О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2840

София, 04.10.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 191 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Д. чрез пълномощника му адвокат Й. А. против решение № 267 с посочена дата 16.09.2022 г., обявено на 19.09.2022 г., постановено по т. д. № 205 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което е отменено решение № 502 от 17.12.2021 г. по т. д. № 743/2021 г. на Окръжен съд - Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. М. Д. против ЗАД „Армеец“, АД, гр. София иск по чл. 405 КЗ за заплащане на сумата 68583.38 лв., част от общия размер от 71583.38 лв., обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка КАСКО по застрахователна полица № 0000852395 от 31.07.2019 г. в резултат на настъпило застрахователно събитие на 15.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес Е 220 с рег. [рег. номер на МПС] до окончателното изплащане.

ЗАД „Армеец“, АД, гр. София е подало чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Л. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за застраховка Каско плюс, клауза П. К. на МПС по застрахователна полица № 0000852395/31. 07. 2019 г. за собствения на ищеца лек автомобил марка Мерцедес Е 220, с рег. [рег. номер на МПС] . Във връзка с процесното ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № 1715685 от 15.03.2020 г. на ОДМВР-Търговище, според който ПТП е настъпило в 6.45 часа, а като причина за настъпването е посочено, че водачът Б. С. Н. губи контрол над МПС и напуска вдясно от пътното платно. Отразено е също, че е установено наличие на алкохол у водача по-малко от 0,5 ‰, както и че е съставен акт за административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според писмо на ОДМВР-Търговище (стр. 157) водачът на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта от 0,37 промила, отчетена с техническо средство А. Д.

Съдът е посочил, че застрахователният договор е сключен при общи условия, чието приемане от застрахования е удостоверено в полицата. Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностни лица на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно мястото, на което е открито МПС, начина, по който е било разположено и видимите повреди по него, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта. Механизма на настъпване на ПТП се установява от останалите събрани по делото доказателства в тази насока - свидетелски показания дадени пред първата инстанция и от съдебно авто-техническите експертизи.

Според заключенията на вещите лица, не са налице обективни данни, от които да се установи точната скорост на движение преди ПТП. И двете вещи лица сочат като причина за настъпването на ПТП загубата на сцепление на автомобила с пътната настилка, вследствие на образувал се от силния дъжд воден слой между автомобила и асфалта (т. н. аквапланинг). Според вещото лице В. при големи количества вода автомобилът може да загуби странична устойчивост при скорост между 67 и 85 км/ч., след което водачът не контролира автомобила и няма възможност да реагира ефективно.

От показанията на свидетелката Б. Н., които съдът е кредитирал като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, е прието за установено, че непосредствено преди произшествието от силния валеж не видяла че има локва и след навлизането в нея, изгубила управлението на автомобила. Според свидетелката, скоростта с която е навлязла в локвата е била 80 км/ч.

При тези факти съдът е приел за неоснователно възражението на ответното дружество за изключен риск по т. 14.5, пр. 2, поради проявена груба небрежност, тъй като водачът не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС.

Счел е за основателно възражението, че е налице основанието за отказ, на което застрахователят се позовава по чл. 14.9 от ОУ: понеже застрахованият автомобил е бил управляван от водач, употребил алкохол, поради което същият е действал при евентуален умисъл. Изложил е следните съображения: в т. 14.9 от раздел IV Изключени рискове от ОУ, е предвидено, че застрахователят не покрива вреди, причинени от, или вследствие управление на МПС след употреба, или под въздействие на алкохол. Безспорно е установена алкохолна концентрация в кръвта на водача Н. в размер на 0,37 промила. Действително, с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е въведена забрана да се управлява МПС след употреба на алкохол над 0,5 ‰ - следователно установената при проверката концентрация на алкохолно съдържание от 0,37 ‰ е под предвидения за санкциониране от специалния закон. Уговорката т. 14.9 от раздел IV Изключени рискове от ОУ обаче е, че застрахователят не покрива вреди, причинени от, или вследствие управление на МПС след употреба, или под въздействие на алкохол. Следователно, налице е споразумение между страните, което има силата на закон за тези, които са го сключили (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД), затова предвидените в него последици за застрахования водач не могат да зависят от поставените чрез закона други условия за носене на административна отговорност, като пряко следствие на същото поведение. Ако определен настъпил юридически факт няма административно правни последици, това не означава, че същият факт няма (и/или не може да има) посочени в договор граждански последици. Приетото от страните фактическо условие по т. 14.9 от Общите условия на процесния договор за застраховка, чието наличие изключва отговорността на застрахователя за плащане на уговореното застрахователно обезщетение, е не управляването на МПС под въздействие на алкохол, а след употреба на алкохол, което - от обективна и от субективна страна - е нещо напълно различно и прави безмислен какъвто и да било спор за евентуалното конкретно въздействие на конкретно количество или качество алкохол върху евентуалната способност на конкретния водач да управлява или да не управлява автомобил.

Използваният в текста на разпоредбата по чл. 14.9 от Общите условия на застрахователния на израза управление на МПС след употреба на алкохол означава, че ако застрахованото имущество е било увредено при управляването на МПС по този именно начин, тогава е налице приета от страните необорима презумпция за пряка причинна връзка между управляването на МПС след употреба на алкохол и събитието, което е причинило вредата. Следователно - според договора - щети, възникнали от ПТП при управление на МПС след употреба на алкохол е поставено извън обхвата на застрахователния риск. Следва да се отбележи, че неизпълнението на въведеното с договора задължение - да не се управлява МПС след употреба на алкохол е значително с оглед на интересите на застрахователя-общоизвестно е, че реакциите на водач, който е под въздействието на алкохол, дори и в минимални количества са ограничени. За това и в много страни се налагат санкции и при най-малката установена концентрация.

Допълнително са изложени съображение, че от значение е с каква е алкохолна концентрация водачът е управлявал процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП. Самият ищец е посочил 6,45 ч. като час на ПТП, като свидетелят А. сочи, че сигналът за ПТП е подаден в един много по-късен момент - 9 или 10 часа. Протоколът за ПТП е изготвен в 10,30 часа според отразеното в него. Следователно, проверката за алкохол е направена най-късно около 10 часа, при която проверка е установена с техническо средство Д. А. концентрация на алкохол 0,37 промила, като водачът е отказал да даде кръвна проба. Следователно, следва да се приеме, че към 10 часа, т. е след повече от 3 часа от ПТП алкохолната концентрация на водача, управлявал застрахования л. а. е 0,37 промила. Безспорно е, че с течение на времето алкохолът се абсорбира от организма и концентрацията намалява като е установено, че намалението е приблизително с около 0,4 - 0,5 промила на всеки два часа в зависимост от индивидуалните особености на човешкия организъм. Следователно, при всички положения, към 6,45 часа - момента на ПТП - концентрацията на алкохол в кръвта на водача на процесния автомобил е била със сигурност над минимума от 0,5 промила. Този извод също обосновава че неизпълнението на това задължение по договора е значително, с оглед интереса на застрахователя.

По тези съображения съдът е счел, че е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вр. с т. 14.9 от Общите правила за отказ от страна на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение-поради неизпълнение на задължението да не се управлява МПС след употреба на алкохол, което неизпълнение е значително, с оглед на интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. М. Д. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При условията на чл. 280, ал. ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса: за да възникне право на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ (чл. 211, т. 2 КЗ-отм.), необходима ли е причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие. Поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 144 от 21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г., ІІ т. о., решение № 140/1.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., І т. о., решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2017 г., І т. о., решение № 86 от 18.07.2021 г. по т. д. № 2230/2016 г., І т. о. и решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840 от 2012 г., І т. о.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1) уговорката в т. 14.9 от общите условия относно отговорността на застрахователя при управление на МПС след употреба или под въздействие на алкохол следва ли да е съобразена с нормите на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 174 ЗДвП;

2) прилагането на санкция на застрахования, изразяваща се в неизплащане на застрахователно обезщетение в случай, в който законодателят е счел, че деянието, извършено от застрахования не представлява административно нарушение, представлява ли такава уговорка противоречие на клаузата на общите условия с волята на законодателя.

Поставеният при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос се явява неотносим към мотивите на въззивния съд, чиито изводи не са, че не е необходима причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования по договора и застрахователното събитие, а че в т. 14.9 от общите условия е налице приета от страните необорима презумпция за пряка причинна връзка между управляването на МПС след употреба на алкохол и събитието, което е причинило вредата

По поставените при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси липсва практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Същите по същество се свеждат до въпроса: следва ли уговорката в т. 14.9 от общите условия относно отговорността на застрахователя при управление на МПС след употреба или под въздействие на алкохол да се тълкува във връзка с нормите на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 174 ЗДвП, по който касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 с посочена дата 16.09.2022 г., обявено на 19.09.2022 г., постановено по т. д. № 205 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Варна.

В едноседмичен срок от съобщението К. М. Д. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1371.67 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: