ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686

гр. София, 10.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Веска Райчева

Членове:Геника Михайлова

Анелия Цанова

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002104862 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени от Прокуратурата на Р. Б. и от О. Т. С. касационни жалби.

С касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. се обжалва постановеното от САС, ГО, 8 състав, решение № 1126/03.08.2022 г. по гр. д. № 1018/2022 г., в частта, с която след като е отменено решение № 260097/10.01.2022 г. на СГС, І- 4 състав по гр. д. № 16923/2018 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от О. Т. С. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ за сумата над 4000 лв. до размера от 6000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, вместо него е постановено друго, с което искът е уважен за сумата над 4000 лв. до размера от 6000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в тази си част решението е неправилно на осн. чл.2871, т.3 ГПК и се иска неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, когато са в причинно следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение, отговорът на който въпрос твърди, че е в противоречие със задължителната практиката на ВКС - ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д № 3 2004 г., ОСГК на ВКС, и по материалноправният въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с каузалната практика на ВКС по приложени решения на ВКС по чл. 290 ГПК. С писмения си отговор О. Т. С. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба на Прокуратурата на Р.България.

С касационната жалба на О. Т. С. се обжалва постановеното от САС, ГО, 8 състав, решение № 1126/03.08.2022 г. по гр. д. № 1018/2022 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.3 ЗОДОВ иск за имуществени вреди в размер на 21600лв., както и в частта, с която предявеният на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.3 ЗОДОВ иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 40 000лв. Твърди, че в обжалваната си част решението е неправилно на осн. чл.281, т.3 ГПК и иска неговата отмяна.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за критериите, по които съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с решение № 36/31.03.22г. на ВСК, ІІІ ГО по гр. д. № 2110/21г.

По делото не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Р.България. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, САС, ГО, 8 състав, с оглед приетите за установени правнорелевантни факти е приел, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание - изяснените от свидетеля изменения в социалното общуване на ищеца, в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-затворен и вглъбен); злепоставянето на професионалната му репутация като вещо лице в обществото – чрез обвинението му за извършено престъпление, свързано с осъществяваната от него професионална дейност като вещо лице, са необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно обвинение за престъпление, което не е тежко, но за неговото извършване се предвижда наказания „лишаване от свобода” (от 1 до 5 години), както и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Изложил е, че обезщетението за неимуществени вреди не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.

Съобразил е дадените с ППВС № 4/1968 г. разяснения относно понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като е взел предвид, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но за което се предвижда и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; че макар и обвиняемият да е бил един, като не са извършвани многобройни процесуални действия, наказателното производство (в досъдебната и съдебната фази) е проведено в неразумен срок – около 4 години; че е накърнено неговото професионално достойнство, като е уронено доброто му име на почтено вещо лице, поради което е приел, че интензитетът на неблагоприятното засягане на неимуществената сфера на ищеца, неговото човешко достойнство и професионална чест е много по-висок, като тези правнорелевантни обстоятелства трябва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените му неимуществени вреди - решение № 267/26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о., ГК. Взел е предвид и правнорелевантното обстоятелство, че през периода на процесното незаконно наказателно производство професионална му дейност като вещо лице не е била преустановявана - той е бил назначен от съда поне по пет дела, че той обективно не е следвало да търпи значителни трудности в своето социално общуване, тъй като му е била взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка”, като професионалната му деятелност не е била прекъсната, т. е. не е търпял съществени вреди в сферата на своите професионална реализация и поприще. Изложил е, че в процеса на доказване не е установено по несъмнен начин правнорелевантното обстоятелство, че проявените след образуване на процесното наказателно производство заболявания са в пряка причинно-следствена връзка с преживения стрес от провежданата срещу ищеца незаконна наказателна репресия и значителния период, през който той е бил обвиняем, респ.

подсъдим, т. е. че този естествен стресогенен фактор е единствената предпоставка за проявяване признаците на породените след 2014 г. заболявания. Взел е предвид обаче като съществен стресогенен фактор незаконното наказателно производство срещу лице, което се ползва с обществено призната репутация като почтен професионалист - като вещо лице (именно незаконното обвинение е било повдигнато за извършено от него престъпление като вещо лице), респ. от продължилите и появилите се след образуването на процесното наказателно производство заболявания, което обективно е задълбочило неговото чувство на потиснатост. Ето защо, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение (то не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години, но то е свързано с лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, което за едно вещо лице това наказание е значително), продължителният (неразумният, около 4 години) срок на висящност на наказателното производство, преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване, изживяната потиснатост, породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до психологически дискомфорт и страдания, въззивният съд е приел, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата от 6000 лв. За да потвърди решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинените от незаконното обвинение имуществени вреди в размер на сумата общо от 21600 лв.- пропуснати ползи, въззивният съд е приел, че на обезщетяване подлежат не всички пропуснати от пострадалия от деликт ползи, а само тези, които са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние – арг. чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, в който смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК. От събраните по делото доказателства се установявало, че през периода на процесното наказателно производство ищецът е бил назначаван за вещо лице по 5 административни дела, поради което той не е бил възпрепятстван да полага труд като вещо лице и да получава доход, като назначаването на вещо лице е обусловено от преценката на съда, вкл. и от професионалните умения, точност, коректност при работата, както и предмета на изследване, обект на съответната експертиза. Ето защо е прел, че процесната незаконна наказателна репресия не само не е единствената причина за неназначаването на ищеца за вещо лице по повече от 5 дела за релевантния период, но той не е преустановил своята дейност като вещо лице (съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица не образуваното наказателно производство и предаване на съд на обвиняемо вещо лице за извършено престъпление от общ характер е основание за неговото отписване от списъка за вещи лица, а признаването му за виновен в извършване на престъпление от общ характер с влязла в сила присъда). По основанията за допускане на касационно обжалване.

С оглед тези мотиви, настоящият съд счита, че поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е мотивирал решението си и съгласно изискванията на ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от незаконното обвинение, като е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК.

Поставеният материалноправният въпрос също е обуславящ, но и по отношение на него не е налице допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочената от касатора каузална практика на ВКС не разрешава поставения въпрос по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно наказателно преследване, които в случая са взети предвид.

Относно претенцията за имуществени вреди в изложението не е формулиран правен въпрос.

С оглед на изложеното и Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК, поради което и

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1126/03.08.2022 г. на САС, ГО, 8 състав по гр. д. № 1018/2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.