Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: С. К.

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 160 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Севдалин М. К. и М. М. К. срещу решение № 291 от 31.10.2022 г. по в. гр. д. 260/2022 г. на Смолянския окръжен съд.

Жалбоподателите считат, че въззивното решение е неправилно, тъй като при уважаване на предявения срещу тях иск по чл.109 ЗС съдът не зачел фактическото разпределение на ползването на дворното място от неговите съсобственици.

Ответникът в производството М. Х. И. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 1699 от 19.06.2023 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса може ли с иск по чл.109 ЗС да се търси негаторна защита за преустановяване на неоснователни действия от съсобственика, съответстващи на установено по делото разпределение на ползването на общия имот.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

При съсобственост правото на собственост принадлежи общо на две или повече лица – чл.30, ал.1 ЗС. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им – чл.31 ал.1 ЗС. Разпоредбата на чл.32 ЗС сочи как се използва и управлява общата вещ, а чл.109 ЗС дава защита на собственика срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съсобствениците могат по взаимно съгласие да разпределят ползването на общия имот. Разпоредбата на чл.32 ЗС не изключва тази възможност и не предписва някаква специална форма за вземане на такова решение, т. е. то може да бъде взето устно или чрез конклудентни действия.

При разпределение на ползването правото на всеки от съсобствениците да си служи с целия имот съобразно притежаваната от него идеална част се трансформира в право да си служи с реална част от този имот. Разпределението сочи кой от съсобствениците коя реална част от имота ще ползва, като същевременно препятства възможността другите съсобственици да ползват същата реална част, включително и да преминават през нея. За да си гарантира безпрепятственото ползване на реалната част съответният съсобственик има право да поставя прегради, включително и катинари на вратите, чрез които се осъществява достъп до неговата реалната част. Поставянето на прегради представлява правомерно действие, тъй като съответства на възникналото от разпределението право на всеки от съсобствениците да ползва своята реалната част от имота и на забраната другите съсобственици да си служат с нея.

Искът по чл.109 ЗС предоставя защита само срещу неоснователни действия, които пречат на собственика /съсобственика/ да упражнява своето право. Както бе посочено по-горе, поставянето на прегради, които да ограничат възможността на част от съсобствениците да ползват реална част от общия имот, която по общо съгласие е разпределена на друг съсобственик, не е неправомерно действие. Следователно в такава хипотеза искът по чл.109 ЗС не предоставя възможност за защита, включително не може да се допусне по този ред премахване на прегради, които съсобственик е поставил, за да ограничи достъпа на останалите съсобственици до реална част от имота, която по общо съгласие му е била разпределена за ползване.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 82 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 313/2021 г. на РС-Мадан, с което Севдалин М. К. и М. М. К. са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на М. Х. И. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], и да преминава през същия до собствените си сгради: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 70 кв. м. и масивна стопанска сграда на два етажа с идентификатор [№] с площ от 84 кв. м., като премахнат поставения катинар на входа към вътрешния двор на имота, който вход е означен със зелена стрелка на скицата към заключението на вещото лице, което е неразделна част от решението.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици при равни права на процесния поземлен имот и притежават в самостоятелна собственост отделни сгради в него – ищецът М. Х. И. е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 70 кв. метра и масивна двуетажна селскостопанска сграда с площ 84 кв. метра, а ответниците Севдалин М. К. и М. М. К. са собственици на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв. метра и двуетажна стопанска сграда със застроена площ 55 кв. метра.

Прието е, че според техническата експертиза достъпът до имот [№] е от [улица], която представлявала неасфалтиран път. За достъп до имота е налице един портал от улицата, обозначен с червена стрелка на представената от вещото лице скица, състоящ се от една двойна и една единична дървена врата, от който портал се влиза в оградено като подход място, втори портал, обозначен със зелена стрелка, и до входовете за стопанските сгради на страните. Стопанските сгради имат по още един вход на югоизток – единични врати. В жилищната сграда на ищеца има два входа – единият от северозапад от [улица]и един от югозапад от двора, обозначени със синя стрелка. В жилищната сграда на ответниците има само един вход от югозапад от двора, обозначен с черна стрелка. Във вътрешния двор в имота има поставени саксии, които обособяват двора на две части. Входовете от вътрешния двор към жилищните сгради на страните е от североизток за ответниците и от югозапад за ищеца. На входа към вътрешния двор на имота, обозначен със зелена стрелка на скицата, е поставен катинар.

Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите. Според В. А. в имота от страната на пътя имало голяма двойна врата, винаги отворена, до която стояли дървата на ищеца. Дворното място било разпределено между страните много отдавна, като на границата на ползване били поставени саксии и бидон. Всеки ползвал частта, която е пред неговата сграда. Вътрешният портал, който води до двора на ответниците, се заключвал от тях. Според свидетеля Ф. К. единият вход, който ищецът ползвал, бил дървена врата, а майката на ответниците влизала през общия вход. След като се влезе през главния вход се минава в дясно през друга врата и се влиза в нейната половина и в жилищната сграда, в която живеела покойната жена. Вътрешният двор бил разделен на две части, като едната част се ползвала от ищеца, а другата от ответниците, като всеки си ползвал частта, която е пред неговата жилищна сграда. Големият портал, който бил от входа на улицата, не се заключвал, той бил постоянно отворен, като се влезело в него имало нарязани дърва на ищеца. През големия портал можело да се стигне до стопанската сграда на ищеца, а през нея – до градината, която се намирала зад двете къщи. През градината ищецът можел да стигне до неговата къща. Ищецът можел да пренесе материали през неговата къща и към градината или към вътрешния двор. Ако трябва да мине с кон или с каруца, трябвало да мине покрай къщата към градината. Между двете къщи – двойната къща и съседната къща, имало пътека, през която може да се минава, която обаче била малка и не можело да мине товарен кон. Можело да се пренесе багаж. Вътрешният портал бил заключен от ответниците. Според свидетелката С. Г. освен главната порта откъм имота, имало пътечка покрай къщата, която водела до градината. Според свидетелката Женя Д. вътрешният вход на имота води към двор, от който са входовете към двата дяла от къщата. През този двор можело да се пренесе нещо по-обемисто до селскостопанската сграда. През вътрешния двор можело да мине кон с дърва, минавали били, от там били пренасяли багаж. Вътрешният вход на имота бил заключван от ответниците, ищецът нямал достъп. В двора били поставени саксии. От страната на улицата имало вход към къщата, но по този вход не можело да се пренасят дърва или други материали. Не можело да минават и животни, защото този вход водел до къщата. Във външния двор имало разположени дърва на ищеца, както и във вътрешния двор. От страна на улицата, покрай дела на ищеца и съседната къща, имало малко свободно място, около един метър, през което се стига до стопанската сграда и през стопанската сграда трябвало да мине към неговия двор.

При тези данни въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС е основателен и ответниците трябва да осигурят на ищеца достъп до вътрешния двор, като премахнат поставения катинар. Този катинар ограничава правото на достъп на ищеца до вътрешния двор на имота и до собствената му стопанска постройка, принуждавайки го, за да достигне до тях, да преминава през стаите на жилището си и да пренася на ръка през тях вещи и пособия, което води до значителни неудобства за ищеца, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС.

Съдът е приел, че при съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл.31, ал.1 ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им. Искът по чл.109 ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на ищеца включва трите правомощия – да владее собствената идеална част, да я ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея. В случая е ограничено правото на ищеца да ползва имота, доколкото действията на ответниците по поставяне на катинар на входа към вътрешния двор към имота, обозначен със зелена стрелка на изготвената от вещото лице скица, създават пречки пред него да достига свободно до вътрешния двор на имота, както и до собствената му стопанска постройка

Дори да се приеме, че между страните е налице фактическо разпределение на правото на ползване на процесния имот, по делото не са налице доказателства за наличие на съгласие за такова разпределение, което да изключва правото на ищеца да преминава през вътрешния двор на имота.

Решението е неправилно.

Съдът е отчел казаното от свидетелите В. А. и Ф. К., че страните отдавна са си разпределили ползването на общото дворно място, като всеки от тях ползва частта, която е пред входа от задната част на къщата му, а частта, означена със зелен цвят на комбинираната скица на вещото лице, се ползва общо, като там страните складират дърва за зимата. Според свидетеля К. разпределението е много отдавна, още от предишните собственици. Същевременно съдът е направил погрешния извод, че по делото няма събрани доказателства за изразена воля при разпределението, според която на ищеца е забранено да преминава през частта от мястото, която ответниците ползват. Както бе посочено при отговора на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, самото разпределение изключва възможността един от съсобствениците да ползва и да преминава през онази реална част от имота, която е разпределена за ползване на друг съсобственик. Поставянето от ответниците на катинар на входната врата, през която се достига до разпределеното им за ползване дворно място, не представлява неправомерно действие, срещу което да може да се търси защита с иск по чл.109 ЗС. Ищецът има възможност да достига до своята част от дворното място и по други начини – 1. през собствената си къща, която има входове откъм улицата и откъм онази част от вътрешния двор, която той ползва и 2. през просеката с ширина от около 1 метър на северозападната граница на имота, която е образувана чрез оставеното отстояние между неговата къща и къщата в съседния имот. Тази просека обслужва двете съседни къщи, тъй като през нея собствениците могат да достигат до вътрешните си дворове. Пренасянето на дърва от общата за ползване площ към къщата на ищеца може да стане през всяко едно от тези две места. При добро желание ищецът би могъл да пренася дървата и през собствената си стопанска сграда с идентификатор [№], като отвори втора врата откъм частта на дворното място, която ползва. Не е необходимо пренасянето на дървата да става с кон и каруца, тъй като разстоянието от мястото на складиране до сградата на ищеца не е голямо, още повече, че не може с кон и каруца той да преминава през частта от дворното място, разпределена за ползване на другите съсобственици.

Неоснователно е виждането, застъпено в писмената защита на ответника по касация М. И., че извършеното от съсобствениците разпределение на ползването на дворното място не следва да бъде зачетено от съда, ако противоречи на императивни изисквания на закона, като например чл.51 ЗС и чл.19 ЗУТ. И двете разпоредби нямат никакво отношение към разпределението на ползването на мястото. Текстът на чл.19 ЗУТ се прилага само при урегулиране на поземлени имоти, но не и при разпределение на ползването им. Текстът на чл.51 ЗС урежда възможността за осигуряване на временен достъп до един имот, като се премине през друг, но не и право на преминаване, както неправилно поддържа ответникът по касация. Такъв временен достъп, при наличието на предпоставките по чл.51 ЗС, може да се осигури и през реална част от един имот, разпределена за ползване на един съсобственик, за да се достигне до реалната част, ползвана от друг съсобственик. Евентуалната необходимост за осигуряване на временен достъп обаче не може да препятства възможността да се разпредели ползването на дворното място между съсобствениците.

По изложените съображения искът по чл.109 ЗС е неоснователен. Въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на този иск е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване на допълнителни процесуални действия, спорът следва да се реши от настоящата инстанция, като предявеният иск по чл.109 ЗС бъде отхвърлен.

При този изход на делото на жалбоподателите Севдалин М. К. и М. М. К. следва да се присъдят разноските за всички инстанции – 1100 лв. за първата инстанция, 940 лв. за въззивния съд и 970 лв. за ВКС или общо 3010 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 291 от 31.10.2022 г. по в. гр. д. 260/2022 г. на Смолянския окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. И. от [населено място], [улица] срещу Севдалин М. К. от [населено място], [улица] М. М. К. от [населено място], [улица] иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 63207.506.256 по КККР на [населено място], [община], и да преминава през същия до собствените си сгради: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 63207.506.256.4 със застроена площ от 70 кв. м. и масивна стопанска сграда на два етажа с идентификатор 63207.506.256.7 с площ от 84 кв. м., като премахнат поставения катинар на входа към вътрешния двор на имота, който вход е означен със зелена стрелка на скицата към заключението на вещото лице, което е неразделна част от решението.

ОСЪЖДА М. Х. И. от [населено място], [улица] да заплати на Севдалин М. К. от [населено място], [улица] М. М. К. от [населено място], [улица] сумата от 3010 лв. разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: