Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: ВЕСЕЛА АН. С. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 6553/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по касационна жалба на А. Г. К., против Решение № 3007/08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1529/2023 г. по описа на Административен съд - София-град с което е отхвърлена жалбата му против Отказ с рег. № 227000-317/09.01.2023 г. на началника на 03 Районно управление (РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 2]), за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касационен жалбоподател, чрез пълномощник излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на потвърдения с обжалваното съдебно решение индивидуален административен акт. Сочи постановен съдебен акт на АССГ, относно отмяна на отказ за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие. Развива съображения, че обратно на приетото от първостепенния съд, всички обстоятелства, на които се основават издавани в период на повече от 20 години разрешения за носене, употреба и съхранение на огнестрелното оръжие, са били налице и към момента на постановяване на атакувания отказ. Според касационен жалбоподател не са настъпили промени във фактическите обстоятелства – административният орган е събрал относими доказателства, от които се установява, че формалните изисквания за издаване на разрешение са налице. Оспорва се довод на ответника по касационната жалба за неустановима заплаха за живота и имуществото, тъй като нямало сигнали или доказателства за посегателства спрямо личността и собствеността на жалбоподателя. Твърди се тенденциозност, заяждане и преднамереност в поведението на административния орган. В касационната жалба се извежда като основание за искането до административния орган „самозащита“ на касационния жалбоподател, като критериите за издаване на разрешението са свързани със социалното му положение на „бизнесмен“, който разполага с големи суми пари в брой и това се знаело от трети недобросъвестни лица, се чувствал застрашен, а доводите на низовия съд в обратна посока били незаконосъобразни, тъй като нямало легално определение за „основателна причина“ за приложимостта на правната норма на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. От това се извежда извод за незаконосъобразност на съдебното решение, както и на оспорвания отказ на ответника по касационната жалба, с неправилно приложение на принципа на съразмерност в административното производство. Искането е за отмяна на съдебното решение и за връщане на административната преписка на административния орган с указания за издаване на исканото за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - началникът на 03 РУ –[Фирма 2], оспорва подадената касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. Г. К., срещу отказ с рег. № 227000-317/09.01.2023 г. на началника на 03 РУ –[Фирма 2], издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. За да постанови този правен резултат, първостепенният съд е приел, че касационен жалбоподател е подал заявление до началника на 03 РУ -[Фирма 2] с вх. № 136700-1955/28.09.2022 г. по описа на 03 РУ –[Фирма 2], съдържащо искане за продължаване на срока за валидност на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на притежавания от него пистолет „Байкал“ и боеприпаси за него, за лични цели.

Към заявлението са приложени документи в изпълнение на законовите изисквания, както и такива, установяващи право на собственост на описани в заявлението недвижими имоти, на територията на които касационният жалбоподател упражнява бизнес дейност.

Няма спор, че при извършена проверка по информационните масиви на МВР не са установени пречки, налагащи законова забрана за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Заявителят е с чисто съдебно досие, не се води на отчет като психично болен, няма регистрирани противообществени прояви, срещу него няма висящи досъдебни производства и проверки по ЗМВР или НПК. В хода на проверката е установено, че заявения адрес а съхранение на оръжие не се ползва от жалбоподателя. Посоченото жилище е собственост на трето лице, жалбоподателят няма валиден наемен договор за ползване на жилището. Като резултат от проверката, ответникът по касационната жалба е издал оспорвания пред първостепенния съд отказ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването й и в съответствие с материалния закон. Анализирайки представените по делото доказателства, съотнесени към твърденията и възраженията на страните в производството, решаващият състав на АССГ е стигнал до заключение за обоснованост на крайния извод на административния орган за наличие на визираната в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ материалноправна предпоставки за постановяване на атакувания отказ. Първостепенният съд е приел, че основанието, предопределящо отрицателно по своя характер волеизявление по повод подаденото заявление за подновяване на издаденото разрешение, е налице, доколкото заявителят не е доказал по безспорен начин наличието на основателна причина, налагаща притежаването на разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. В заключение, е отрекъл относимостта на фактите, свързани с предходно издадено разрешение по реда на ЗОБВВПИ, към проведеното пред началника на 03 РУ –[Фирма 2] производство.

По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на А. К. срещу оспорения индивидуален административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът е относно спазването на изискуемата форма на атакуваното волеизявление, както и за правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Животът, здравето, и собствеността са основни конституционни блага – Сравн.: чл. 28, чл. 52, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България (РБ/Конституцията), и като такива, по аргумент от чл. 57 от същата, са неотменими. Макар и ползващи се със закрилата на Основния закон обаче, тези ценности безспорно могат да бъдат обект на посегателство. Дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, категорично създават потенциален риск за пораждането на описаната негативна последица, поради което и законодателят е предвидил разрешителен режим за извършването им.

В специалния нормативен акт ЗОБВВПИ са разписани подробно предпоставките за предоставянето на възможност за осъществяване на някоя от посочените обществено опасни дейности.

Преди всичко и в контекста на изложените от касационния жалбоподател доводи настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че независимо дали се касае за първоначално издаване на разрешение (Вж.: чл. 81 ЗОБВВПИ) или е заявено подновяване на вече притежавано такова (Вж.: 87 ЗОБВВПИ), производството протича по аналогичен начин. С оглед предписанието на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е валидно за срок 5 години от датата на издаването му, а според правилото на чл. 87, ал. 1 с. з., в едномесечен срок преди изтичането на този срок лицето, получило разрешението, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи (МВР) или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответните документи, посочени в т. 1 – т. 3 от цитираната законова норма. И доколкото според чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ разрешението за подновяване по ал. 1 се издава по реда на чл. 83, то подновяването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие се извършва след провеждане на процедурата, приложима към първоначално издаване на разрешение за горните дейности. В този смисъл и доводът в касационната жалба, че при издадено предходно разрешение, административният орган е длъжен да го отнеме, а не да постанови отказ от издаване на такова, е неоснователен. Препращането в чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ ясно показва както обхвата на проверката при подновяване, така и възможностите за произнасяне, които в цитираната разпоредба – чл. 83, (ал. 5) от закона, са две – писмено или по електронен път издаване на разрешение за съответната дейност или мотивиран отказ от издаването му.

Следователно произнасяйки се с отказ от издаване на разрешение, началникът на 03 РУ –[Фирма 2] е постановил акт, който формално отговаря на приложимата нормативна регламентация, а в този смисъл и на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК. Не е допуснато соченото от касационен жалбоподател нарушение във формата на волеизявлението, т. к. същото е надлежно мотивирано, с посочване на съответните факти и обстоятелства, приети за релевантни по случая, а разпоредителната част кореспондира със съдържанието на правомощията, описани в закона, с които административният орган разполага.

Актът съответства и на материалния закон.

Процедурата по издаване или подновяване на разрешение по ЗОБВВПИ започва със заявление, подадено от заинтересувания правен субект, в което същият посочва причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение - Арг.: чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Заявителят най-добре познава обстоятелствата около собствения си живот и затова именно той трябва да изложи и докаже потенциално застрашаващите го факти, предопределящи издаването на разрешение по ЗОБВВПИ. Акцентът върху процесуалната активност на заявителя се потвърждава и от ограничения обхват на служебна проверка – Сравн.: чл. 58, ал. 1, т. 3 с. з. В този смисъл границите, в които административният орган се произнася, са отнапред определени единствено до изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, и описаните в чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ служебно установявани факти.

Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона дефинира целите, които оправдават подлежащата на установяване необходимост от притежаване на разрешението. Според цитираното нормативно предписание това са самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка.

В случая заявителят А. Г. К. е посочил като основателна причина – „нощна охрана на рибарник“, обосновани с мотив, че не е нарушавал закона, бил е стриктен в периода на издаденото му предходно разрешение. Сочи като аналог издадено разрешение за притежание, съхранение и носене на ловно оръжие.

Служебната ангажираност на лицето обаче не може да бъде причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за лични цели. Ако работата на субекта крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, юридическото лице, с което същият има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Редът обаче, както и заявителят, в тази хипотеза са различни.

Другият мотив – че в периода, за който е притежавал разрешение, не е извършвал закононарушения и е бил стриктен, също не може да доведе до искания облагоприятстващ акт. Първо, фактите и обстоятелствата, свързани с преходно издадено разрешение, както правилно е посочил първоинстанционният съд, нямат отношение към новообразуваното производство. И второ, спазването на закона е задължение, чието изпълнение не обосновава подлежащата на установяване необходимост от издаване на разрешение за съхранение, носене и/или употреба на огнестрелно оръжие.

Доколкото и двете посочени в заявлението фактически основания не могат да обосноват категоричен извод за наличие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, с които са свързани други доводи на касационният жалбоподател, както правилно е приел решаващият състав на АССГ, издаденият във връзка с липса на визираната в цитираната норма предпоставка административен акт съответства на приложимия материален закон.

Оплакването за неправилност на решението на АССГ, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и предвид обхвата на настоящата проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него.

Неоснователно е и оплакването, че административният орган и първоинстанционният съд не са съобразили принципа на съразмерност. Както се сочи в касационната жалба, административният орган е постановил акта си в условията на оперативна самостоятелност, въпрос на преценка е до каква степен от страна на заявителя се доказва наличието на основателна причина за да му се признае правото на съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Съобразявайки установената от съдилищата практика, правилно е прието в оспорвания съдебен акт, че посоченото основание, като причина в заявлението от 28.09.2022 г. за издаване на искания административен акт от А. К. не се установява някой от стопанисваните с търговска цел водоеми да е бил предмет на посегателство, както и самият жалбоподател да е нападан или ограбван. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. К. посочва необходимост от самоотбрана(непосочена в заявлението) и нощна охрана на рибарник и именно тези основания е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Твърденията му в тази насока са останали недоказани, до степен, че няма конкретни факти, които да се приемат за основателна причина, съобразно законовото изискване. Превантивните мерки за защита не са основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода в полза на[Фирма 2] се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред Върховния административен съд, в размер на 100 (сто) лева, определени по реда на чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3007/08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1529/2023 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА А. Г. К., [ЕГН], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, разноски в размер на 100, 00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. А. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ