Р Е Ш Е Н И Е

№ 60246

София, 22.12.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Д. Ц. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 252 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 388 от 13.05.2021 г. по настоящото дело, по касационна жалба на „Енерго-П. П. АД, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1078 от 09.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1607/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решението от 17.03.2019 г. на Районен съд Варна по гр. д. № 18080/2019 г., е уважен предявения от Т. Г. Г. против касатора отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 8145,44 лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена ел. енергия за периода от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г. по партида с кл.№ ....., аб. №...... за обект на адрес: [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № ..... от 23.10.2019 г.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - Т. Г. Г., чрез пълномощника си адв. М. е депозирала отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

По поставения материалноправен въпрос има установена практика с решения на Върховния касационен съд, вкл. и посочените от касатора, според която при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел. енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Приема се, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 /обн. ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса за приложението на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ в случаите когато са били действащи към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, се приема, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ГПК и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/.

Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е приел, че при липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция след 14.02.2017 г., била изключена. Тези изводи противоречат на материалния закон.

Освен това въззивният съд е приел, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е доставил на абоната електрическа енергия в размер на 42 587 kWh, отчетена в регистър Т3, тъй като липсват данни за показанията на тази тарифа на СТИ към датата на монтирането му на обекта и съответно данни кога натрупаната в скрития регистър енергия е доставена на абоната.

От приетите по делото доказателства, се установява, че ищцата е била страна по договор за доставка на ел. енергия в обект, находящ в [населено място], [улица]. С протокол от 21.07.2015 г. в обекта на доставката на ел. енергия е бил монтиран електромер с фабричен №........... с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. На 11.11.2018 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден обект, като същото след снемане на показания по отделните тарифи, е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка в Български институт по метрология, където е бил подложен на експертиза, за резултатите от които е съставен констативен протокол от 17.10.2019 г. Според констатациите в протокола при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на която през процесното СТИ е преминала енергия на тарифа 3 /1.8.3/ - 42587,8 kWh, която не е визуализирана на дисплея, т. е.електромерът не съответства на техническите характеристики. В протокола е посочено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, към датата на проверката - 11.11.2018 г., електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия – същият е произведен през 2015 г., минал е през задължителна проверка за годност в БИМ преди да бъде монтиран на обекта с нулеви показания по Тарифа 1 и Тарифа 2 Заключението е, че ел. енергия, натрупана в регистър Т 3 е преминала през измервателната система на СТИ, т. е. тя реално е доставена, но не е отчетена, тъй като този регистър не е визуализиран при редовен отчет и съответно не е остойностена и заплатена от абоната. В съдебно заседание вещото лице посочва, че макар и количеството, натрупано в скрития регистър реално да е преминало през СТИ, това е невъзможно да е станало за период от 365 дни, т. е. явно става въпрос за по-дълъг период от време.

С оглед събраните по делото доказателства – протокол за монтаж на СТИ на обекта от 21.07.2015 г., констативен протокол на БИМ от 17.10.2019 г. и заключението на СТЕ, според което електромерът е преминал метрологична проверка преди да бъде монтиран на обекта, като отчетеното в Тарифа 3 количество ел. енергия реално е преминало през СТИ, необоснован е изводът на въззивния съд, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е доставил на абоната електрическа енергия в размер на 42 587 kWh, която е отчетена в скрития регистър Т3.

Във въззивната жалба ответното дружество се е позовало на необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, който противно на събраните по делото доказателства също е приел, че не е доказано начисленото количество ел. енергия реално да е доставено на абоната, още по-малко в посочения в справката период. При така направените оплаквания във въззивната жалба за необоснованост, в правомощията на въззивния съд е било да допусне повторна експертиза в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доколкото допуснатото процесуално нарушение налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, които да дадат отговор на следните въпроси: осъществено ли е софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново на обекта на абоната и след преминала първоначална метрологична проверка с нулеви показания по Тарифа 1 и Тарифа 2, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение, т. е. възможно ли е преразпределянето на ел. енергия, която се отчита в тарифната схема на електромера, да се дължи на обективна причина, а не на осъществено софтуерно вмешателство; преминала ли е реално през СТИ отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година и ако отговорът е отрицателен, да се посочи максималното количество ел. енергия, което би могло да премине за срок от една година, като се вземе предвид и количеството на доставената и отчетена енергия при редовните отчети на СТИ по Тарифа 1 и 2 за процесния период.

Съгласно чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1078 от 09.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1607/2020 г. по описа на Варненския окръжен съда.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: