Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 2961 / 2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. Л. и М. Л., двамата от Банкя против решение № 386/24.01.2023г. постановено по адм. д. № 9229/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлено оспорването срещу заповед № 18-9238 от 01.09.2022г. на началника на СГКК София, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на Банкя.
Касаторите смятат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Към момента на иницииране на производството за изменение на кадастралната карта Столична община не била собственик на имота предмет изменението. Считат също, че изменение на КК, следвало да бъде извършено след като бъде решен по съдебен ред спора за частта заключена между съществуващата на място граница и тази по регулационния план. Искат обжалваното решение да бъде отменено, както и да им бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции.
Ответникът началник на СГКК – София не изразява становище по жалбата.
Ответникът – Район „Банкя“, Столична община, чрез упълномощен процесуален представител в пледоария по същество и в представена писмена защита оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение.
Ответникът Г. Я. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по съображения, различни от изложените в нея.
Административното производство е образувано по искане на район Банкя, Столична община, чрез упълномощено лице, за изменение на КККР засягащо имоти с идентификатори 02659.2194.1022, 02659.2194.1021 и 02659.2194.311 съгласно скица проект № 15-377284/09.04.2021г. на СГКК. К. Л. твърдят собственически права относно от УПИ ХХХ-146 от кв. 121 по плана на Банкя с площ от 1210 кв. м., съгласно дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 4200/1977г. и Заповед № РД-09-50-377 от 2002г., който имот по КККР е с идентификатор 02659.2194.1021, като с предложеното изменение се намалява притежаваният от тях имот от 1191 кв. м. на 1168 кв. м.
Трайна е практиката на Върховния административен съд, според която, активно легитимиран субект да обжалва заповеди за изменение на КК, когато е засегнат имот общинска собственост е общината, представлявана от кмета на общината или упълномощено от него лице, но не и района /в общините с районно деление/, представляван от кмета на района. Кръгът на лицата, които имат право да оспорят акт за изменение на КК е очертан с разпоредбите на чл. 54, ал. 4 вр. ал. 6 ЗКИР и 1, т. 13 ДР ЗКИР. В случаите, когато непосредствено засегнати са общински имоти, право да оспори административния акт има съответната община, която е юридическо лице и собственик на имотите (чл. 14 ЗМСМА, чл. 34, ал. 1, чл. 5 ЗОС). Следователно ако е засегнат имот собственост на Столична община, активно легитимиран да оспори процесната заповед е Столична община, като собственик на имота. Жалбата следва да бъде подадена от кмета на Столична община, в качеството на орган, който представлява общината (чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА). Кметът на район Банкя не би имал правото да оспори заповед за изменение на КК, освен ако изрично не е упълномощен от кмета на Столична община. В този смисъл Решение № 10927 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2021 г., II о., Решение № 2840 от 17.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10017/2022 г., II о. и редица други.
Ако тези съждения бъдат пренесени на фазата на административното производство и съобразно нормата на 1, т. 13 ДР ЗКИР, определяща кръга на заинтересованите лица, се стига до извода, че активно легитимиран да сезира СГКК – София с искане за изменение на КК, засягащо имот собственост на Столична община и управляван от кмета на общината /виж Акт за частна общинска собственост л.57-58/ е Столична община, представлява от кмета на общината. В случая, заявлението е подадено от район Банкя, Столична община, като в същото е изрично посочен и Булстат на район Банкя, а не този на Столична община. Административният орган в изпълнение на задължението по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, констатирайки, че заявлението е подадено от лице, непопадащо в кръга на лицата по 1, т. 13 от ДР на ЗКИР е следвало да уведоми заявителя да отстрани констатирания недостатък на заявлението и даде съответните указания за представяне на документи удостоверяващи предоставянето на права да бъдат предприети действия от името на Столична община, като ако такива не бъдат представени, административното производство е следвало да бъде прекратено /чл. 30, ал. 2 и чл. 56, ал. 2 от АПК/.
Като не е предприел описаните действия и е постановил заповед № 18-9238 от 01.09.2022г., началникът на СГКК София е постановил незаконосъобразен административен акт, който е следвало да бъде отменен от административния съд, а преписката – върната за предприемане на съответните действия по администриране на подаденото заявление.
Изложеното налага касиране на решение № 386/24.01.2023г. постановено по адм. д. № 9229/2022 г. по описа на Административен съд София град, отмяна на заповед № 18-9238 от 01.09.2022г. на Началника на СГКК София и връщане на преписката на административния орган.
При този резултат, основателна се явява претенцията на касаторите за присъждане на деловодни разходи за двете инстанции, които съгласно списъците по чл. 80 от ГПК и представените по делото документи възлизат на 2 980,- лева за всеки от тях. Изразеното от представителя район Банкя, Столична община възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираните адвокатски възнаграждения са равни на минималните такива по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и освен това присъждането им няма да се отрази на правната сфера на представляваната от адв. П. страна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 386/24.01.2023г. постановено по адм. д. № 9229/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОТМЕНЯ заповед № 18-9238 от 01.09.2022г. на Началника на СГКК София.
ВРЪЩА преписката на началника на СГКК София за процедиране, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия картография и кадастър – София, кв. Павлово, ул. Мусала № 1 да заплати на К. Л. с [ЕГН] сумата на 2 980,- /две хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, деловодни разходи за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия картография и кадастър – София, кв. Павлово, ул. Мусала № 1 да заплати на М. Л. с [ЕГН] сумата на 2 980,- /две хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, деловодни разходи за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ