителя. Същевременно начина, по който е извършено счетоводното отчитане на сумата, включително и периода, за който същата е начислена са без значение и не могат да доведат до отпадане на задължението на потребителя да плати цената. При това следва да се има предвид и обстоятелството, че начисляването се извършва по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената на електроенергията. С оглед на това е без значение обстоятелството, че вещите лица от комплексната съдебнотехническа експертиза един път са посочили, че установеното в тарифа 1.8.3 количество електроенергия може да премине през електромера за едногодишен период и втори път, че това е невъзможно, а електроенергията е преминала за периода от датата на монтажа на електромера до датата на демонтажа му.
С оглед на всичко това предявеният от Й. И. И. срещу „Енерго-П. П. АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.
Предвид изхода на делото Й. И. И. ще трябва да заплати на „Енерго-П. П. АД [населено място] сумата от 8843.92 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции. Заплатеното от „Енерго-П. П. АД [населено място] адвокатско възнаграждение е в размер близък до двукратния минимален такъв определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към релевантния за това момент и съответства на фактическата и правна сложност на делото. При това съм него е прибавен и дължимия се ДДС, размерът на който не следва да се отчита при преценката за прекомерност. С оглед на това посоченото възнаграждение не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1089/18.08.2022 година на Окръжен съд Варна, ІV А състав, постановено по гр. д. № 3043/2021 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. И. И. от [населено място], [улица], вх. , ап. , с ЕГН [ЕГН] против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], В. Т. Г, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че Й. И. И. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], сумата от 9631.84 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на електроенергия за обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], бл. № , вх. , ап. , с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за периода от 03.10.2017 година до 02.10.2018 година, за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 27.08.2019 година.
ОСЪЖДА Й. И. И. от [населено място], [улица], вх. , ап. , с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], В. Т. Г, [улица] сумата от 8843.92 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.-
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.