О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2903
гр. София, 09.10.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 4857 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 6149 от 09.09.2022 г., подадена от Р. И. И. чрез адвокат С. А. от АК - П., срещу въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в. гр. д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз. гр. състав.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане за присъждане на разноски и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно разноските на насрещната страна.
Ответницата по касация З. И. Т., както и третото лице-помагач И. Т. Г., са подали общ отговор на касационната жалба чрез адвокат А. Д. от САК, които възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Заявили са искане за присъждане на разноски, включително по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗЗД във връзка със защитата на И. Т. Г., както и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно разноските на насрещната страна.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд намира следното:
С обжалваното решение частично е отменено първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Е. П. като на основание чл. 30 ЗН, по иска на Р. И. И. срещу З. И. Т., е намалено дарението, обективирано в нотариален акт № 122/1996 г., което е извършено от наследодателя И. С. И., починал на 07.09.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място] (подробно описан в диспозитива), в размер на 25 812,39 лева; възстановена е запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И., в размер на 39 675,22 лева; на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН е постановено връщане на описания апартамент № 28 в наследството на И. С. И., като Р. И. И. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН на З. И. Т. сумата 49 383,56 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която искът за делба на апартамент № 28 е отхвърлен. Решението е обезсилено в частта относно третото лице-помагач И. Т. Г. и производството по делото е прекратено в тази част.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът Р. И. И. и ответницата З. И. Т. са наследници по закон, деца, на Г. С. И. и И. С. И. (починал на 07.09.2015 г.), чийто брак е прекратен на 22.06.1998 г. със смъртта на Г. И..
С договор за дарение, оформен с н. а.№ 122, т. 135, д.№ 26758/1996 г., Г. С. И. и И. С. И. са прехвърлили по време на брака си на З. И. Т. правото на собственост върху процесния апартамент № 28. С договор за дарение, оформен с н. а.№ 146, т. І, рег.№ 908877, д.№ 104/2012 г., на нотариус А. Н. (№ * по регистъра на НК) З. И. Т. е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на И. Т. Г..
С решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Г. М. на наследниците на Г. С. И. е възстановено правото на собственост върху общо пет земеделски имота, които (с частта, в която първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на РС - Е. П. е влязло в сила) е постановено да бъдат поделени между З. И. Т. и Р. И. И. при равни права. Решението на РС - Е. П. е влязло в сила и в частта, в която е допусната делба при равни права на дворно място, находящо се в [населено място], С. о., съставляващо парцел **, кв. 20, по плана на [населено място], С. област, с площ 942 кв. м., заедно с едноетажна жилищна постройка и стопанска сграда, находящи се в същия парцел, доколкото съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство от Г. С. И. и И. С. И..
С решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Г. М. на наследниците на С. И. К. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху общо 12 земеделски имота, които (с част, в която решението по гр. д.№ 578/2017 г. на РС - Е. П. е влязло в сила) е отречено да са били притежание на наследодателя на страните И. С. И.. В тази част, решението на районния съд не е обжалвано от нито една от страните, поради което въззивният съд е приел, че следва да зачете формираната върху заявеното придобивно основание сила на пресъдено нещо.
Съгласно заключение от 25.10.2018 г. на в. л. К. Н. по изслушана пред районния съд съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента, предмет на дарението, към момента на изготвяне на заключението, е 108 920 лв., а към датата на смъртта на наследодателя на страните И. И. (07.09.2015 г.) - 92 600 лева; стойността към 07.09.2015 г. на процесното дворно място е 37 300 лв., на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И., към същата дата е 4 097,21 лв., а на дванадесетте имота, възстановени на наследниците на С. И. К. - 17 528,56 лева. Според това вещо лице не съществува разлика в цените на дворното място и земеделските земи към 2015 г. и към датата на изготвяне на заключението.
Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза от 20.04.2022 г., изготвено от вещото лице С. Н. в хода на въззивното производство, стойността на процесния апартамент към 18.04.2022 г. е 163 120 лв., а към 07.09.2015 г. - 136 950 лева; стойността на дворното място към момента на заключението е 45 776 лв., а към 07.09.2015 г. - 40 151 лева; стойността на петте земеделски имота, възстановени на наследниците на Г. С. И. към 07.09.2015 г. е 2 875 лева, а към датата на изготвяне на заключението - 26 660 лева.
Въз основа на тези данни въззивният съд е изчислил стойността на притежаваните от наследодателя И. И. към момента на смъртта му имущества така: (1) 4/6 идеални части от дворното място - 26 767,33 лева към 2015 г. и 30 517,33 лв. понастоящем; (2) 4/6 идеални части от апартамента - 91 300 лева към 2015 г. и 108 746,67 лв. понастоящем, (3) 1/3 идеални части от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. И. – 958,33 лева към 2015 г. и 8 886,67 лв. понастоящем.
Въззивният съд не е кредитирал заключението на в. л. К. Н., а е кредитирал заключението на в. л. С. Н. относно определената в него оценка на недвижимите имоти към настоящия момент и към момента на откриване на наследството на И. И., тъй като това заключение е изготвено при обективни методи на оценка - състоянието на пазара на недвижими имоти към изследвания момент, предопределено от съотношението между търсене и предлагане, метода на вещната стойност на имота, както и реда за определяне на цените на земеделските земи, указан в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи - НРОЦЗЗ (приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. ДВ. бр. 64 от 05.06.1998 г., загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г., с предишно наименование Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски имоти). Вещото лице С. Н. е отчело и рязката промяна в пазара на недвижими имоти в последната година. Въззивният съд е отчел и факта, че от изготвяне на оценката на имотите от в. л. К. Н. е изтекъл период от около три години, и е кредитирал заключението на в. л. С. Н. като съобразено с променените условия на търсене и предлагане на пазара на недвижими имоти у нас.
От правна страна е прието, че решението на районния съд е недопустимо в частта, касаеща конституирането на И. Т. Г. по искане на ищеца като трето лице - помагач на страната на ответника. Изложено е, че помагачът е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него в случай, че решението е срещу подпомаганата страна. Две са основанията за конституиране на подпомагаща страна - встъпване по неин почин и привличане от подпомаганата страна. Недопустимо е служебно конституиране на третото лице, както и конституиране на третото лице като помагач на насрещната за направилата искането страна (в този случай се касае за упражняване на чужди процесуални права, без да е налице законово овластяване за това).
Прието е, че предявеният иск по чл. 30 ЗН е основателен. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство - чрез иск или възражение. При искане за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН - маса от всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и след това се прибави стойността на даренията към момента на откриване на наследството. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на упражняващия правото по чл. 30 ЗН е да докаже само степента на родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, а на ответника, черпещ права от извършеното в негова полза разпореждане, и съответно претендиращ запазването му, е в тежест да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е било налице имущество на наследодателя, покриващо запазената част.
Прието е, че в настоящия случай масата по чл. 31 ЗН включва имуществата, принадлежали на наследодателя И. С. И. към момента на смъртта му (07.09.2015 г.), а именно: (1) 4/6 идеални части от дворното място, заедно с построеното върху него; (2) 4/6 идеални части от апартамента, предмет на дарението; (3) 1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на съпругата му Г. С. И. с Решение № 554 от 31.08.2000 г. на ПК - с. Г. М. (на основание наследственото правоприемство И. С. И. е придобил 1/3 идеална част от земеделските имоти, тъй като е наследява заедно с децата си Р. И. И. и З. И. Т. - чл. 9, ал. 1 ЗН).
По делото не е установено наследодателят И. С. И. да е бил носител на правото на собственост върху други имоти към момента на смъртта си. В тази връзка въззивният съд е посочил, че зачита формираната с Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на РС - гр. Е. П. сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство, отричаща И. И. да е бил носител на право на собственост върху реституирани общо 12 имота, по отношение на които искът за делба е отхвърлен. Не е установено наследодателят да е имал задължения и да е налице увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН.
С оглед заключението на СТЕ на в. л. С. Н. е прието, че оценката на така формираната маса към момента на откриване на наследството (07.09.2015 г.) възлиза на 119 025,66 лева, от които 91 300 лева е стойността на дарените 4/6 идеални части от спорния апартамент, 26 767,33 лева - стойността на притежаваните от наследодателя на страните 4/6 идеални части от дворното място и построеното в него, а 958,33 лв. - 1/3 идеална част от реституираната земеделска земя.
Към момента на смъртта на наследодателя И. С. И. негови наследници по закон са били децата му - ищецът Р. И. И. и ответницата З. И. Т., при права от по 1/2 ид. ч. за всеки един от тях (чл. 5, ал. 1 ЗН). Ето защо и на основание чл. 28, ал. 2 ЗН и чл. 29, ал. 1 ЗН разполагаемата част на наследодателя е била 1/3 от имуществото му, съответно запазената част на децата му е 2/3. С оглед формираната и оценена маса по чл. 31 ЗН запазената част на наследниците е общо 79 350,44 лв., като запазената част на ищеца е половината от тази сума - 39 675,22 лева.
За да се определи дали наследодателят с извършеното от него дарение е излязъл извън рамките на разполагаемата част и е накърнил запазената част, съответно дали ищецът има потестативното право по чл. 30 ЗН, се изчислява дали наследникът с право на запазена част може да получи размера на своята запазена част от чистия актив на наследственото имущество, извън дарението, като се има предвид броя на наследниците и техните права на наследяване. В случая наследниците по закон са двама и са с равни права от по 1/2 ид. част (чл. 5, ал. 1 ЗН). Стойността на имуществото, оставащо в наследството без дарението, възлиза на 27 725,66 лева, съответно от тази стойност ищецът ще получи 13 862,83 лева. Съпоставена тази стойност със стойността на запазената част на ищеца 39 675,22 лева, прието е, че е налице накърняване на запазената му част с извършеното в полза на ответницата дарение, което налага намаляването му със сумата от 25 812,39 лева - размера на превишението.
За неоснователно е намерено направеното от ответницата З. Т. искане да задържи имота на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. Надарената е също наследник с право на запазена част, поради което и на основание чл. 36, ал. 2 ЗН следва да се приеме, че не може да задържи целия недвижим имот, предмет на дарението, защото стойността на имота в размер на 91 300 лв. надвишава разполагаемата част и нейната запазена част, взети заедно - 79 350,44 лева.
Прието е, че в случая, съдът следва да постанови връщане на имота в наследството и присъждане на разполагаемата част на надарената З. Т.. Съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай, че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава в наследството, а заветникът или надареният получава стойността на разполагаемата част. Прието е, че стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И. възлиза към настоящия момент на 49 383,56 лева, а стойността на дарения имот към момента на намалението е 108 746,67 лева, която сума надвишава повече от два пъти стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И.. Правилото на чл. 36, ал. 1, изр. първо ЗН относно връщането на целия дарен имот в наследството, когато от него не може да се отдели удобно част, за да се допълни запазената част на наследника, се прилага служебно от съда и не е необходимо да е направено изрично искане за това. В този случай връщането на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон е свързано със заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването. Същата възлиза на сумата 49 383,56 лева, която ищецът следва да заплати на ответницата З. Т..
Прието е, че когато имотът се връща в наследството срещу заплащане на стойността на разполагаемата част, същият става съсобствен и при искане се допуска до делба между наследниците по закон при правата им, следващи от наследяването (Решение № 123 от 12.07.2011 г. по гр. д.№ 569/2010 г., ВКС, I г. о.). Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението - в случая И. Т. Г.. В разглежданата хипотеза е необходимо отчуждението да бъде отменено по иск на наследника с право на запазена част против третото лице при условията на чл. 37 ЗН. До провеждането на този иск, въпреки намалението, делбата не може да се допусне.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. В хипотеза на иск по чл. 30 ЗН и постановяване на решение след близо 7 години от откриване на наследството, следва ли съдът да кредитира като по-достоверна съдебно-оценителна експертиза, която отчита рязкото поскъпване на цените на имотите към настоящия момент или оценка, която създава по-малка разлика между различните периоди на оценка на недвижимите имоти към момента на изготвяне на и към момента на откриване на наследството; 2. С цел постигане на справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване следва ли преценката за накърнена и запазена част като стойност в пари и за размера в пари на възстановяване на разполагаемата част да се оценят към един и същи момент, а именно откриване на наследството с оглед избягване на възможността динамиката в пазара на недвижимите имоти да създава дисбаланс в двете оценки; 3. В случай, че правото на наследник да му бъде възстановена запазена част от наследството е оценено към пазарни условия от преди продължителен период от време (седем години), а в същото време разполагаемата част е остойностена към пазарни условия, които са коренно различни по отношение цените на имотите от преди седем години, то създава ли се несправедливо разместване на блага; 4. Откриването на наследството ли следва да е момента, към който се преценява накърнена запазена и възстановяване на разполагаемата част; 5. Как се извършва възмездяване по чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството; 6. При бъдещата делба на наследството, което включва недвижим имот, и всяка от страните би следвало да получи 1/2 идеална част от наследствената маса, означава ли, че в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН страната следва да заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН припадащата се част от разполагаемата част – 1/2 , а не цялата; 7. В производството по чл. 30, ал. 1 ЗН, в случай, че страната заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН цялата сума, а не само припадащата се част от разполагаемата част, то същото съобразено ли е с принципа на неоснователното обогатяване; 8. При преценка основателността на молбата по чл. 219, ал. 1 ГПК, задължен ли е съдът въз основа на предявения иск и фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице помагач и привличащата го страна, да съобрази в конкретния случай налице ли е правен интерес от привличането; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни; 12. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивния съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи.
Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д.№ 715/2012 г. на ВКС, І г. о., Решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр. д.№ 1286/2012 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр. д.№ 890/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр. д.№ 758/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр. д.№ 2716/2008 г. на ВКС , ІV г. о., Определение № 768 от 25.10.2012 г. по т. д.№ 410/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 27 от 22.04.2019г. по гр. д.№ 1321/2018 г. на ВКС, ІV г. о.
Съпоставката между произнасянето на въззивния съд по приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН и практиката на ВКС, обективирана с Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д.№ 715/2012 г. на ВКС, І г. о. сочи на противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосноваващо допускане на обжалването по въпроси №№ 5 и 6, обобщени от касационната инстанция (в съответствие с правомощията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) в питането как се извършва възмездяване по чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството. Останалите поставени в изложението въпроси, касаещи произнасянето по иска по чл. 30 ЗН, обобщават оплакванията на касатора по чл. 281 ГПК, поради което не обективират основание за допускане на обжалването и следва да бъдат обсъдени не в производството по чл. 288 ГПК, а в решението по чл. 290 ГПК. Допускането на касационното обжалване следва да бъде постановено по отношение на произнасянето на въззивния съд по иска по чл. 30 ЗН в неговата цялост, доколкото се касае за разгледан единен иск, а не отделни претенции (какъвто смисъл е вложен от касатора в изявлението му, че атакува въззивното решение в частта, в която е постановено осъждането му да заплати сумата 49 383,56 лева).
Не е налице основание за допускане на обжалване на въззивното решение в частта му, с която е постановено обезсилване на решението на РС в частта относно третото лице-помагач И. Т. Г. и прекратяването на производството в тази му част. Поставеният в тази връзка въпрос № 8 не притежава белезите нито на общо, нито на допълнително основание за селектиране на касационната жалба в тази й част. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с процесуалния закон, който не допуска привличане на трето лице-помагач по инициатива на срещупоставената страна в гражданския процес.
Предвид настоящото произнасяне, на страните в производството по чл. 290 ГПК (ищецът и ответницата по иска) не следва да се присъждат разноски на този етап от делото. Независимо от произнасянето по приложението на чл. 219 ГПК, в тежест на касатора не следва да се възлагат разноски за защитата на И. Т. Г., защото отсъства представен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие на това лице, в който да е уговорено защитаващият го адвокат да му предостави безплатно правна помощ, отговорността за възнаграждаването на която да се понесе съобразно чл. 38, ал. 2 ЗЗД.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената във въззивното производство и възлиза на сумата 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в. гр. д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз. гр. състав в частта, с която първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Е. П. е обезсилено в частта относно третото лице-помагач И. Т. Г. и производството по делото е прекратено в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 268 от 17.07.2022 г. по в. гр. д.№ 818/2021 г. на Софийски окръжен съд, І възз. гр. състав в частта, с която, след частичното отменяване на първоинстанционното Решение № 10 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 578/2017 г. на Районен съд - Е. П. на основание чл. 30 ЗН, по иска на Р. И. И. срещу З. И. Т., е постановено, че се намалява дарението, обективирано в нотариален акт № 122/1996 г., което е извършено от наследодателя И. С. И., починал на 07.09.2015 г., на недвижим имот, представляващ апартамент № 28, блок 32, етаж 2, [жк], [населено място] (подробно описан в диспозитива), в размер на 25 812,39 лева; че се възстановява запазената част на Р. И. И. от наследството на И. С. И., в размер на 39 675,22 лева; че на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН описаният апартамент № 28 се връща в наследството на И. С. И. и че Р. И. И. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН на З. И. Т. сумата 49 383,56 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на И. С. И..
На касатора Р. И. И. чрез адвокат С. А. от АК – П. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 50 (петдесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за представяне на документ за внесена по сметка на ВКС пропорционална държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: