О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 577

гр. София, 31.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. дело № 4636/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Я. В. И., чрез процесуалния представител адвокат П. И., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Благоевградския окръжен съд, първи въззивен гр. състав, решение № 511/01.09.2022 г. по в. гр. д. № 364/2022 г., с което е потвърдено решение № 144/29.03.2022 г. по гр. д. № 2916/2021 г. на Благоевградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Я. В. И. срещу Център за подпомагане на личностно развитие - Общинско общежитие искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за признаване уволнението на ищеца Я. В. И. за незаконно и отмяна на заповед № 41 от 25.10.2021 г., издадена от директора на ЦПЛР - Общинско общежитие, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване в щата; за възстановяване на Я. В. И. на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 26.10.2021 г. до 26.04.2022 г. в размер на 2460 лв., с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искови претенции бъдат уважени със законните последици.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касацията - Център за подпомагане на личностно развитие - Общинско общежитие изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението си, Благоевградският окръжен съд е приел, че между страните е сключен трудов договор № 5/23.09.2014г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“ при ответника на непълно работно време от 4 часа, за неопределено време. На 04.01.2021 г. е сключено допълнително споразумение № 17 към трудов договор № 5/23.09.2014г., с което трудовия договор е изменен по отношение на размера на трудовото възнаграждение и то е уговорено в размер от 410 лв. С утвърдено поименно щатно разписание и длъжностно разписание на ЦПЛР - Общинско общежитие, считано от 15.01.2021г. е предвидена половин щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“, която е заета от ищцата Я. В. И.. Със заповед № 44 от 29.10.2021 г. на директора на ЦПЛР - ОО, издадена на основание чл.259, ал.1 и чл.258, ал.1 от ЗПУО, вр. с чл.31, ал.1, т.12 и чл.31, ал.3 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и на основание раздел II, т.1 от заповед № 250 - ЧР/13.04.2021г. на кмета на [община], е утвърдено длъжностно разписание на персонала и поименно разписание на длъжностите в ЦПЛР - Общинско общежитие, считано от 01.11.2021 г., в което липсва щат за длъжността „главен счетоводител“. Със заповед № 41 от 25.10.2021 г., издадена от директора на ЦПЛР – ОО, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване в щата, считано от 01.11.2021 г. Заповедта е връчена лично на ищцата на 26.10.2021 г. С граждански договор № 1, сключен на 01.11.2021 г. между ЦПЛР - Общинско предприятие, от една страна, като възложител, и трето лице - В. В. Д., от друга, като изпълнител, считано от сключването му до 31.12.2021 г., е възложено на изпълнителя да извършва цялостното счетоводно обслужване на ЦПЛР - Общинско предприятие. На 04.01.22г. е сключен нов граждански договор, със срок до 31.12.2022 г., с който на В. Д. е възложено, в качеството й на изпълнител, да извършва цялостното счетоводно обслужване на работодателя. Посочено е, че съгласно представена от ответника справка за актуално състояние на действащите трудови договори, към 03.12.2021 г. липсва отразена длъжност „главен счетоводител“. Съгласно разпечатка от ИС на НАП за длъжността - главен счетоводител кода по НКПД е 24116002 и в справката с този код е отразена само длъжността, заемана от ищцата Я. В. И., но считано от 01.11.2021 г. е вписано прекратяване. След това липсва вписване на длъжност и имена на лице, което да заема длъжността с посочения код по НКПД - 24116002. Съдът е приел, че фактическият състав на уволнението поради съкращаване на щата предвижда установяване на реално премахване, считано от определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по съответния ред. Мотивите на работодателя да извърши съкращаването на този щат са свързани с управленско решение и същите не подлежат на съдебен контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви длъжности са му необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената от него структура. Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма и по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в щата, поради което фактът на съкращаване може да бъде доказван с всички допустими по процесуалния закон доказателствени средства. Прието е, че в конкретния случай, е доказано, че съкращаването е извършено с утвърждаването на новото щатно разписание към 01.11.2021 г., обективиращо волята на работодателя за съкращаване на щатната бройка за длъжността „главен счетоводител“. Прието е, че за законосъобразността на заповедта за уволнение е необходимо моментът на уволнението и на фактическото премахване на трудовата функция да съвпадат или уволнението да следва съкращаването на длъжността. Изложени са съображения, че в атакуваната заповед е посочено ясно основанието - съкращаване в щата - цифром и словом, пояснено е коя е заеманата длъжност, която се съкращава и че същото следва да се счита от 01.11.2021 г. Премахването на трудовата функция е от същата дата съобразно взетото решение със заповед № 44 от 29.10.2021г. на директора на ЦПЛР – ОО. Прието е, че със сключените впоследствие граждански договори не се прикрива трудово по своя характер правоотношение, нито се установява чрез тези договори, че единствената цел на изменението в щата е уволнението на ищцата. Констатирано е, че като основание на сключените с трето лице, след прекратяването на трудовия договор с ищцата, граждански договори, страните са посочили ЗЗД, приели са за приложими по отношение неуредените въпроси правилата на ЗЗД. Съгласно чл. 5 от договорите, възложителят има право да осъществява контрол, без обаче да пречи на оперативната дейност на изпълнителя. Договорено е възнаграждение, платимо на 30 число на текущия месец, след приключване на възложената работа за месеца. Договорите са срочни и се прекратяват с изтичането им, но също и при приключване на работата и по взаимно съгласие на страните. Посочено е, че съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на ЗСч като когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие. Финансовите отчети се подписват от физическите лица, които управляват и представляват предприятието и физическото лице - съставител на финансовия отчет, наето по трудово, служебно или облигационно правоотношение, съответно от физическото лице, което управлява и представлява специализирано счетоводно предприятие, на което е възложено съставяне на финансови отчет. Ето защо съдът е приел е, че в полза на работодателя е възникнало потестативното право на уволнение и то е надлежно упражнено, поради което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ са отхвърлени като неоснователни.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос: „Налице ли е реално съкращаване на щата (по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ), ако работодателят е възложил трудовата функция на съкратената длъжност на трето лице по гражданско правоотношение?“, по който въпрос се твърди противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 17 от 31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г., на ВКС, IV г. о. Поставеният въпрос е разгледан във въззивното решение, но отговорът който е даден е изцяло в съответствие със съдебната практика /решение № 17/31.01.13г. по гр. д. № 1168/12г., ВКС, ІV г. о., решение № 222/31.07.2014г-. по гр. д. № 5394/13г., ВКС, ІV г. о./, включ. и посочената от касатора, с която се приема, че няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само, когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. Изяснено е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение. Следователно във всеки конкретен случай, трябва да се изходи от естеството на новото правоотношение – какви са правата и задълженията на страните по него и дали то не прикрива действително трудово, по своя характер, правоотношение, в който случай само няма да е налице реално съкращаване на щата.

Неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, на основание за нищожност, което не е заявено от страната, оспорваща действителността на сделките?“, по който въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. дело № 1/2020 г., тъй като въззивният съд е следвало да подведе установените факти под правната норма на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД и да прогласи нищожност на догорите на основание заобикаляне на закона. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки за достъп до касация. Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ТР № 1/27.04.2022г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 1/20220 г., с което е прието, че при нищожност поради заобикаляне на закона, съдът не се произнася служебно, а само при направено изрично възражение от страната и доказани от нея допълнителните факти, които разкриват нищожността, каквото изрично възражение не е направено по делото.

Неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е съдът да обяви нищожността на граждански договор на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал.1 от ЗЗД /поради относителна симулация/, когато тази нищожност е пряко установима от съдържанието на гражданския договор и една от страните по делото е въвела в производството такова възражение, пороизнасянето по който въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният въпрос е обуславящ, но по отношение на него не е налице допълнителното основание по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ТР № 1/27.04.2022г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 1/20220 г., с което е прието, че при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна. Въззивният съд не е допуснал отклонение от тази практика, който се е произнесъл по направеното от ищцата възражение за нищожност, но е прил, че с гражданските договори не прикрива трудово по своя характер правоотношение. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика.

С оглед изхода на спора Я. И. следва да бъде осъдена да заплати на ЦПЛР - Общинско общежитие направените и в касационното производство разноски в размер на 600лв. – заплатен адв. х..

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ допуска касационното обжалване на решение № 511/01.09.2022 г. по в. гр. д. № 364/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Я. В. И., ЕГН: [ЕГН],у да заплати нта Център за подпомагане на личностно развитие - Общинско общежитие направените в касационното производство разноски в размер на 600 лв. – заплатен адв. х..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.