О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4784
София, 23.10.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1956 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от М. С. Г., чрез процесуален представител адв. А. Г., за изменение на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 298 от 24.01.2025 г., в частта за разноските.
Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна „Н ОПТИМУС“ ЕООД, която в общ писмен отговор със „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД, подаден чрез процесуален представител адв. А. И., изразява становище, че молбата е немотивирана и е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 298 от 24.01.2025 г. по гр. д. № 1956/2024 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 257 от 07.06.2023 г. по в. гр. д. № 290/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, в обжалваната от М. С. Г. част, с която е изменено решение № 1109 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 409/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта, с която са осъдени солидарно „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД и „Н ОПТИМУС“ ЕООД да заплатят на М. С. Г. сумата над 6000 лв. до 7000 лв., като частичен иск в размер на 50 000 лв. от общия предявен размер 80 000 лв. – неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 09.09.2019 г. на работното място – Кроялен цех на адреса на първия ответник, при която получава увреждане – отрязване крайна част на показалец на лява ръка и е отхвърлен иска за отменената разлика в размер на 1000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за горницата над 7000 лв. до пълния предявен размер и са присъдени съдебни разноски по съразмерност и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на „Н ОПТИМУС“ ЕООД и „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД. С оглед изхода на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна по касация „Н ОПТИМУС“ ЕООД са присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба сумата 1200 лв., платими от касатора М. С. Г..
Възражението на касатора за прекомерност на присъденото с определението адвокатското възнаграждение, е заявено своевременно с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателно. При зачитане на задължителния характер на постановеното от СЕС решение С-438/2022 г., съгласно което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда, настоящият състав преценява характера на спора и обема на осъществената защита, въз основа на което намира, че адвокатското възнаграждение действително следва да бъде намалено. Адвокат И. е подала отговор на касационна жалба, без да е осъществила процесуално представителство в открито съдебно заседание, не е депозирала становища и не е извършвала други процесуални действия по делото /с изключение на подаване на насрещна касационна жалба/, което е приключило в закрито съдебно заседание. Делото пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност, касае се за трудов спор. В изложението към касационната жалба са поставени три правни въпроси, касаторът бланкетно се е позовал и на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. В отговора на касационната жалба само формално е изложено, че не налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите. Развити са доводи за неоснователно на касационната жалба, които обаче са относими към фазата по разглеждане на касационната жалба по същество, ако бъде допуснато касационно обжалване. Следва да се подчертае, че на адвокат И. не се дължи възнаграждение по насрещната касационна жалба, тъй като същата не е разглеждана на основание чл. 287, ал. 4 ГПК. Изложеното налага извод, че заплатеното от „Н ОПТИМУС“ ЕООД адвокатско възнаграждение от 1200 лв. е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Възнаграждението следва да се намали наполовина до сумата 600 лв., която се явява справедлив размер, като определение № 298 от 24.01.2025 г. следва да се измени в частта на присъдените разноски съобразно мотивната част на настоящото определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 298 от 24.01.2025 г. по гр. д. № 1956/2024 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските, както следва:
НАМАЛЯВА поради прекомерност размера на присъденото в полза на „Н ОПТИМУС“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС до сумата от 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: