Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 11917/2023 г.

Производството е по реда на чл. 225, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. П. Д. - И., с [ЕГН], действаща като едноличен търговец (ЕТ) Л. Д. - Комерсант, с ЕИК 831014027, чрез упълномощен процесуален представител адв. П. К., срещу Решение № 5607 от 15.09.2023 г., постановено по адм. д. № 3517 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. в частта, с която е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Ревизионен акт (РА) № Р - 22002217004364-091-001 от 18.04.2018 г., издаден от Е. С., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Х. А., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, в частта, в която е изменен с Решение № 1179 от 09.08.2018 г., издадено от директора на Д. О. и данъчно - осигурителна практика (Д ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на НАП, по отношение на установения с РА резултат по ЗДДФЛ за периода 2014 г. - установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 2265,98 лв., ведно с лихви за забава в размер на 683,33 лв.

В останалата част предявената от Л. П. Д. - И., с [ЕГН], действаща като ЕТ Л. Д. - Комерсант, с ЕИК 831014027 касационна жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено частично с влязло в сила протоколно определение от 20.05.2024 г., постановено от настоящия съд.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се срещу извода на съда относно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2265,98 лв., ведно с лихви за забава в размер на 683,33 лв. Поддържа се становище, че неправилно директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е определил размера на недостига на паричните средства за 2014 г., поради неотчитане на сумата от 25385,56 лв., представляваща получен паричен заем, която била отразена на стр. 54 от ревизионния доклад (РД), както и била отразена в заключението на вещото лице. Според касационния жалбоподател по този начин за 2014 г. установените приходи били в размер на 28621,96 лв., а установените разходи в размер на 25895,86 лв., тоест не бил налице недостиг на парични средства, а оттам и на дължим данък по ЗДДФЛ. Въз основа на така изложеното в касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, предмет на касационна проверка и отмяна на спорния РА в тази част. Претендира се присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък за разноските.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът директорът на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез упълномощения процесуален представител - главен юрисконсулт Дечева, оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установява се, че с Решение № 6053 от 04.11.2020 г., постановено по адм. д. № 10307 по описа на АССГ за 2018 г., поправено с Решение № 1023 от 18.02.2021 г., постановено по същото дело е била отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт № Р-22002217004364-091-001 от 18.04.2018 г., издаден от Е. С., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Х. А., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - София, в частта, в която е изменен с Решение № 1179 от 09.08.2018 г. на директорът на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, а именно по отношение на установения с РА резултат по ЗДДФЛ за периода 2013 г. определен в размер на 4540,24 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1830,48 лв., установения резултат за периода 2014 г. в размер на 2265,98 лв., ведно с лихва за забава в размер на 683,33 лв. и установения резултат за 2015 г. в размер на 1346,22 лв., ведно със съответните лихви.

В производство по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на настоящия касационен жалбоподател срещу посоченото съдебно решение на АССГ, състав на Върховния административен съд, го е отменил с Решение № 3298 от 06.04.2022 г., постановено по адм. д. № 6522 по описа на този съд за 2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С решението на касационната инстанция е прието, че АССГ е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото първоинстанционният съдебен акт е постановен без да се обсъдят възраженията на жалбоподателя относно обстоятелството, че с решението на директора на Д ОДОП - София към ЦУ на НАП е прието, че Л. П. Д. - И. в действителност е получила заем от П. Д. в размер 31582,00 лв. и сумата в размер на 18000 лв. от Р. Д., и тези суми е следвало да участват в приходната част на изготвения паричен поток за 2011 г. В отменителното решение било указано, че при новото разглеждане на делото следва да се постави задача на вещото лице да изготви парични потоци за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. като изчисли коректно началните салда към 2012 г. и 2013 г., вземайки предвид признатите приходи в решението на директора на Д ОДОП - София за 2011 г., което не е било сторено от съда.

Обжалваното сега Решение № 5607 от 15.09.2023 г., постановено по адм. д. № 3517 по описа на АССГ за 2022 г., в частта, с която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г., е постановено в производство по чл. 226 АПК.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна и при съобразяване на доказателствата, приети в административното и съдебно производство, в това число заключението на приетата и кредитирана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), първоинстанционният съд приел за безспорно установено, че и за процесната сега 2014 г. е налице превишение на разходите по паричния поток на ревизираното лице спрямо приходите му, което обосновава извод за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - налице били данни за укрити приходи, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Наличието на това обстоятелство е довело до определяне на данъчната основа за 2014 г. по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК.

Първоинстанционният съд кредитирал заключението на ССЕ, в частта относно установеното превишение на разходи над приходи в паричния поток за 2014 г. - било налице превишение на разходите спрямо установените от приходната администрация, но съобразил правилото, че не следва да се утежнява положението на ревизираното лице. На основание констатациите и заключенията на експерта съдът приел, че за 2014 г. е налице недостиг на парични средства в размер на 30597,00 лв., дължимят данък е в размер на 3059,70 лв. а лихвите в размер на 927,86 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът намерил жалбата за частично основателна относно определения данък за 2013 г. и 2015 г., като изменил обжалвания РА само в частта му, с която допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2013 г. и 2015 г., в която част сега решението не е предмет на касационна проверка. Съдът отхвърлил жалбата на ревизираното лице по отношение на установения с РА резултат по ЗДДФЛ за периода 2014 г., в която част решението е предмет на касационна проверка. С обжалвания съдебен акт съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от оспорването на РА.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необосноваността му.

Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил закона, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Изпълнил е указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 3298 от 06.04.2022 г., постановено по адм. д. № 6522 по описа на този съд за 2021 г. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, установени въз основа на приобщените доказателства и заключението на ССЕ. Аргументирано е отговорил на значимите за предмета на делото възражения като е взел предвид изразените от страните становища. Въз основа на доказателствата и след правилната им преценка поотделно и в съвкупност, съдът е извел обосновани фактически и правни изводи обстоятелствено мотивирани, които се споделят от настоящия състав.

Неоправдано е единственото оплакване на касационния жалбоподател, че съдът не съобразил неотчетената и от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП сума в размер на 25385,56 лв., представляваща получен паричен заем - отразена на стр. 54 от РД, заради което възприел извод за формиран недостиг на парични средства, а оттам и на дължим данък по ЗДДФЛ за 2014 г.

Според вписванията в РД (стр. 49, стр. 55), на които касационният жалбоподател се позовава, както и от РА (стр. 26), анализът на постъпленията и разходите показва, че сумата от 25396,47 лв. е отразена (призната) като получен заем от Общинска банка АД в графа постъпления (приходи).

В Решение № 1179 от 09.08.2018 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП (стр.17) е посочено, че в таблицата за съпоставка за 2014 г. следва да намерят отражение разполагаеми средства в началото и в края на периода в размер на 0,00 лв., в приходната част - направените плащания с кредитна карта в размер на 3236,00 лв., в разходната част - общо 25895,86 лв., в т. ч. 3600,00 лв. разходи за издръжка и живот; 500,00 лв. внесен капитал в ЛУКС 3X3 ЕООД; 10000,00 лв. върнат заем на Г. Д.; внесени по сметката, обслужваща кредитна карта - 11795,86 лв. При тези данни се формира недостиг на парични средства за покриване на разходите за 2014 г. в размер на 22659,90 лв. Посочената сума - установен недостиг за 2014 г. е формирана при съобразяване сумата от 25396,47 лв., представляваща получен заем, отразен в приходната част. В решението административният орган подробно е мотивирал изводите си, описал е приетото за установено, които изводи се потвърждават от приетото заключение на допълнителна ССЕ. Съгласно заключението на вещото лице за 2014 г. настоящият касационен жалбоподател има превишение на разходите спрямо реализираните приходи в размер на 30597,00 лв., като дължимият данък по ЗДДФЛ за 2014 г. е в размер на 3059,70 лв. Видно от заключението в изготвения паричен поток от вещото лице (стр. 30) е включена сумата от 25385,56 лв. като приход от заеми (банки), при съобразяването на която също е налице превишаване на разходите спрямо получените приходи за процесния период. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 08.06.2023 г., експертното заключение е прието като неоспорено от страните.

Предвид така изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, въз основа на доказателствената съвкупност, че са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Установено е превишение на разходите спрямо реализираните приходи на лицето с 30597,00 лв., като при това съдът обосновано е съобразил, че установените в хода на съдебното производство превишения съгласно констатациите и изводите на ССЕ, над установения размер в ревизионното производство, не могат да бъдат взети предвид в ущърб на ревизираното лице и да влошат положението му.

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК би било достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в спорното производство по съдебно обжалване на установения с РА резултат по ЗДДФЛ за периода 2014 г. издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. Предвид успешно проведеното доказване на релевираните основания по чл. 122 ДОПК, в казуса в тежест на настоящия касационен жалбоподател е било да установи при условията на пълно доказване твърдените факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в РА. Доколкото Л. П. Д. - И. не е подкрепила поддържаната теза с доказателства, твърденията й са останали недоказани, респективно фактическите констатации по РА неопровергани. Затова, като е отхвърлил жалбата срещу утежняващия акт, в частта, с която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г., първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт в обжалваната част, който следва да остане в сила в тази част.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на настоящия ответник по касация Л. П. Д. - И. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 809,48 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5607 от 15.09.2023 г., постановено по адм. д. № 3517 по описа на Административен съд София - град за 2022 г., в обжалваната част.

ОСЪЖДА Л. П. Д. И., с [ЕГН], действаща като ЕТ Л. Д. - Комерсант, с ЕИК 831014027 да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 809,48 (осемстотин и девет лева и четиридесет и осем стотинки) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА