Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 3062 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от О. К. представлявана от Е. К. в качеството му на кмет, подадена чрез адв.П. К.. Жалбата е срещу решение №19 от 06.01.2023г., постановено по адм. дело №2487/2022г. на Административен съд – Пловдив. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено изцяло решение №03-РД-2911/12.08.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Алтернативно прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане делото на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника си старши юрисконсулт Т. Ц., с писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представена е молба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице са касационните отменителни основания на съдебния акт по чл.209, т.3 от АПК, поради което предлага съдебния акт да бъде отменен.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред Административен съд - Пловдив е било образувано по жалба на О. К. против решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция №03-РД-2911/12.08.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, с което на община Карлово е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на финансовата помощ изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Консултантски услуги по управление на проект: Реконструкция на отсечка от общински път гр.Карлово-с.Дъбене-с.Войнягово“.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Административния съд след като е извършил проверка и анализ на писмените доказателства е приел за безспорно установено, че при възлагането на обществената поръчка община Карлово е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.7 от ЗОП във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като методиката за оценка не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, като указанията за определяне на оценката по всеки показател не осигурява на участниците достатъчно информация за начина по който ще се прилагат. На следващо място административния съд е приел, че правилно е определен размерът на финансовата корекция.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, защото не съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбите на чл.172а, ал.2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Така е, защото мотивите на обжалваното решение относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт представляват буквален препис на части от писмената защита на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство. Административният съд в тази част не е изложил нито едно изречение, което да е собствено и различно от писмената защита на ответника в първоинстанционното производство.

Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. Административният съд не се е произнесъл по направените възражения на оспорващия. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото, не са изложени собствени правни съображения какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. В съдебното решение от една страна са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорения административен акт, който по своята същност представляват буквален препис от писмената защита на процесуалния представител на административния орган, а от друга страна е видно, че е преписана и по-голяма част от правните основания, послужили за издаване на решението за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция.

Следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е бил сезиран с много подробна жалба от адресата на административния акт, в която са релевирани множество аргументи, сочещи неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Административният съд не е обсъдил нито едно от тях и не просто е споделил само доводите на ответника в производството пред него, но и ги е преписал дословно от писмената защита на тази страна в съдебното производство.

Предвид необсъждането на всички групи аргументи, посочени в жалбата и липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства по административната преписка, за касационната инстанция не става ясно кои факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел за релевантни за възникналия спор и кои не. Затова може да се обоснове изводът, че с процесното решение е нарушен и принципът за равенство, регламентиран в чл.8, ал.1 АПК, според който всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.

Въз основа на гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила по чл.172а, ал.2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да отстрани посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл.226, ал.3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №19 от 06.01.2023г., постановено по адм. дело №2487/2022г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА