Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. ………………………………

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 4900 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 1293/29.05.2023 г. по касационната жалба на Военно формирование 32890, [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 761/20.07.2022 г. по възз. гр. д. № 542/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в частта му, с която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на ищеца Д. П. Т. мораторна лихва за забава върху главното задължение за периода от 01.05.2003 г. до 31.05.2014 г. в размер на сумата 7 622,88 лв. Обжалването е допуснато поради констатирана очевидна неправилност на приетото от въззивния съд по иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД досежно въпроса за началния момент на забавата на работодателя по вземане за парично обезщетение за некомпенсиран с почивка труд, положен от военнослужещ.

По този въпрос настоящият състав на ВКС, III г. о., съобразява приетото с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск, като от същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че удължаването на работното време на военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Компенсацията се изчислява и заплаща като извънреден труд (чл. 136а, ал. 5 КТ). Тъй като няма определен ден за изпълнение, задължението е безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обикновено - с подаването на искова молба в съда.

Приетото от въззивния съд по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в противоречие с това правно разрешение. С влязлото в сила решение по иска за главницата безспорно е установено, че в периода от 11.04.2002 г. до 31.05.2017 г. ищецът Д. Т. е бил на кадрова военна служба във военни формирования – Бургас на ВМС към Министерство на отбраната. Договорът му е прекратен, считано от 01.06.2017 г., като е прието, че служителят е полагал труд над нормално установената удължена продължителност на работното време. От заключението на СИЕ (и след изменението на иска) за периода 01.05.2003 г. – 31.05.2014 г. некомпенсираните часове над нормалната продължителност на служебното време е прието от въззивния съд, че са 2 200 часа. Дължимото на ищеца обезщетение за положен труд, некомпенсиран с почивка, е определено на сумата от 6 436,82 лева, до който размер във въззивното производство е уважен иска за главницата. По иска за мораторна лихва въззивната инстанция е приела, че обезщетението се формира на базата на всяко месечно задължение, като за периода 01.05.2003 г. - 31.05.2014 г. (в която част въззивното решение е предмет на касационно обжалване) дължимата лихва за забава е изчислена общо на сумата 7 622,88 лв.

Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част, с която е уважен предявеният от ищеца срещу Военно формирование 32890 – Бургас иск за обезщетение за забавено плащане на главницата, е неправилно. Според отговора на въпроса, обусловил селектирането на жалбата, вземането на военнослужещия за обезщетение като за извънреден труд за некомпенсирано с почивки превишаване на нормативно установеното служебно време, е безсрочно. То е изискуемо от момента на прекратяване на служебното правоотношение, но тъй като срок за изпълнение няма, преди отправяне на покана от кредитора, длъжникът не изпада в забава. Съответно на кредитора не се дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Преди подаване на исковата молба ищецът не е канил ответника да плати задължението, поради което няма право на обезщетение за забава.

Изложеното налага касиране на въззивното решение в обжалваната от ответника част и произнасяне по съществото на спора. Решението е неправилно и трябва да се отмени в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца лихва за забава в размер на сумата 7 622,88 лв. за периода от 01.05.2003 г. до 31.05.2014 г. и да се отхвърли като неоснователен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В останалите му (необжалвани и недопуснати до касационно обжалване) части въззивното решение е влязло в сила.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, както и за присъдените разходи за държавни такси и експертизи. Съобразно изхода на спора, на ищеца се дължат разноски за трите инстанции в размер на 2 394,78 лв., а на ответника – 1 239,60 лв. По компенсация, на ищеца следва да се присъдят разноски за производството в размер на сумата 1 155,18 лв.

Ответникът дължи заплащане на държавна такса за производството пред РС - Бургас в размер на 276,31 лв., а пред ОС – Бургас – 138,15 лв. Съразмерно на уважената част от исковете, Военно формирование 32890 следва да заплати по сметка на РС - Бургас и сумата 190,16 лв., представляваща част от изплатеното от бюджета на съда (общо 400 лв.) възнаграждение за СИЕ. Р. в тежест на ищеца за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за СИЕ не могат да бъдат възлагани, както неправилно е сторил въззивният съд.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 761/20.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 542/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната му част, с която ответникът Военно формирование 32890 - [населено място] е осъден да заплати на ищеца Д. П. Т., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава за периода от 01.05.2003 г. до 31.05.2014 г. в размер на сумата 7 622,88 лв.; както и в частта за присъдените с въззивното решение деловодни разноски и държавни такси.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. П. Т., с ЕГН – [ЕГН], срещу Военно формирование 32890 - [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата 7 622,88 лв. за периода от 01.05.2003 г. до 31.05.2014 г.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - [населено място], на основание чл.78, ал. 1 ГПК по компенсация да заплати на Д. П. Т., с ЕГН – [ЕГН], разноски за производството пред всички инстанции в размер на сумата 1 155,18 лв.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - [населено място] да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на сумата 276,31 лв. и сумата 190,16 лв. – разноски за експертиза; а по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 138,15 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.