Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 2993 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община /СО/, чрез ст. юриск. Павлов, против Решение №258 от 16.01.2023г., постановено по адм. дело №1393/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена за нищожна негова Заповед №РА-30-936/30.11.2021г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано и изводите на съда за нищожност на процесната заповед, поради некомпетентност на издалия я орган, не почиват на доказателствата по делото. Претендира се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения адм. акт, или алтернативно връщане на делото за ново разглаждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на направените разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските, направени от ответника в касацията. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

Ответникът В. Ф., чрез адв. С., в писмен отговор взема становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд София град, по жалба на В. Ф., е обявил за нищожна Заповед №РА-30-936/30.11.2021г. на Главния архитект на Столична община, с която е наредено на В. Ф. и Т. П. Ф. премахването на строеж Преустройство на [адрес] на жилищна сграда в гр.София, [улица], състоящо се в приобщаване на около 10 кв. м. от терасата към апартамента, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.702.2032 по КККР, като се приведе в съответствие с одобрените проекти към Позволителен билет /ПБ/ №587 от 20.09.1973г.

За да постанови този резултат, съдът се позовал на приетата по делото СТЕ и извел правен извод, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган - Главния архитект на Столична община, тъй като в процесния случай компетентен бил Началника на РДНСК София. Стигнал до този извод, защото приел, че сградата, в която се намира апартамента, в който е изграден твърдения като незаконен строеж, е с осем жилищни етажа, т. е. е от трета категория. Съответно процесния строеж е с категорията на сградата, т. е. също е от трета категория. Не изложил мотиви на какво правно основание приема, че сградата е именно строеж от трета категория. Не разгледал спорът по същество, досежно фактическите и правни съображения, послужили за издаването на обжалваната пред него заповед.

Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.

Неправилен е извода, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган. Процесния обект - приобщаване на тераса към апартамент е строеж и той се квалифицира като такъв от четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ. Неговата категоризация е самостоятелна и не следва категоризацията на основната сграда, в която се намира, а тази на самостоятелния обект в нея, а именно на апартамента, в който е реализирано, чрез приобщаване на терасата към него. Мотивите на първоинстанционния съд биха били правилни само твърдения като незаконен строеж представлява преустройство или реконструкция на сградата, която е от трета категория.

Фактически констатации са направени от съда във връзка със започване и приключване на процедурата по обследване и установяване статута на процесния строеж от администрацията на СО и органа издал обжалваната заповед, като е изброена последователността на извършените от тях действия и материализирането им в съответните документи. Не са правени фактически и правни констатации, от които да е видно становището на съда по законността на строежа, предмет на заповедта, тъй като е приета нейната нищожност, като издадена от некомпетентен орган. При липсата на мотиви в тази посока, касационната инстанция не може да се произнесе по същество на спора за материалната законосъобразност на процесната заповед.

Наведените касационни основания се явяват основателни.

С оглед установеното неправилно приложение на материалния закон и липса на мотиви по същество на спора, се налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на релевантните за спора факти и постановяване на нов съдебен акт при съобразяване с мотивите на касационния състав, досежно компетентността на органа издал процесната заповед.

При този изход на спора, на този етап, съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на направените по делото разноски.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №258 от 16.01.2023г., постановено по адм. дело №1393/2022г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ