Р Е Ш Е Н И Е

№ 244

гр. София, 22.12.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря Ц. Н. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 85 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Дриймс транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. В., чрез адв. П. П., против въззивно решение № 356 от 29 август 2022 г., постановено по в. гр. д. № 652/2021 г. по описа на Окръжен съд В. Т. с което е отменено решение № 28 от 7 юни 2021 г., постановено по гр. д. № 255/2021 г. по описа на Районен съд Свищов, и вместо него е отхвърлен предявеният от дружеството срещу К. Д. В., с адрес в [населено място], общ. С., иск за заплащане на сумата от 47229 лева (равностойност на 21000 британски лири), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в заплащане от дружеството на наложена му имуществена санкция в размер на 15000 британски лири, както и на наложена на В. глоба в размер на 6000 британски лири от съответния компетентен орган на Кралство Великобритания, поради факта, че на 20.07.2015 г. граничните му власти са открили укриващи се в управлявания от В. и поверен му по сключен между страните трудов договор товарен камион, 15 нелегални мигранти, което превозване е в нарушение на вменените му трудови задължения да спазва изискуемите предохранителни мерки да не се допуска такова, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2221/18.07.2023 г. на състава на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба (в случая поради открити нелегални мигранти в превозното средство, управлявано от него) пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС, във връзка с цитираното в изложението на касационните основания решение № 8 по гр. д. № 1111/2017 на ВКС, ІV г. о..

На така поставения въпрос съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС, според която работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В същата, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК /ред.Дв. в.бр.47/2009г./ решения от 15.05.2013г. по гр. д745/2012г., ІV г. о. и от 26.05.2015 гр. д.№ 234/2015г., ІV г. о. се приема, че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Посочва се, че разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл.82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д.№ 586/2011 г. на ВКС, ІV гр. отд, решение № 336/2010 г. по гр. д.№ 767/2009 г. на ІV гр. отд., постановени по реда на чл.290 ГПК, която практика се споделя от настоящия състав.

По делото е установено, че между страните е сключен трудов договор, по силата на който В. изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“. На 20.07.2015 г. в Контролна зона по имиграцията във Великобритания служители на Гранични войски на кралството открили в поверения му и управляван от него товарен автомобил 15 скрити нелегални мигранти, поради което за установеното нарушение (превозването им) са наложени санкции, както следва: на дружеството – 15000 британски лири и на ответника – 6000 британски лири, като за заплащането на глобата на последния дружеството е солидарно задължено. Общата стойност на санкциите – 21000 британски лири, чиято левова равностойност е 47229 лева, е заплатена по банков път от дружеството на 05.10.2016 г.

Според приложения по делото заверен препис от Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството, в сила от м. 01.2014 г., в правилника са включени специални и задължителни инструкции към водачите като превантивни мерки за обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални мигранти: предвидено е задължение за редовно проверяване на транспортните средства на път към Великобритания, за да се предотврати нелегалното проникване на мигранти, а документ, описващ превантивната система за сигурност срещу нелегалното проникване на външни лица, трябвало да бъде носен в транспортното средство, за да може да бъде незабавно представян, в случай че бъде изискан от емиграционен офицер при съмнение за действия, водещи до имуществена или наказателна отговорност; доклад за извършените проверки трябвало да бъде носен в транспортното средство и по възможност да бъде подписан от трета страна, която е била свидетел на вече извършените проверки; данните за всяка проверка трябвало да бъдат нанасяни върху контролен лист, чието попълване било задължение на водача, по време на чието управление е извършена проверката; всеки път при извършването на проверка водачът е длъжен по възможност да осигури подпис и телефонен номер на лицето – свидетел на въпросната проверка; ако е възможно, първата проверка трябвало да бъде направена от водача, преди да е напуснат товарният пункт; последващите проверки трябвало да бъдат извършвани при всяко спиране без значение дали автомобилът е бил оставян без надзор; при преминаване от Франция в Англия задължително се преминава през доброволен контрол.

При проверката на 20.07.2015 г. контролните органи установили, че водачът не е представил попълнен чек лист за проверки на сигурността на автомобила. Документирано било, че използваното стоманено укрепващо въже е срязано, без да оставя каквито и да било средства за защита. Безспорно е, че В. не е преминал през пункт за доброволен контрол, както бил задължен съгласно т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, за да се освободи от отговорност при евентуално намиране на нелегални мигранти.

В случая всички предпоставки са налице за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, доколкото по делото са приети доказателства, че последният е причинил вредата умишлено - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици, т. е. на ответникът, макар и да не е целял настъпване на причинените вреди е допускал същите, като е дал възможност за укриване на имигранти в ремаркето на товарният автомобил управляван от него, като не е изпълнил задължителните предписания на работодателя за предотвратяването на настъпването на вредите.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени, като се постанови ново, с което се уважи изцяло предявения иск, като в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото за трите инстанции съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, общо в размер на 7 678,74 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 356 от 29 август 2022 г., постановено по в. гр. д. № 652/2021 г. по описа на Окръжен съд В. Т. като вместо него постановява:

ОСЪЖДА К. Д. В. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], общ.С., на основание чл. 203 ал.2 от КТ, вр. чл.45 от ЗЗД да заплати на „Дриймс транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. В., сумата 47229,00 /четиридесет и седем хиляди двеста дведесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - стойността на глоба от 21000 британски лири, от които 15000 британски лири наложени на дружеството и 6000 британски лири-на водача от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 20.07.2015 г. от ответника нарушение - превозване на 1 5 нелегални имигранти, ведно със законната лихва от 7.08.2020г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 7 678,74 седем хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.