О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60473

гр. София, 31.12.2021 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2908 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решението от 3.07.2020 год. по гр. д. № 9802/2019 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 21.03.2019 год. по гр. д. № 77902/2015 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. А. К. от [населено място] срещу Л. К. С. от същия град, при участието на трети лица, помагачи – А. И. С. и К. К. Б., иск по чл. 76 ЗС за предаване на отнетото по скрит начин владение върху недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ап. 79, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ 46.46 кв. м., с избено помещение № 10 с полезна площ 3.14 кв. м.

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцата А. А. К., чрез пълномощника й адв. Б. З., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му като неправилно и вместо това бъде уважен иска по чл. 76 ЗС, ако се приеме, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторката претендира присъждане на разноските съобразно представен списък.

В приложеното изложение същата обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените правни въпроси. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът Л. К. С., както и третото лице помагач – А. И. С. не са взели становище по касационната жалба.

В подадения писмен отговор К. К. Б., също трето лице помагач, чрез пълномощника й адв. В. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Въззивният съд приел, че е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на ищцата владението, отнето й от ответника по скрит начин, върху описания апартамент в [населено място]. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен този иск, съдът приел, че ищцата не е упражнявала владение върху имота, за да иска неговата защита с предявения иск, като се е позовал на събраните писмени доказателства. От представения договор за продажба от 18.12.2014 год., обективиран в нот. акт № 4/2014 год. се установява, че същата е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на ответника по иска, който се легитимира като собственик на имота, считано от тази дата. За неоснователно е прието и твърдението на ищцата, сега касатор, за това, че е владяла имота чрез наемателя си до датата 1.07.2015 год., макар и договорът за наем да е бил в сила към този момент, поради непротивопоставянето от страна на наемодателя след изтичането на срока му и съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД.

Независимо от това, съгласно т. 3 от договора за продажба, сключен с нот. акт № 4/2014 год., ищцата се е задължила да предаде на купувача владението на продавания имот, чрез предаване на ключовете му. С оглед на това съдът приел, че на датата на прехвърляне на собствеността върху имота е предадено и владението му, като е останал в сила и договорът за наем спрямо приобретателя. Наемателят е държал имота, но не за ищцата, прехвърлила собствеността, а за приобретателя, ответникът по иска. Предаването на ключовете от него не представлява отнемане на владението на ищцата, тъй като след прехвърляне на имота на 18.12.2014 год. тя не е упражнявала такова.

Поради тези съображения съдът приел, че фактическият състав на посесорния иск по чл. 76 ЗС не се е осъществил – ищцата няма качеството на владелец, нито държател на имота, не е налице отнемане по някой от предвидените в закона начини – по скрит начин или чрез насилие. Съдът приел за установено, че след прехвърлителната сделка владението върху имота е осъществявано от ответника, негов приобретател, на основание поетото от ищцата задължение в т. 3 от договора да предаде същото на купувача. Устната уговорка между тях не обосновава извод за владение в полза на прехвърлителката, тъй като липсва субективния елемент за своене при наличието на прехвърлителна сделка.

Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на първо място при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши разпределение на доказателствената тежест в процеса и да даде указания на ищеца за доказване на факти, за които същият не сочи доказателства, с поддържан довод за нарушение на чл. 146 ГПК и позоваване на противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС /вероятно е грешка соченото в изложението ТР № 1/2001 год./. Поставени са и процесуалноправните въпроси за преценката на съда на признаването от ответника на отрицателен факт /2./ относно непредаването от ищцата на ключовете от апартамента след продажбата, което не е обсъдено при преценката на съда по същество на спора; относно задължението на въззивния съд да подложи на задълбочен коментар всички наведени възражения и доводи, както и изрично да се произнесе по направените доказателствени искания във въззивната жалба и да изложи мотиви за това в решението си /3./, с излагане на съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поставените процесуалноправни въпроси не могат да обосноват наличие на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е посочено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване се допуска при наличието на произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Това означава, че то не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение към правилността на решението и подлежат на обсъждане при допуснато касационно обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси, формулирани в изложението в т. т. 1-3 не представляват предмет на настоящето производство по селектиране на касационните жалби, в което съдът се произнася по наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване, каквото в случая не е налице. Горните въпроси не обосновават такова общо основание, както и липсва и специфичното изискване за произнасяне по тях в противоречие със съдебната практика. Такава противоречива практика не е и посочена от касатора, а доводите относно нарушение на чл. 146 ГПК при разпределението на доказателствената тежест и дадените към страните указания не съответстват на данните по делото относно доклада на първоинстанционния съд и правната квалификация на иска.

Не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно разясненията в цитирания тълкувателен акт на ОСГТК на ВКС и поставеният въпрос, обосноваващ приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – в хипотезата на сключен договор за наем между ищеца по иск за защита на владение и трето лице, следва ли извода, че ищецът е упражнявал владение върху имота, включително и в хипотезата, когато договорът за наем се е удължил по силата на закона /чрез ползване на имота след изтичане на срока и без противопоставяне на наемодателя/. Същият няма обуславящо значение за изхода на спора, тъй като дори и да се приеме поддържаната от ищцата теза, че е налице владение в горната хипотеза, то това не би променило извода за неоснователност на иска по чл. 76 ЗС. Същият е отхвърлен поради липсата и на останалите предпоставки – по делото не е установено да е налице отнемане по скрит или насилствен начин на владението, респ. държането на имота от страна на ответника. Този извод е обоснован въз основа преценката на събраните по делото доказателства, а обсъждането им не е предмет на настоящето производство.

Не са налице и основания за служебно допускане до касационно обжаване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – въззивното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както не е и очевидно неправилно. Релевираните от касаторката доводи за наличие на очевидната неправилност на решението са обосновани с позоваване на грубо нарушение на закона относно извода за липса на владение от нейна страна поради предаването му с прехвърляне на собствеността на имота на ответника. Този извод е обоснован с преценката на представения нотариален акт и съдържащото се в него задължение за предаване на владението на имота, като несъгласието на касаторката с него представлява довод за неговата неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационното му обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може съдът да я констатира при прочит на съдебния акт, без да е необходимо да прави преценка на събраните доказателства. Такава квалифицирана форма на неправилност в случая според настоящия състав не е налице, тъй като не се констатира толкова видимо нарушение на закона или явна необоснованост, която да обоснове извод за наличие на очевидна неправилност на изведения извод в решението. Обратното, за да се произнесе по този довод, съдът следва да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и с оглед приложимия закон да обоснове съответния извод. Това предполага разглеждане на делото, което е извън рамките на настоящето производство, в което извод за толкова „грубо нарушаване на материалния закон и дълбока /явна/ необоснованост”, както поддържа касаторката, настоящият съдебен състав не може да направи.

Предвид горните съображения, касационното обжалване на възизвното решение не следва да се допуска, и тъй като разноски не се претендират в писмения отговор, такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3957 от 3.07.2020 год. по гр. д. № 9802/2019 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от А. А. К., чрез пълномощника й адв. Б. З., касационна жалба против него.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: