6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1272гр. София, 08.12.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2765 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. Д. 1“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Р. Б., срещу решение № 130 от 01.03.2022г. по т. д. № 294/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, с което, след отмяна на разпореждане № 464 от 12.02.2021г. по т. д. № 82/2021г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, Първи състав, е постановено на основание чл.624а ГПК да се издаде изпълнителен лист в полза на „Ай Кю К. Ф. Г. , дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно правото на Австрия в търговския регистър към Окръжен съд – Линц под номер № FN292467, въз основа на решение на Районен съд – Линц, Р. А. № 10 С 45/20а-7/13.05.2020г. и Удостоверение за европейско изпълнително основание – съдебно решение от 21.08.2020г., по реда на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, срещу „Л. Д. 1“ ЕООД за следните суми: 4310,89 евро, ведно със законни лихви за забава, както следва: 1/ 9,2 % над основния процент на Европейската централна банка, считано от 08.08.2019г. върху сумата от 12,45 евро; 2/ 9,2 % над основния процент на Европейската централна банка, считано от 23.08.2019г. върху сумата от 114,74 евро; 3/ 9,2 % над основния процент на Европейската централна банка, считано от 23.08.2019г. върху сумата от 1065,40 евро; 4/ 9,2 % над основния процент на Европейската централна банка, считано от 23.08.2019г. върху сумата от 1191,26 евро; 5/ 9,2 % над основния процент на Европейската централна банка, считано от 08.09.2019г. върху сумата от 1927,04 евро, всички до окончателното изплащане на всяко едно от задълженията, както и 1103,02 евро – процесуални разноски по водене на дело № 10 С 45/20а на Районен съд – Линц, Австрия.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Навежда довод, че в производството пред въззивния съд не могат да бъдат представяни допълнителни документи и съдебни решения, както и да бъдат правени поправки, които да санират недостатъците на първоначално направеното искане за издаване на изпълнителен лист. Твърди, че представеното Удостоверение за европейско изпълнително основание не отговаря на изискванията за попълване на формуляра от приложение I към Регламента, както и не може да се установи връзката между решението и удостоверението поради разминаване в данните. Твърди още, че е налице неяснота и по отношение на размера на лихвите. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Допустимо ли е в производството по реда на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания във въззивната инстанция молителят да представя допълнителни документи, да се извършват преводи на документи и да бъдат правени поправки, които да санират недостатъците на първоначално направеното искане за издаване на изпълнителен лист?

2. Първоинстанционният или въззивният съд следва да остави без движение заявлението за издаване на изпълнителен лист, когато е нередовно и не са представени изискуемите съобразно чл.20, т.2 от Регламента документи – съдебно решение и УЕИО?

Ответникът по касация „Ай Кю К. Ф. Г. , дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно правото на Австрия в търговския регистър към Окръжен съд – Линц под номер № FN292467, представлявано от адв. Н. Б., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставените от касатора въпроси е налице константна съдебна практика. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивниясрок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови решението си, е съобразил, че Варненският окръжен съд е съд по седалището на ответника „Л. Д. 1“ ЕООД по смисъла на чл.624а, ал.1, предл. второ ГПК, с което се обосновава родовата и местната компетентност на същия да се произнесе по молбата на кредитора за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане по реда на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Намерил е, че в изпълнение на изискванията на чл.20, § 2 от Регламента към първоначалната молба на кредитора „Ай Кю К. Ф. Г. , както и към подадената от него въззивна жалба, са приложени екземпляри от решение и от удостоверение за европейско изпълнително основание, отговарящи на необходимите изисквания за доказателствена сила. Изложил е съображения, че констатираните от първоинстанционния съд външни несъответствия в съдържанието на искането за издаване на изпълнителен лист и на представените писмени доказателства са отстранени във въззивното производство чрез новопредставените и новоприети екземпляри от изпълняемото съдебно решение на чуждестранния съд и от удостоверението за европейско изпълнително основание на това решение, като е изтъкнал, че действителното съдържание на изпълняемото чуждестранно съдебно решение е установено от заключението на съдебно – езиковата експертиза, прието във въззивното производство. С оглед на това апелативният съд е заключил, че са налице основания за издаване на изпълнителен лист със съдържанието, съобразно представеното удостоверение за ЕИО /съдебно решение/.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора въпроси касаят обхвата на проверката на представените документи съгласно чл.20 от Регламент /ЕО/ № 805/2004г. и дължимите от въззивния съд процесуални действия в производство по чл.624а ал.2 ГПК при установяване на предпоставките по чл.20 § 2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004 г. Въпросите са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото, но по отношение на тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са разрешени в съответствие с константната практика на ВКС. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 230 от 29.05.2017г. по т. д. № 2055/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че целта на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. е съдебното решение, което е било удостоверено като европейско изпълнително основание от съда по произход, да се зачита в друга държава членка, в която се търси принудително изпълнение, като постановено от нейните съдилища и да се изпълнява при същите условия. В тази връзка субсидиарно, доколкото липсва изрична общностна уредба, се прилагат правилата относно изпълнителното производство в държавата по изпълнението – чл.20, § 1 от Регламента. Когато се търси изпълнение на удостовереното като европейско изпълнително основание решение в РБългария, намират съответно приложение нормите на чл.624 /сега чл.624а, ред. ДВ, бр. 42/2018 г./ и чл.404 и сл. ГПК относно издаването на изпълнителен лист. Проверката се осъществява по правилата на чл.406 ГПК и е формална. Тя включва преценка дали документите са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон или следва да се постанови заместващо изпълнение. От външна страна и съобразно чл.406, ал.1 ГПК, съдът следва да прецени спазени ли са условията на чл.20, § 2 от Регламента, т. е. дали с молбата за издаване на изпълнителен лист са представени изискуемите документи: екземпляр от решението, отговарящо на изискванията за доказателствена сила /автентичност, достоверност/; също такъв екземпляр от удостоверението за европейско изпълнително основание, както и препис /превод/ на удостоверението на български език. На следващо място съдът следва да прецени и съдържанието на удостоверението, но само относно това дали представеният по делото препис съответства на всички изисквания за попълване на формуляра от приложението към Регламента, както и да установи връзката между решението и удостоверението за европейско изпълнително основание. За спазването на посочените формални изисквания съдът е длъжен да следи служебно. По отношение на обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е прието, че се прилагат правилата на Глава „Двадесета“ от ГПК, но при отчитане на засиленото служебно начало, характерно за производството по издаване на изпълнителен лист. Във въззивното производство /двустранно, спорно, с провеждане на публично заседание/ при упражняване на служебните си правомощия съдът задължително уведомява страните за поведението, което дължи извън диспозитивното начало в процеса, както и дава указания за събирането на доказателства, необходими за извършване на служебната му преценка, по аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това в хипотезата на чл.624, ал.2 ГПК /сега чл.624а, ред. ДВ, бр. 42/2018 г./ означава, че е недопустимо, без спорът относно редовността от външна страна на документите по чл.20, § 2 от Регламента да е бил въведен по пътя на обжалването и на насрещната страна да е дадена възможност да изрази становище, изцяло служебно съдът за първи път с решението си да се произнесе относно нейната липса. Въззивният съд е длъжен своевременно да съобщи на страните за съмненията си относно редовността на представените с молбата по чл.624 ГПК документи и да вземе предвид техните становища, както и при съответно искане да предостави възможност страната да поправи отстранимите пороци. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 41 от 01.06.2022г. по т. д. № 1001/2020г. на ВКС, в което съставът на I т. о. е съобразил именно практиката, формирана с решение № 230 от 29.05.2017г. по т. д. № 2055/2015г. на ВКС, II т. о., относно вида на производството по чл.623, ал.6 ГПК.

В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС, като с оглед възникналия спор относно редовността на представените документи е предприел необходимите действия за упражняване на служебните си правомощия в процеса, като е уведомил своевременно страните и им е предоставил възможност да изразят становище. С оглед на това не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 1173,50 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 01.03.2022г. по т. д. № 294/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав.

ОСЪЖДА „Л. Д. 1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на „Ай Кю К. Ф. Г. , дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно правото на Австрия в търговския регистър към Окръжен съд – Линц под номер № FN292467, чрез адв. Н. Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, ап.38, сумата от 1173,50 лева /хиляда сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: