№ 2798 София, 03.10. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4839/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 119/20.06.2022 г. по в. гр. д. № 140/2022 г. Ямболският окръжен съд е потвърдил решение № 260392/14.12.2021 г. и решение № 260014/16.02.2022 г., постановени по гр. д. № 123/2021 г. на Ямболския районен съд.

С първото решение „П. Р. ЕООД [населено място] е осъдено на основание чл. 50 ЗЗД да заплати на И. Т. О. сума в размер на 5 500 лв. - частичен иск от сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от вещ, собственост на ответника, в резултат на спъване в анти-паркинг табуретка, поставена пред хипермаркет „Практикер в [населено място] и служеща за отделяне на пешеходното движение от автомобилното движение, което довело до неговото падане върху терена със собствения си ръст на 16.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 1 770 лв. - разноски пред първата инстанция; решението е постановено при участието на ЗК „Уника“ АД - трето лице-помагач на ответника.

С второто решение без уважение са оставени искането на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на основното решение бъде записано, че се присъжда сумата 5 500 лева - част от дължимата сума от 6 000 лева, както и евентуалното искане за тълкуване на основното решение, като се посочи присъдената сума част от какво дължимо глобално обезщетение е.

Касационна жалба в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК срещу въззивното решение е подадена от ищеца.

От ответника по иска и от третото лице - помагач на ответника не са подадени отговори.

С определение № 1613/13.06.2023 г. по настоящото дело касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260392/14.12.2021 г. по гр. д. № 123/2021 г. на Ямболския районен съд, е оставена без разглеждане и производството по гр. д. № 4839/2022 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., е прекратено в тази част.

Преписи от определението, постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, са връчени на страните, както следва: на ищеца - на 26.07.2023 г. чрез процесуалния му представител адв. К.; на ответника - на 19.07.2023 г. чрез С. Б. Д.- служител, и на третото лице-помагач на ответника - на 17.07.2023 г. чрез адв. Б. Б.- колега от кантората на процесуалния представител на дружеството адв. Г. П.. Връчването на съобщенията е редовно. Определението не е обжалвано с частна жалба /жалби/, поради което е влязло в сила.

При това положение предмет на настоящото производство е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260014/16.02.2022 г., постановено по реда на чл. 247 и чл. 251 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на ВКС, I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

В основното решение първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение, което би могло да репарира претърпените от ищеца болки и страдания от причиненото му увреждане, е в размер на 8 000 лева. Намерил е, че пострадалият има принос за настъпване на вредоносния резултат в размер на 1/4, която следва да се приспадне от определеното обезщетение за неимуществени вреди, при което исковата претенция е напълно основателна за предявената сума от 5 500 лева.

Сезиран с молба, подадена от ищеца, за поправка на очевидна фактическа грешка поради противоречие между мотивите и диспозитива на решението по въпроса: присъдената сума от 5 500 лева част от какво дължимо глобално обезщетение е - 40 000 лева или 6 000 лева, евентуално - за тълкуване на решението, първоинстанционният съд е приел, че молбата е изцяло неоснователна. Не е налице хипотеза по чл. 247 ГПК на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива, тъй като в мотивите съдът е постановил, че осъжда ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5 500 лева - частичен иск от 40 000 лева; не е налице и хипотеза по чл. 251 ГПК, тъй като както в мотивите, така и в диспозитива съдът ясно е посочил за каква сума се осъжда ответникът, като е уважил изцяло иска съгласно волята на ищеца. С оглед факта, че искът е предявен като частичен, то за горницата над уважената сума съдът следва да се произнесе в отделно производство след като бъде сезиран след влизане в сила на решението.

Въззивният съд е приел за правилно решението на първата инстанция. Намерил е, че в случая не е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт, което да може да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК. Формираната от съда воля за основателност изцяло на предявения иск, заявен като частичен, е намерила своя точен израз в мотивите на решението. Действително, в тях съдът е пропуснал да посочи, че при размер на съпричиняване от 1/4 сумата на обезщетението от 8 000 лева следва да се намали с 2 000 лева и дължимото от ответника обезщетение е в размер на 6 000 лева. Съдът обаче е посочил, че искът е изцяло основателен и доказан в предявения размер от 5 500 лева и това не е довело до несъответствие между формираната воля за основателност изцяло на предявения частичен иск и постановеното в диспозитива на решението.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение не е и неясно. Посочил е, че първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения като частичен иск за сумата 5 500 лева, посочвайки и, че общото вземане е в размер на 40 000 лева. Не се пораждат съмнения за правилното прилагане на решението, а в случая се иска тълкуване на мотивите на съдебното решение, поради което молбата за тълкуване по чл. 251 ГПК е неоснователна. Добавил е, че искането на ищеца за тълкуване на решението е свързано с незнанието на правните последици при уважаване на частичен иск, а именно: когато ищецът предявява частичен иск, той е въвел като предмет на делото само част от спорното право, и по отношение на него се разпростира силата на присъдено нещо на постановения съдебен акт. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо и относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявяване в друг исков процес на иск за защита на вземането за разликата до пълния предявен размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Или - формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Само правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане и по друг начин, или е възможно да се твърдят факти, които отлагат изискуемостта на вземането.

От поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси относим към въззивното решение в обжалваната част е въпросът: Ако при частичен иск присъдената сума е определена въз основа на глобално дължимо обезщетение в размер, по-малък от претендирания, следва ли в диспозитива на решението да се запише, че присъдената сума е част от търсената сума или че е част от глобално определената сума в мотивите - поддържа се противоречие с решение от 15.04.2020 г. по в. гр. д. № 15057/2018 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, и ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Въззивното решение на Софийския градски съд не съставлява съдебна практика по смисъла на посочената законова разпоредба и даденото в него разрешение не може да обуслови поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.

ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС е сред съдебните актове, които могат да послужат като основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разрешеният с него правен въпрос обаче е съвършено различен от въпроса, който касаторът поставя в питането си.

С тълкувателния акт е даден отговор на въпроса: при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума, или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума. Прието е, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Такъв въпрос по настоящото дело не е поставян и не е разрешаван от въззивния съд.

Ето защо общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119/20.06.2022 г. по в. гр. д. № 140/2022 г. на Ямболския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 260014/16.02.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г. на Ямболския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: