О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2953

гр. София, 12.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. д. № 81 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С Решение № 230 от 12.04.2024 г. по настоящото дело ВКС е оставил в сила въззивно Решение № 90 от 27.06.2022 г. по в. т.д.№ 107/2022 г. на Апелативен съд - В. Т. което е обжалвано от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.

При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответникът по жалбата има право да му се присъдят разноски за защитата по делото, а доколкото защитата е предоставена при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД, касаторът дължи да заплати следващото се адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител. Искане в този смисъл своевременно е заявено с отговора на касационната жалба, но съдът е пропуснал да се произнесе по него.

С молба вх.№ 6657 от 17.04.2024 г. ответникът по жалбата, представляван от адвокат Л. Г. от АК – П. е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да се присъди възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на жалбоподателя, който с молба вх.№ 8957 от 23.05.2024 г. е възразил срещу процесуалната й допустимост по съображения, че не е представен списък по чл. 80 ГПК. По съществото на молбата, позовавайки се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, е възразил срещу искането възнаграждението да се определи съобразно действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ.

Искането по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо: депозирано е в срок, от легитимирано лице и при наличие на предпоставките за разглеждането му, разяснени с т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Разгледано по същество, искането е основателно до размер на сумата 12 000 лева по следните съображения:

В настоящото производство ответникът по касация, основателността на чиято претенция е потвърдена с решението на касационната инстанция, е защитаван от адвокат Л. Г. при условията на договор, съгласно който адвокатската помощ е предоставена безплатно на материално затруднено лице. По силата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД в такива случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗЗД съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. Прилагайки тези критерии, ВКС намира, че възнаграждение в размер на 12 000 лв. е съпоставимо с реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производствата по чл. 288 и чл. 290 ГПК по спор с фактическа и правна сложност с оглед въведените въпроси с изложението за преценка допускане до касационно обжалване, също и оплакванията с касационната жалба по правилността на въззивното решение, на които е даден отговор в процеса на размяна на книжа и при подготовката на откритото заседание с явяване в същото. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат (юрисконсулт), а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се присъждат адекватни на тези изисквания, високи по стойност, адвокатски възнаграждения.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА Решение № 230 от 12.04.2024 г., постановено по настоящото дело, като ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. Г. от АК – П. сумата 12 000 (дванадесет хиляди) лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: