1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60252

[населено място],23.12.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 2609 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК.

Предявено е пред ВКС искане, формулирано в молба вх. № 66529/27.08.2021 г., уточнена с молба вх. № 67 663 от 14.10.2021 г. от „Инакем солюшънс“ ООД за освобождаване на внесената от молителя, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК парична гаранция в размер на 46 939,92 лв. Като иска да му бъде върната сумата по гаранцията в размер на 46 939,92 лв.

Постъпила е молба от „Манос“ СА, вписан в Търговския регистър на Р Гърция чрез упълномощения по настоящето дело представител адвокат Е. Т.. Молбата е подписана с електронен подпис. С протокол за проверка на валидността на електронен подпис № 69221/21 от 02.12.2021 г., съставен от И. Т., служител в отдел ИСКСС, се установява, че адвокат Е. Т. има валиден електронен подпис, издаден от „Банксервиз“ АД, който подпис е положил върху молбата, постъпила чрез електронна поща на 02.12.2021 г. на интернет адреса на ВКС registry@ vks. Упълномощеният представител адв. Т. в посочената молба заявява, че доверителят му „Манос“ СА, Р Гърция е получил всички суми, присъдени с решението на ВКС. С оглед на това моли да бъде освободена внесената от „Инакем солюшънс“ ООД гаранция за спиране на изпълнението.

Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 540 от 16.08.2019 г. по ч. т.д. 1907/19 г., ВКС, ТК, II ТО, е спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК изпълнението на решение № 201 от 01.08.2019 г., постановено по в. т.д. 373/18 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, с която молителят „И. С. ООД, е осъден да заплати на „Манос СА“, Р Гърция, сумата от 22 000 евро, главница и 2 000 евро, законна лихва за забава.

В настоящия случай, с решение от 06.08.2021 г. по настоящето дело, е оставено в сила решението на въззивния съд, съгласно което молителят „Инакем солюшънс“ ООД е осъдено да заплати на „Манос СА“ Гърция, сумите както следва: сумата от 22 000 евро, частично от сумата 44 400 евро, получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата от 22 000 евро, главница, частично от дължима сума 44 400 евро, получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата 22 000 евро от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2000 евро, частично от дължима сума 7 123,74 лв, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 44 000 евро за периода 11.05.2015 г. до 07.12.2016 г.

Видно от изискана от настоящия състав, по разглежданото искане на основание чл. 282, ал. 5 от ГПК, справка, издадена от ЧСИ В. М., рег. № 833 изх. № 28989/15.12.2021 г., вх. № 69 844:20.12.2021 г., че на 27.10.2021 г. по молба на „Манос СА“, вписано в Търговски регистър на Р Гърция, било образувано изп. д. 20218330400826 срещу „Инакем солюшънс“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.09.2019 г. от Апелативен съд – В. Т. на основание съдебно решение по т. д. 373/18 г. на Апелативен съд В. Т. за главница в размер на 43 028,26 лв, законна лихва от 21 322,90 лв за периода 08.12.2016 г. до 27.10.2021 г. и неолихвяеми вземания 3 911,66 лв, разноски вкл. т. 26 ТТРЗЧСИ, 5 297,39 лв, дължими към 27.10.2021 г. Съгласно представена спогодба от 01.11.2021 г., сключена между страните, взискателят с молба вх. № 23315/04.11.2021 г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело и на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК е прекратено делото. Предвид посоченото правно основание, а именно чл. 433, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е прекратено поради изпълнение на задълженията. Следователно всички суми по влязлото в сила решение на въззивния съд, което е било спряно, с представената от молителя по делото парична гаранция са платени.

Видно от удостоверение от счетоводител на ВКС, издадено на 19.10.2021 г. по сметка на ВКС е внесена сумата 46 939,92 лв на 08.08.2019 г. и към 19.10.2021 г. е по сметка на ВКС.

Не е налице хипотезата на чл. 82 от ГПК. Срокът, предвиден в чл. 82 от ГПК започва да тече от изискуемост на вземането. Изискуемостта на вземането за връщане на внесена гаранция по делото възниква с влизане в сила на съдебното решение. Решението е влязло в сила на 06.08.2021 г. Искането е отправено на 27.08.2021 г. Следователно не е изтекъл предвидения в чл. 82 от ГПК едногодишен срок.

Предвид справката от съдия-изпълнител, както и изразеното становище от „Манос СА“ чрез адв. Т., настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Но предвид предназначението на гаранцията – да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая кредиторът е получил присъдените му суми, за което изрично е изразил становище, следователно вземането му е погасено, поради което внесената гаранция следва да се освободи и преведе по сметка на вносителя.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ОСВОБОЖДАВА внесената по набирателна сметка на ВКС сума от 46 939,92 лв, като сумата се преведе на вносителя „Инакем солюшънс“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], по посочената от него в молба вх. № 66 529/27.08.2021 г. банкова сметка.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: