О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4813

гр. София, 23.10. 2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

като изслуша докладваното от съдия Борис Д. И. к. ч. гр. дело №3695 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. М. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Я. М., против определение №10732 от 03.06.2025г. по в. ч. гр. д. №6032/2025г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено определение № 18873 от 25.04.2025 г. по гр. д. № 74255/2024 г., Софийски районен съд, 86 състав, с което е прекратено производството по делото и е постановено делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд-Кула.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението, като иска отмяната му и изпращане на делото за разглеждане от Софийския районен съд.

В изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Не е постъпил отговор на частната касационна жалба от насрещната страна по нея - Н. Л. Х..

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба на Й. М. Х. от от [населено място], [улица], против Н. Л. Х., с постоянен адрес- [населено място], [улица], с която са били предявени искове за развод, определяне на местоживеенето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете А. Н. Х., определяне на издръжка и режим на лични отношения на бащата с детето, предоставяне ползването на семейното жилище, както и претенция по чл.127а от СК.

С отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК, ответникът е направи възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК за неподсъдност на делото на Софийски районен съд и искане то да бъде изпратено за разглеждане на на местно компетентния районен съд по постоянния му адрес - Районен съд - Кула. Предявил е и насрещни искове за развод, определяне на местоживеенето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете А. Н. Х., определяне на издръжка и режим на лични отношения на бащата с детето, предоставяне ползването на семейното жилище, както и претенция по чл.127а от СК.. Възражението е било уважено, като с определение № 18873 от 25.04.2025 г. по гр. д. № 74255/2024 г., Софийски районен съд е прекратил производството по делото и е постановил изпращането му по подсъдност на Районен съд-Кула. След постановяване на определението с молба с вх. № 157387/07.05.2025 г. Й. М. Х. е заявила, че на основание чл. 232 ГПК оттегля предявения от нея иск за развод.

За да потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд - Кула, Софийският градски съд е изложил съображения, че съгласно общата разпоредба на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, което се преценява към датата на подаване на исковата молба, като за иска за развод в закона не е предвидена друга специална подсъдност. Доколкото постоянният адрес на ответника към датата на предявяване на иска е в [населено място], и той е направил своевременно възражение за местна неподсъдност на делото на СРС в срока на отговор на исковата молба, то делото следва да бъде разгледано от Районен съд - Кула. Разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК установява правилото, съгласно което с брачните искове по чл. 318 ГПК задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката на съпрузите и фамилното име. Тези искове са обусловени и тяхното предявяване е задължително при предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. Акцесорността на някои от тях, като израз на възможност и за самостоятелно предявяване, каквито са исковете за издръжка, за семейното жилище и за режима на лични отношения, не води до промяна на подсъдността. Съдът е приел, че последващото процесуално поведение на страната, изразяващо се в оттеглянето на иска за развод, не следва да се взема предвид. Като неоснователни са преценени доводите в жалбата, че местната подсъдност следва да се определи с оглед настоящия адрес на детето, респективно, че с оглед интереса на детето делото следва да се разгледа от съда, който е най-близък до местопребиваването му, независимо от постоянния адрес на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивнитя съдилища, посочени в т.1 и т.2 от разпоредбата, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди, че при постановяване на обжалваното определение съдът е разрешил в противоречие с цитирана от нея практика на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/ следните въпроси: за задължението на съда да се произнесе по възражение за подсъдност след промяна на предмета на делото; за промяната на процесуалното положение на страните след оттеглянето на иска, което обуславя допустимост на ново възражение за неподсъдност; дали непроизнасянето по надлежно направено възражение за подсъдност е съществено процесуално нарушение; дали служебната проверка за подсъдност е задължителна на всички инстанции и във всички фази на производството. Твърди и че съдът се е произнесъл по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/- длъжен ли е съдът да извърши служебна проверка на подсъдността при промяна на предмета на делото вследствие на оттегляне на иска и допустимо ли е ответникът да прави възражение за неподсъдност при това ново процесуално положение? Иска се допускане на касационно обжалване на определението и при условията на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.

За да приеме за неоснователна частната жалба на Й. М. Х. срещу първоинстанционното определение за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд - Кула, въззивният съд е изложил съображения, че ответникът по предявения от нея иск за развод е с постоянен адрес в [населено място], което съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК е основание делото да бъде разгледано от този съд, а извършеното от касаторката след произнасянето на първоинстанционния съд оттегляне на иска за развод е ирелевантно. Въпросите, които касаторката е формулирала в изложението, с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, могат да бъдат обобщени и уточнени до въпроса за правното значение за подсъдността на спора на направеното от нея след постановяването на първоинстанционното определение изявление за оттегляне на иска. Посоченият въпрос не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика, поради което в случая не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същият не е бил предмет на разглеждане в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по т. д.№1/2013г., посочено от касаторката. Определение №65 от 05.07.2017г. на ВКС по ч. н.д.№719/2017г., трето н. о., на което тя се позовава, е постановено по наказателно дело и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а другите две определения са посочени само с номер и година, без данни за номерата на делата, по които са постановени, поради което и не могат да бъдат проверени. Разрешението, което е дал въззивния съд на посочения въпрос, е в съответствие с формираната съдебна практика, съгласно която молбата за оттегляне на иска е оттегляема до постановяване от съда на определението по чл.232 от ГПК за прекратяване на производството по делото / в този смисъл - Решение № 121 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 145/2017 г., І т. о.; Определение №810/17.10.2011г. по ч. т.д.№650/2011г. на ВКС, ІІ т. о.; Определение № 804/07.12.2012г. по ч. т.д.№644/2012г. на ВКС, І т. о., и др./ Предвид горното и доколкото в случая по делото не е било постановено определение за прекратяване на производството по предявения от касаторката иск за развод поради оттеглянето му, то направеното от нея изявление все още не е породило правни последици и не може да има значение за подсъдността на спора. Ето защо тя не може да се позовава на него като основание за обжалване на определението на съда във връзка с подсъдността, нито съдът да взема под внимание този факт при произнасянето си по жалбата й.

Не е налице и основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, каквото искане е направено в изложението. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая жалбоподателката не е обосновала допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения в изложението въпрос, а именно - какво е значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Липсва посочване на неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика, както и на правна норма, която е непълна, неясна или противоречива, и по която не е налице съдебна практика. Предвид горното искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не може да се уважи.

Не се установява наличие и на сочената от частния жалбоподател очевидна неправилност на определението. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани пряко от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. От твърденията на частния жалбоподател в изложението не може да се обоснове извод при постановяване на обжалваното определение да е било допуснато нарушение, довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл, нито да е била приложена несъществуваща или отменена правна норма. Същото не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №10732 от 03.06.2025г. по в. ч. гр. д. №6032/2025г. на Софийския градски съд,.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.