ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87

гр. София, 07.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Боян Балевски

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като разгледа докладваното от А. Х. Ч. касационно търговско дело № 20238003900010 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ю. Б. АД срещу определение №2783 от 08.11.2022г. по ч. гр. д. №3146/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №266219/07.09.2022г. по ч. гр. д. №6369/2018г. на Софийски градски съд, постановено по чл.403 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на закона. Твърди, че въззивният състав не е съобразил, че отправеното искане е за отмяна на обезпечение, по което съдът се произнася с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Излага доводи, че чл.403, ал.2 ГПК препраща само и единствено към хипотезите на чл.403, ал.1 ГПК, нито една от които не е налице в случая, поради което разрешението, дадено с ТР №6 от 23.10.2015г., т. д. №6/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.3, съгласно което не подлежи на обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми, е неприложимо. Навежда и съображения относно неправилността на определението на Софийски градски съд, обжалвано с оставената без разглеждане частна жалба. Намира, че се накърнява правото му на собственост и защита. Моли да се отмени определението за оставяне без разглеждане на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С определение №266219/07.09.2022г. по ч. гр. д. №6369/2018г. на Софийски градски съд, ІV Б състав е оставена без уважение молбата на ищеца „Ю. Б. АД по чл.403 ГПК за възстановяване на внесена гаранция за допуснато обезпечение, като е постановено на основание чл.82 ГПК представената от молителя парична гаранция по чл.391, ал.2 ГПК в размер на 7 000 лева, внесена с вноска бележка от 31.05.2018г. по ч. гр. д. №2609/2018г. на Апелативен съд-София, да се внесе в приход на държавния бюджет. За да постанови това определение, съдът е съобразил, че с определение №1671/29.05.2018г. по ч. гр. д. №2609/2018г. на Апелативен съд - София е отменено определението на Софийски градски съд по гр. д. №6369/2018г. и е допуснато обезпечение на основание чл.390 ГПК на бъдещи искове на „Ю. Б. АД срещу Т. и П. П.и за заплащане на суми в общ размер от 105 979.44 швейцарски франка, на основание чл.430 ТЗ, чрез спиране на посоченото изпълнително дело, при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 7 000 лева. Съдът е констатирал, че паричната гаранция е внесена, като с влязло в сила решение на Окръжен съд - Благоевград, постановено по т. д. №119/2018г., исковете са уважени за сума в общ размер от 63 859.02 швейцарски франка и са отхвърлени за разликата до пълния размер от общо 42 120.42 швейцарски франка. Като приема, че с определение по реда на чл.402 ГПК обезпечението е отменено, но искането на ищеца по реда на чл.403 ГПК за връщане на платената като гаранция сума е направено след изтичане на 1-годишния срок по чл.82 ГПК, решаващият състав е постановил паричната гаранция да бъде внесена в приход на държавния бюджет.

С обжалваното определение Апелативен съд-София приема, че частната жалба на „Ю. Б. АД срещу определението на съда по реда на чл.403 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съдът, като се позовава на разясненията в т.3 на ТР №6 от 23.10.2015г. по т. д. №6/2014г. на ОСГТК на ВКС, излага доводи, че с определението по чл.403 ГПК не се разрешава спор по същество и не се слага край на делото, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му. Стига до краен извод, че това определение е необжалваемо, като молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил, на основание чл.253 ГПК. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно.

В съдебната практика се приема, че обжалваемостта на определенията и разпорежданията на съда е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Съгласно задължителните разяснения в ТР №6/2014 от 23.10.2015г. по т. д. №6/2014г. на ОСГТК на ВКС определението на съда, с което се произнася по искане за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нето една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото. При грешка, пропуск или изменение в обстоятелствата молителят може да поиска изменението му по реда на чл.253 ГПК. Въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителната съдебна практика и е достигнал до правилния извод, че обжалваното пред него определение, постановено по молбата по чл.403 ГПК на „Ю. Б. АД за връщане на внесената в обезпечителното производство парична гаранция, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че искането му е по реда на чл.402 ГПК, поради което определението подлежи на обжалване съгласно изричната норма на чл.402, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав установи, че по молбата за отмяна на допуснатото обезпечение компетентният състав на Софийски градски съд се е произнесъл с друг акт - определение от 20.06.2022г., по гр. д. №6369/2018г., което е влязло в сила като необжалвано. Безспорно определението по чл.402 ГПК за отмяна на допуснато обезпечение подлежи на обжалване с частна жалба, но в конкретния случая жалбоподателят не обжалва отмяната на обезпечението, постановена с определение от 20.06.2022г., по гр. д. №6369/2018г. на Софийски градски съд, а атакува последващото определение по реда на чл.403 ГПК. Необосновани са и съображенията в жалбата за неприложимост на разрешенията, дадени с ТР №6/2014 от 23.10.2015г. по т. д. №6/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като жалбоподателят се позовава на мотивите, изложени по въпроса относно момента, от който настъпва изискуемостта на вземането на връщане на сумите, внесени като разноски и гаранции по сметка на съда.

Доводите му са относими към правилността на определението, с което е оставена без уважение молбата му по чл.403 ГПК за възстановяване на внесена гаранция за допуснато обезпечение, като е постановено на основание чл.82 ГПК внасяне на паричната гаранция в приход на държавния бюджет, но не и към неговата обжалваемост.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата за нарушено право на защита, предвид възможността на молителя по чл.253 ГПК при грешка, пропуск или изменение в обстоятелствата да поиска изменение на постановеното по реда на чл.403 ГПК определение от постановилия го съд.

Като е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на Софийски градски съд по чл.403 ГПК, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2783 от 08.11.2022г. по ч. гр. д. №3146/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав. Определението не подлежи на обжалване.