Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 353/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. (ОПОС) за изменение на Решение №4888 от 17.04.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №353/2024 г. в частта за разноските.

В молбата посочва, че с решението съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на ВиК – С. З. разноски по делото в размер на 97 200, 00 лв., които според него са в необосновано завишен размер.

Обосновава изводи, че при постановяване на решението си в тази част съдът не е изложил мотиви по чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и че предвид приемането на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г. ) и следователно следва да откаже приложението на наредбата.

Посочва, че съдът не е съобразил, че процесуалните действия на адвоката на Общината пред касационната инстанция са били базирани изцяло на действия на други лица – писмените бележки преповтарят жалбата пред първоинстанционния съд и възражението на бенефициера преди издаване на административния акт.

Счита, че ако по делото може да се твърди наличие на правна и фактическа сложност, то такава е имало при разглеждането му пред първата инстанция, поради което няма как основателно да се претендират разноски от ответната страна в този размер пред ВАС на това основание. Допълва, че заплатеното на адвокатско дружество възнаграждение е без правно и фактическо основание, защото не е престирано нищо – плащането от ВиК – С. З. е било неоснователно, предвид което няма законова причина съдът да прехвърля тежестта на направените от дружеството разноски за адвокатска защита върху МОСВ в пълен размер.

По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като не бъдат пресъждани в нейна полза претендираните за касационната инстанция разноски от ВиК – С. З. или размерът им бъде значително намален.

Ответникът – "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. С. З. (ВиК – С. З. , изразява становище за неоснователност на искането, по подробно изложени доводи, подкрепени с посочена съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси.

Моли съдът да остави без уважение направеното искане за изменение на решението в частта на разноските.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно.

С Решение №4888 от 17.04.2024 г. по адм. дело № 353/2024 г. ВАС е оставил в сила Решение № 394 от 16.11.2023 г. на Административен съд – С. З. постановено по адм. дело № 604/2023 г. приемайки, че с оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане е основателно и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на "Водоснабдяване и канализация – С. З. ЕООД, сумата от 97 200, 00 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно представено пълномощно от 28.12.2023 г. и платежно нареждане от 28.12.2023 г. Посочил е, че направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на същото е под установения минимум по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възражението е обвързано с размерите по Наредба № 1/2004 г.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Видно от доказателствата по делото, а именно молба от 23.01.2024 г. подадено по електронен път (л. 46 от делото) от страна на процесуалния представител на УО на ОПОС е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение с довод, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, което не предполага заплащане на разноските по делото над минималния размер определен в Наредбата. Самото възражение е обвързано с минималните размери, определени по Наредба № 1/2004 г. и не е обосновано с конкретни основания за липсата за фактическа и правна сложност.

По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на посочени надлежни основания за направеното възражение съдът счита същото за неоснователно, поради което не следва да го уважава, като в настоящия случай изрично е посочено, че възражението е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е под установения минимум съгласно Наредба № 1/2004 г. Съдът е обвързан от възражението така както е направено и не може да го изменя, а в случая то е обвързано с минималните размери, определени от Наредба № 1/2004 г. и при направено искане за пресъждане на разноски, които са под определение размер съдът не може да ги намалява допълнително. Адвокатското възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. в настоящия случай, предвид материалния интерес по делото е в размер на 97 263,96 лв., а ВиК – С. З. претендирани разноски в размер на 97 200,00 лв., от което следва, че същото е под минималния размер съгласно нормативната уредба.

Противно на доводите на УО, ВАС е взел е предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, твърдените с административния акт нередности и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, както и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения, искането на ръководителя на УО на ОПОС, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020" за изменение на Решение №4888 от 17.04.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 353/2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА