Р Е Ш Е Н И Е

№ 429/01.07.2024 г.

гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Д. С.

АНЕЛИЯ ЦАНОВАразгледа докладваното от съдия Цанова дело № 4752/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от К. Т. Г. - З. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Силистра решение № 72/28.06.2022 г. по гр. д. № 119/2022 г., поправено с решение № 159/13.07.23г. по гр. д. 119/22г., с което е потвърдено решение № 260071 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1539/2019 г. на РС - Силистра.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „А. Т.“ АДСИЦ изразява становище за неоснователност на касационната жалба, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „А. Т.“ АДСИЦ изразява становище за неоснователност на касационната жалба, с присъждане на разноски.

С определение № 625/14.02.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на евентуалната му недопустимост като постановено по непредявен иск по отношение на иска, квалифициран от въззивния съд като иск с правно основание „чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен“ на договора за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № . т.., рег. № ., н. дело № .. г. по описа на нотариус Р.Т..

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Т. Г.- З. срещу „А. Т.“ АДСИЦ иск, квалифициран като иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № . т. ., рег. № ., нот. дело № . г., с който К. Т. Г.- З. е прехвърлила на „А. Т.“ АДСИЦ земеделски земи, подробно описани в решението, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Т. Г.- З. срещу Т. С. Т. иск с правно основание ч.108 ЗС.

Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е даден в трайната практика на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя, в която се приема, че произнасянето но непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защитна. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум, като е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. Предвид на това, когато съдът се произнесе извън заявеният предмет на делото и обем на търсена защита, т. е. по непредявен иск, неговото решение е недопустимо. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон.

При така дадения отговор на въпроса, настоящият състав намира, че в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от К. Г.- З. против Т. Т. и “А. Т.“ АДСИЦ иск, квалифициран от въззивния съд като иск с правно основание „чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен“ на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ., т.., рег. № ., н. дело № . г. по описа на нотариус Р.Т., въззивното решение е недопустимо, като постановено извън предмета на спора, с който съдът е сезиран.

В исковата молба, уточнена с доп. молба, К. Г.- З. твърди, че по силата на констативен нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № ., т.., рег. № ., дело №. г., по описа на нотариус З. Н., е собственик на описаните в исковата молба две ниви. При извършена през 2019 г. справка в АВ - Имотен регистър установила, че с договор за покупко - продажба на недвижим имот от, г., обективиран в нот. акт № ., т.., рег. № ., дело №. от, г. по описа на нотариус Н., собствените й ниви са продадени на „А. Т.“ АДСИЦ, без да е упълномощила действащото по сделката като нейн пълномощник лице Р. В.. С последващ договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт № ., т.., рег. № ., дело №. от, г , „А. Т.“ АДСИЦ е продало тези имоти на втория ответник Т. Т.. Прехвърлителната сделка, от която дружеството извлича собственическия си титул била нищожна поради липсата на нейна воля за сключването й, поради което и сключения от това дружество с Т. последващ договор за покупко - продажба не съставлява годно основание да го направи собственик. Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за покупко - продажба от .. г., обективиран в нот. акт № ., т. ., рег. № ., дело № . г. поради липса на съгласие и да признае за установено, че е собственик на процесните две ниви, като на осн. чл.108 ЗС осъди Т. Т. да и предаде владението върху тях.

Първоистанционният съд е отхвърлил предявените на осн. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - липса на съгласие, и чл.108 ЗС иска, като, без да изложил каквито й да било мотиви, е отхвърлил и иска за обявяване на относително недействителен спрямо К. Г.- З. на договор за покупко - продажба на недвижими имот, обективиран в нот. акт №., т.., рег. № ., нот. дело №. г.

С решение № 72/28.06.22 г. по в. гр. д. № 119/22г., поправено с решение № 159/13.07.2023г. по същото дело, въззивният съд, без да излага мотиви относно отхвърленият иск за обявяване на относително недействителен спрямо К. Г.- З. на договор за покупко - продажба на недвижими имот, обективиран в нот. акт № ., т. ., рег. № ., нот. дело №. г. /приел е само, че няма основание да се приеме, че първата сделка, а именно - договор за покупко - продажба на недвижим имот от .. г., обективиран в нот. акт № ., т.., рег. № ., дело № . от, г. по описа на нотариус Н./, е потвърдил обжалваното решение и спрямо този иск.

Изхождайки от изложените в исковата молба обстоятелства и отправеното до съда искане за правна защита, настоящият съд счита, че са предявени иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - липса на съгласие, и чл.108 ЗС, но не и иск за обявяване на относително недействителен спрямо К. Г.- З. на договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в НА №., т. ., рег. № ., нот. дело №. г., какъвто иск е отхвърлен от първоинстанционният съд и при липсата на какъвто иск въззивната инстанция е следвало да обезсили решението в частта, с която РС - Силистра е отхвърлил иска за обявяване на относително недействителен спрямо К. Г.- З. на договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № ., т. ., рег. № ., нот. дело № . г. Налице е произнасяне по непредявен иск, което е недопустимо. Такъв иск е разгледан и от пъровоинстанционният съд, поради което и неговото решение относно този иск е недопустимо.

С оглед на изложеното и на осн. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК решенията на РС - Силистра и ОС - Силистра в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Г.- З. срещу Т. Т. и „А. Т.“ АДСИЦ иск „с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо К. Г.- З.…. на договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № ., т. ., рег. № , нот. дело № ...г.“, следва да бъдат обезсилени и по отношение на този иск производството по делото бъде прекратено.

С оглед изхода на спора К. Г.- З. следва да бъде осъдена да заплати на „А. Т.“ АДСИЦ направените в касационното производство разноски в размер на 2130 лв.- заплатено адв. в.ие.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 72/28.06.2022 г. на ОС - Силистра, постановено по в. гр. д. № 119/2022 г., поправено с решение № 159/13.07.2023г. на ОС - Силистра по гр. д. № 119/2022 г., и потвърденото с тях решение №260071/08.11.2021 г. на РС - Силистра по гр. д. № 1539/2019г. в частта, с която е отхвърлен „предявеният иск“ от К. Г.- З. срещу Т. Т. и „А. Т.“ АДСИЦ, квалифициран от въззивния съд като иск с правно основание „чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен“ на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ., т.., рег. № ., н. дело № . г. по описа на нотариус Р.Т., сключен между Т. Т. и „А. Т.“ АДСИЦ и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

ОСЪЖДА К. Т. Г.- З., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „А. Т.“ АДСИЦ направените в касационното производство разноски в размер на 2130 лв.- заплатено адв. в.ие.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: