ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1825

гр. София, 23.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Т. О. К. гражданско дело № 20238002100180 по описа за 2023 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. В. ЕАД, чрез адв. М. А., срещу решение № 1384/09.11.2022 г. по в. гр. д. № 1663/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 1609/26.05.2022 г. по гр. д. № 15588/2021 г. на Районен съд – Варна и като краен резултат са уважени предявените от Е. Р. Р. против „П. В. ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 43 от 13.10.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяването й на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „чистач“ при ответника.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Следва ли съдът да установява в исковия процес дали определена работа е подходяща за изпълняване от служителя с оглед здравословното му състояние, както и подлежи ли на инцидентна проверка преценката в тази връзка, дадена от ТЕЛК? – твърди се противоречие с решение № 266/2010 г. по гр. д. № 814/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 448/2013 г. по гр. д. № 1318/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; 2/ Длъжен ли е работодателят да предложи работа, за която работникът не притежава нужното образование и квалификация, за да е законно уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ? – твърди се противоречие с решение по гр. д. № 4811/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 2517/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 192/2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 214/2014 г. по гр. д. № 6526/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; 3./ Коя работа се счита за подходяща при прекратяване на трудовия договор извън медицинските критерии, които са от компетентността на органите на медицинската експертиза на работоспособността? – твърди се противоречие с решение № 93/2020 г. по гр. д. № 3772/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 192/2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; 4./ Работодателят длъжен ли е да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ? – твърди се противоречие с решение № 316/2011 г. по гр. д. № 1545/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Касаторът счита и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без да излага доводи в тази насока.

Ответникът по касационната жалба Е. Р. Р. взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: От приложените по делото допълнителни споразумения към трудовия договор, заповеди на работодателя и решения на ТЕЛК се установява, че страните са били обвързани от 20.04.1982г. с трудов договор, по силата на който ищцата Е. Р. е била назначена първоначално на длъжността „чистач“, като през годините е изпълнявала длъжностите „пазач-паркинг“, „портиер“, „раздавач на чай“, „разносвач на чай“, „инвентарчик“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 43 от 13.10.2021 г. на изпълнителния директор на „П. В. ЕАД, на основание чл.325, т.9 КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената му дейност поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, по здравни противопоказания въз основана заключение на ТЕЛК, връчена при отказ, удостоверено от двама свидетели. Не е спорно, че ищцата е диагностицирана със следните заболявания: общо заболяване хронична миелоидна левкемия и исхемична болест на сърцето – двусъдова болест с имплантирани два стенда. През годините поради недоброто й здравословно състояние с решения на ТЕЛК й е определян различен процент неработоспособност и е променяна длъжността й – през 2003 г. от длъжността работник по почистване в отдел „Складова база“ е била преместена на длъжността пазач паркинг в отдел „Вътрешен ред и охрана“; през 2014 г. е преназначавана на длъжността „портиер–тилова механизация“ и „раздавач на чай“; с допълнително споразумение от 29.06.2018 г. е назначена на длъжността „инвентарчик“, а с допълнително споразумение от 3.10.2018 г. е преназначена на длъжност „чистач“ в Отдел „Човешки ресурси и АО“ – сектор административно обслужване, за което е дадено положително заключение от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД. С решение на ТЕЛК от 18.03.2021 г. е увеличен процентът на неработоспособност на ищцата от 40% на 50%, като е посочено, че може да изпълнява настоящата си длъжност на чистач. Впоследствие с решение на ТЕЛК от 29.06.2021 г. й е призната трайна неработоспособност от 85% за периода до 1.06.2023 г. с първоначална дата на инвалидизация 2011г. с установено заболяване от м.10.2020г. от хематологична клиника поради диагнозата хронична миелоидна левкемия-хронична фаза, а в анамнезата към ЕР е посочено и второ заболяване – исхемична болест на сърцето – двусъдова болест с имплантирани два стенда/ от 2011г./ на ДКА и R Cx 1, като е посочено, че може да работи като чистач. От представеното становище от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД се установява, че е отправена препоръка до работодателя да поиска от ТЕЛК преразглеждане на решението от 29.06.2021 г. по съображения, че Е. Р. работи на открито, около придвижващи се МПС, воден басейн, експонирано е на прах и алергени. С експертно решение № 2224 от 08.09.2021 г. на ТЕЛК във връзка с отправеното запитване на работодателя, комисията е посочила, че на Р. й е противопоказно полагането на тежък физически труд, нервно-психическо напрежение и токсичности. В мотивите на решението е преценено, че работата навън предполага тежък физически труд, което й е противопоказно предвид заболяванията й, както и че попада под закрилата на Наредба № 5 на МЗ от 1987 г. В заключение с изх. № 128 от 05.10.2021 г. на „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД е посочено, че на ищцата е противопоказно да изпълнява трудовите си задължения като чистач; същата е ползвала деветмесечни болнични и е увеличен процентът й на неработоспособност от 50% на 85%. Констатирано е, че трудовите задължения на лицето са свързани с работа на открито, при което е експонирано на неблагоприятен микроклимат, прах, алергени и токсични вещества, работната поза е предимно правостояща, свързана с почистване на големи терени в пристанището, както и обработка на тревни площи, пътеки, алеи.

По делото се установява още, че ищцата има завършен седми клас и е била член на синдикална организация до 14.10.2021 г.

Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е имало подходяща длъжност с оглед на здравословното състояние и образование на ищцата, тъй като свободните длъжности при работодателя изискват или упражняване на тежък физически труд, или значително по-високо образование и квалификация, поради което не е имало друга подходяща длъжност в списъка по чл. 315 КТ, както и извън него. Вещото лице в открито съдебно заседание излага, че дефинираният лек физически труд, свързан с преминаване на кратки разстояния, без носене на каквато и да е тежест, се възприема от лицето като средно тежък или тежък физически труд, в зависимост от цялостното състояние на органите. Сочи още, че дори при вдигане на 1 кг. би могло да се предизвика рязко отклонение в здравословното състояние, както и че всички заемани досега длъжности от ищцата изискват движение на немалки разстояния и носенето на тежест.

От правна страна съдът е установил, че ищцата е уволнена на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. За наличието на това основание е необходимо да се установи кумулативното съществуване на три елемента: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания; заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение; липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в предприятието. В заключението на ТЕЛК следва не само да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение – чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза, като при конкретно констатирана невъзможност за изпълнение на конкретната длъжност, ТЕЛК или НЕЛК взема решение за трудоустрояване по аргумент от чл. 78, ал. 2 от наредбата.

Въззивният съд е посочил, че по делото от страна на работодателя не е представена длъжностната характеристика за длъжността „чистач“, още повече, че ищцата последно е изпълнявала длъжност „чистач“ в Отдел „Човешки ресурси и АО“ – сектор административно обслужване, въз основа на която би могло да се направи преценка дали действително се касае за полагане на труд навън. За да приеме, че уволнението на посоченото основание е незаконосъобразно е съобразил, че в решението от 08.09.2021 г. на ТЕЛК не е посочено изрично, че ищцата не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация, а непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна във въззивното производство. Съдът е посочил и че доколкото от компетентния здравен орган не е определена подходяща работа за трудоустрояване, то следва да се приеме, че работодателят е извършил едностранна преценка дали свободните длъжности са подходящи за заемане от служителката, без да я уведоми кои са тези длъжности, като й даде възможност да повдигне спор по този въпрос, който е следвало да бъде разрешен от компетентния здравен орган. Затова и при липсата на предписание на здравния орган към момента на издаване на заповедта относно това дали свободните длъжности са подходящи за заемане въззивният състав е приел, че е налице незаконосъобразност на уволнението. В допълнение съдът е приел, че работникът се ползва с особената закрила по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, доколкото страда от заболяване, посочено в наредбата, но в случая не е спазена процедурата по чл. 3 - чл. 5 от наредбата, доколкото не е изготвено решение на ТЕЛК съобразно трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд, респ. не е отправяно от предприятието писмено искане до съответната окръжна инспекция по охрана на труда за разрешение за всеки определен за уволнение работник, който страда от болестите по наредбата, както и отказ или разрешение на инспекцията по охрана на труда за уволнение за всеки отделен работник.

Поради изложеното въззивният състав е приел за основателен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното: По първия въпрос, поставен в изложението не е налице противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора практика. В нея е прието, че преценката на ТЕЛК и НЕЛК дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде поставяна на последваща проверка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, както и че решението на ТЕЛК, респ. НЕЛК, не подлежи на инцидентна проверка в спор по чл. 344, ал. 1 КТ. В настоящия случай въззивният съд е анализирал решението на ТЕЛК, но не за да оспори заключението на експертите и да го замени със собствено – съдебният състав единствено е констатирал, че в решението не е посочено изрично нито че ищцата не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация. Този извод е направен в контекста на преценката за осъществяване елементите на фактическия състав по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, които във всеки случай трябва да бъдат установени в производството по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Изрично съдът е приел, че непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна във въззивното производство. Поради изложеното касационното обжалване не следва да се допуска по поставения въпрос.

Вторият въпрос е неточно зададен. В обжалваното решение е прието, че тъй като компетентният здравен орган не е определил подходяща работа за трудоустрояване, на практика работодателят е извършил едностранна преценка дали свободните длъжности са подходящи за заемане от служителката и тя не е имала възможност да повдигне спор по този въпрос, който се разрешава от компетентния здравен орган. Изводът на съда не е, че работодателят е бил длъжен да предложи работа, за която работникът не притежава нужното образование и квалификация, в който случай би имало противоречие със съдебната практика. Касае се за допуснат пропуск при уволнението на ищцата, доколкото не е дадена възможност за провеждане на процедурата по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояването.

Отделно от това, в заключението на ТЕЛК не е изрично посочено, че здравословното състояние на служителката поражда невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Затова и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Във връзка с третия поставен въпрос касаторът цитира решение № 93/2020 г. по гр. д. № 3772/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което е прието, че преценката коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя не може да се извърши едностранно от работодателя.

Тази преценка трябва да стане преди прекратяването на трудовото правоотношение и да бъде извършена от компетентния здравен орган /съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване/. Не се констатира противоречие между тези разрешения и приетото от въззивния състав. Касаторът сочи и решение № 192/2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на ВКС, ІV г. о., според което, ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника, който я е заемал, но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ. По зададения въпрос следва да се посочи, на първо място, че цитираната съдебна практика е неотносима, както и че самият въпрос съдържа вътрешно противоречие, доколкото подходящата работа, която трудоустроеният работник може да извършва, подлежи на преценка именно от органите на медицинската експертиза на работоспособността и във въззивното решение не е възприето нещо различно.

По четвъртия поставен въпрос настоящият състав намира следното: Действително в обжалваното решение е посочено, че работничката се ползва със закрилата по чл. 333 КТ, макар всъщност основанието, на което е уволнена, да не е сред изрично изброените в чл. 333, ал. 1 КТ. Това обаче не е водещият мотив на въззивния съд, за да признае уволнението за незаконно. В този смисъл поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и също не обосновава допускането на касационно обжалване.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на ответната страна се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., за които е представен договор за правна защита и съдействие за касационна инстанция с разписка за заплащане на възнаграждението.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1384 от 09.11.2022 г. на Окръжен съд-Варна, постановено по в. гр. д. № 1663/2022 г. ОСЪЖДА „П. В. ЕАД, ЕИК 103061301 да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. Р. Р., ЕГН [ЕГН], сумата от 800лв.- адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.