ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60

гр. София, 25.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Елеонора Чаначева

Членове:Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Е. А. Ч. касационно търговско дело № 20228003902789 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. М. Й. срещу определение № 50468/01.12.2022г. по ч. т.д.№ 782 по описа на ВКС за 2022г.С него е върната, на осн. чл.275, ал.2, във вр. с чл.262, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 ГПК, подадената от М. М. Й. частна жалба срещу разпореждане № 10077/14.12.2021г. по възз. ч.д.№ 2248/2019г. на САС.

Преди всичко частната жалбоподателка поддържа, че с постановеното по ч. т.д.№ 782 по описа на ВКС за 2022г.9 разпореждане от 18.05.2022г. неправилно е обвързана разпоредбата на чл.100а, ал.1 ГПК със съдържащите се в чл.260, във вр. чл.275, ал.2 ГПК изисквания за жалбата, които тя счита, че в случая са изпълнени.На следващо място въвежда доводи, че се касае за хипотеза на чл.100, ал.2 ГПК, тъй като съдържащите се в частната жалба думи не са обидни, а с тях се третира проблемът, във връзка с който се търси съдействие от съда.Частната жалбоподателка твърди, че при връчването на съдебните книжа по делото връчителят е бил случайно подведен, тъй като е получил информацията за отсъствието й от адреса не от брат й Е. Й., а от лицето Е. Г., живеещо в същата сграда, на същия етаж, чиято сестра е била извън София. Наред с това въвежда твърдения, че през м. октомври-ноември 2022г. е била в болница, поради което е била временно неоткриваема на адреса.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на данните по делото, приема следното: Обжалваното определение е постановено в производството по ч. т.д.№ 782 по описа за 2022г. на ВКС, което е образувано по подадената от М. М. Й. частна жалба, вх.№ 30102/19.01.2022г. срещу разпореждане № 10 077/14.12.2021г. по ч. т.д.№ 2248/2019г. на САС.

С разпореждане от 18.05.2022г. по ч. т.д.№ 782 по описа за 2022г. на ВКС е констатирано, че частната жалба не отговаря на изискванията по чл.260, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, тъй като, в противоречие с разпоредбата на чл.100а, ал.1, изр.1 ГПК, съдържа единствено обидни и нецензурни думи и квалификации по отношение на магистрати.Ето защо, с разпореждането е указано на жалбоподателката да представи нова частна жалба, несъдържаща обидни думи и квалификации, с предупреждение, че в противен случай частната жалба ще бъде върната.

С определение № 121/19.05.2022г. по ч. т.д.№ 782 по описа за 2022г. на ВКС е оставено без уважение обективираното в частната жалба искане на М. М. Й. за предоставяне на правна помощ.

Със сега обжалваното определение частната жалба е върната.За да постанови този резултат, първият състав е посочил, че по делото са направени многократно неуспешни опити за връчване на постановите по делото разпореждане и определение на адреса на жалбоподателката, на който тя е била многократно е уведомявана.В него е посочено, че изпратените на 26.05.2022г. съобщения са върнати с констатация на връчителя, че адресът е посещаван по различно време на 04.06., 13.06., 23.06. и 11.07. 2022г., но входната врата е заключена, никой не отваря и никой не се е отзовал на оставеното от връчителя съобщение с телефон за контакт; изпратените на 16.08.2022г. нови съобщения също са върнати с констатация на връчителя, че адресът е посещаван на различно време - на 26.08., 10.09., 21.09.и 03.10.; по информация на съседи от ап.№ 6, жалбоподателката рядко е виждана на адреса; брат й - Е. Й. отказва да получи съдебните книжа, посочвайки, че тя рядко посещава адреса и на оставеното съобщение с телефон за контакт никой не се е обадил, като жалбоподателката не е намерена на адреса и при новите опити за връчване на съдебните книжа на 12. и 13 10.и 14.11.При тези данни първият състав е приел, че са изчерпани всички възможности за връчване на жалбоподателката на съдебните книжа по делото, тя очевидно отсъства повече от 1 месец от посочения от нея самата адрес и на който тя многократно (в продължение на 5 години) е уведомявана и същевременно не е изпълнила задължението за уведомяване по чл.41 ГПК.Ето защо, в обжалваното определение е прието, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК чрез прилагане по делото на съобщенията за разпореждането и определението и считането им за връчени.Изведени са решаващи мотиви, че, като последица от приложение на разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК - частната жалба следва да бъде върната, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й, и влизане в сила на определение № 121/19.05.2022г.

Преди всичко следва да бъдат споделени констатациите на първия състав в постановеното по делото разпореждане от 18.05.2022г., че подадената от М. М. Й. частна жалба, вх.№ 30 102/19.01.2022г., съдържа думи, изрази и квалификации, които са обидни и нецензурни, поради което е налице приложното поле на чл. 100а, ал.1 ГПК.Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка за наличие на визираната в чл. 100а, ал. 2 ГПК отрицателна предпоставка за неприлагането на чл. 100а, ал. 1 ГПК, доколкото липсва каквото и да е основание да се приеме, че използваните в частната жалба обидни и нецензурни думи, изрази и квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава жалбата. Ето защо, следва да се споделят изводите на първия състав, че обидното и нецензурно съдържание на частната жалба обуславя, на осн. чл.100а, ал.1 ГПК, нейната нередовност, респективно е законосъобразно неподлежащото на самостоятелно обжалване разпореждане от 18.05.2022г., с което на жалбоподателката са дадени указания за отстраняване на нередовността на частната жалба чрез представяне на нова частна жалба, несъдържаща обидните думи, изрази и квалификации.

Законосъобразни са и изводите на първия състав за прилагане на разпоредбата на чл.41, ал.1 ГПК по отношение на върнатите съобщения до жалбоподателката за разпореждането от 18.05.2022г. и определението от 19.05.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК (на която първият състав се е позовал), когато страна по делото отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено редовно съобщение и не съобщи на съда новия си адрес, всички съобщения до нея се прилагат в цялост и се смятат за редовно връчени. Касае се за фикция за призоваване, която е с цел обезпечаване развитието на производството, когато страната или нейният представител отсъстват продължително от адреса.

В случая са били налице предпоставките за прилагане на последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК от първия състав, тъй като е налице надлежно удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщенията на частната жалбоподателка на единствения адрес, който е посочила и е получавала съдебни книжа по делото, поради ненамирането й на адреса при посещенията на връчителя по различно време в продължение на повече от три пъти в продължение на повече от един месец.Констатациите за ненамирането на жалбоподателката на адреса на 04.06., 23.06. и 11.07.2022г., както и на 26.08., 10.09., 21.09. и 03.10.2022г. са достатъчни за приложение на разпоредбата на чл.41, ал.1 ГПК.Този извод не се променя от факта, че жалбоподателката е била на болнично лечение в периода 19 октомври - 1 декември 2022г., видно от представената с частната жалба медицинска бележка от Центъра за психично здраве, който е относим към ненамирането й на адреса при посещенията на връчителя на 12.10., 30.10. и 14.11.2022г.Ето защо, са законосъобразни изводите на първия състав за редовно проведена процедура по връчване на съобщенията с указанията за отстраняване на нередовностите на подадената частна жалба, дадени с разпореждането от 18.05.2022г-. Тъй като дадените указания за отстраняване на констатираната нередовност не са отстранени в срок, е било налице посоченото основания за връщане на частната жалба.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 50468/01.12.2022г. по ч. т.д.№ 782 по описа на ВКС за 2022г.

Определението не подлежи на обжалване.