Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА ГЕОРГ. Д. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 6353/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на туризма чрез главен юрисконсулт Л. А. срещу Решение №2699 от 22.04.2024г. по адм. дело №1381/2024г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/.

Касационният жалбоподател счита, че решението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За министерство на туризма не съществува задължение за уведомяване на регистрираните по ЗТ лица за необходимостта от изпълнение на законовите им задължения. Дори да е налице нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, то е несъществено. Задължение на туроператора е да представи копие от договора по чл.97, ал.1 или ал.2 в 14-дневния срок от сключването или подновяването. Бездействието на туроператора в рамките на срока поражда упражненото с процесната заповед правомощие на административния орган да прекрати произтичащите от регистрационния акт права. Счита, че неправилно съдът е приел приложената мярка за несъразмерна.

Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се присъдят разноски за процесуално представителство за първата и касационната инстанция.

В с. з. главен юрисконсулт Арсова поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът – „Ф. Х. ЕООД в писмен отговор счита депозираната касационна жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на АССГ. В с. з. ответникът, редовно призован се представлява от адв..Д. П., оспорва касационната жалба и поддържа депозирания отговор. По същество моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се остави в сила решението на АССГ, претендира разноски съгласно представен списък в размер на 1 700лв.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото, доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и затова е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от „Ф. Х. ЕООД срещу Заповед №Т-РД-15-340/10.04.2023г. на заместник-министъра на туризма за заличаване на регистрацията на дружеството за извършване на туроператорска дейност.

Съдебното решение е неправилно.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което заповедта е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Според АССГ, дружеството е следвало да бъде уведомено за липсата на своевременно представен договор за сключена застраховка, като му се даде възможност за представяне на такъв. Не било установено, че е търсен представител на дружеството, нито да е правен опит за връчване на писмо, поради което не били налице данни за уведомяване на дружеството за необходимостта да представи копие от сключен договор за застраховка. АССГ е приел, че поради неосъществената комуникация е останало неизяснено релевантното обстоятелство, дали е наличен изискуемият договор или не. С жалбата до съда са представени застрахователни полици, от които е видно, че дружеството е имало застраховка.

АССГ е приел също, че е налице несъразмерност на оспорения административен акт по смисъла на чл.6 от АПК.

Безспорно е, че дружеството „Ф. Х. ЕООД е регистрирано за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност на територията на Р. Б. за което е издадено удостоверение за регистрация №РК-01-7438/25.06.2015г..

Административният орган при извършена проверка е установил, че дружеството е представило в МТ застраховка“отговорност на туроператор“ на 29.06.2020г. със срок на валидността от 04.07.2020г. до 03.07.2021г..В тази връзка е изпратено писмо на основание чл.26 от АПК с указание дружеството да представи валидно сключена застраховка „Отговорност на туроператора“. По делото е установено, че това писмо не е получено от дружеството. Административният орган е публикувал уведомление на 07.12.2022г. на интернет страницата на МТ, че започва процедура по заличаване от регистъра на дружества, които не са представили на МТ информация за сключен договор, респ. копие от договор за застраховка.

Заличаването със заповед №Т-РД-15-340/10.04.2023г. е извършено по мотивирано предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти. Административният орган е направил справка в деловодната система на МТ, от която е установено, че не са входирани и не са завеждани по установения ред копия на договор за задължителна застраховка със застраховател от дружеството „Ф. Х. ЕООД.

Безспорно е, че административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. Безспорно е също, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат.

В конкретния случай задължението за дружеството произтича пряко от закона и органът няма задължение да уведомява лицето за започване на административното производство. Дори и да се приеме, че е налице такова задължение и дружеството действително не е било уведомено от административния орган за започване на административното производство т. е дори и да се приеме, че формално е налице нарушение на административнопроизводствените правила, релевантният въпрос е могло ли е в конкретния случай това нарушение да повлияе на съдържанието на акта или довело ли е до нарушаване правото на защита на дружеството. Необорима презумпция е, че незнанието на закона неизвинява. Всяко регистрирано по ЗТ лице знае закона и след като на законово ниво е определен релевантният юридически факт-задължението за представяне на копие от сключения застрахователен договор, срока за изпълнение на това задължение и правните последици, които законодателят обвързва с неизпълнението, неуведомяването на дружеството за започналото производство не би могло да повлияе на съдържанието на акта.

Непредставяйки застрахователен договор в определения от закона срок, дружеството само се е съгласило да настъпят предвидените в закона последици. В случая собственото му поведение е единствената причина за образуваното производство и именно то породило единствения релевантен юридически факт - непредставянето на копие от договора в срок.

По отношение на констатираната от АССГ несъразмерност на оспорения акт, касационният състав счита, че не е нарушен принципа по чл.6 от АПК

Вярно е, че заличаването на туроператора, който има сключен застрахователен договор, но не го е представил в срок на компетентния орган, е изключително тежка санкция. Но в случая заместник министърът действа в условия на обвързана компетентност. Не съдът, и не административният орган, а законодателят е преценил, че не представянето на копие от застрахователния договор ще бъде обвързано с действително тежката последица – заличаване на туроператора. Законодателят е този, който преценявайки важността на регулираните обществените отношения, определя последиците от съответния факт. В случая той е преценил, че защитата на интересите на потребителите е ценност, която налага необходимостта от точно този вид санкция.

По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са основателни. Съдебното решение на АССГ следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на „Ф. Х. ЕООД срещу Заповед №Т-РД-15-340/10.04.2023г. на заместник-министъра на туризма за заличаване на регистрацията на дружеството за извършване на туроператорска дейност.

При този изход на спора в полза на министерство на туризма следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата и касационната инстанция в размер на по 150лв. общо 300лв. на основание чл.143, ал.3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 от АПК Върховият административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №2699 от 22.04.2024г. по адм. дело №1381/2024г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф. Х. ЕООД срещу Заповед №Т-РД-15-340/10.04.2023г. на заместник-министъра на туризма.

ОСЪЖДА „Ф. Х. ЕООД с ЕИК 203547539 да заплати на Министерство на туризма направените по делото разноски в размер на 300лв./триста/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА