О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60458

гр. София, 21.12. 2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1796 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „И. Х. ЕООД, [населено място] срещу определение № 1570 от 15. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 1594/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което след отмяна на определение № 51 от 7. 05. 2021 г. по гр. д. № 5802/2021 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявим от „Ю. Б. АД срещу „И. Х. ЕООД, за установяване несъществуването на вземането на бъдещия ответник в размер на 51 735, 73 лв., предмет на принудително удовлетворяване по изп. д. № 133/2021 г. на ЧСИ В. Л., № 780 на КЧСИ, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, при условие, че „Ю. Б. АД представи парична гаранция в размер на 5 200 лв.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Твърди, че изводът на въззивния съд за наличието на интерес от обезпечаването на иска е неправилен, тъй като вземането по изпълнителното дело е погасено чрез плащане. Сочи, че въззивният съд не е съобразил, че искът по чл. 439 ГПК е недопустим за вземания за разноски и такси в изпълнителното производство, поради което неправилно е допуснал обезпечение на бъдещия иск за несъществуване на вземането в частта за такси и разноски по изпълнението. Оспорва и извода на съда, че бъдещият иск е допустим, тъй като е основан на факт, непреклудиран от силата на пресъдено нещо – погасяване на вземането по изпълнителното дело с прихващане. Частният касационен жалбоподател излага и оплаквания за неправилност на заключението на въззивния съд, че обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е адекватна на обезпечителната нужда, доколкото е реализиран изпълнителният способ и събраната сума е преведена на взискателя. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване жалбоподателят основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните значими за изхода на делото въпроси: „1. Допустим ли е иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на разноски в изпълнителното производство?; 2. Налице ли е правен интерес от предявяването на иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на вземане в изпълнителния процес, когато вземането е погасено в изпълнителното дело чрез плащане?; 3. Подходяща обезпечителна мярка ли е „спиране на изпълнението по изп. дело“ по бъдещ иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на вземане, предмет на изп. дело, когато вземането е погасено в изп. дело чрез плащане?“ При обосноваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се позовава на практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – на определение по ч. гр. д. № 1826/2021 г., ІІІ г. о., определение по ч. т. д. № 157/2011 г., ІІ т. о. и определение по ч. гр. д. № 497/2011 г., І г. о.; по втори въпрос – на решение № 30 от 3. 06. 2019 г. по т. д. № 207/2018 г., І т. о. и по трети въпрос – на определение по ч. гр. д. № 6838/2013 г., ІІІ г. о. и определение по ч. гр. д. № 5871/2013 г., ІІ г. о. Частният касационен жалбоподател поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по частната касационна жалба „Ю. Б. АД я оспорва. Изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, респ. – за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК, прие следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния едноседмичен срок.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че бъдещият отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим, вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства и е налице обезпечителна нужда за молителя. Изложил е съображения, че от приложената с молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск покана за доброволно изпълнение се установява релевантният факт - висящо изп. д. № 133/2021 г. на ЧСИ В. Л., образувано въз основа на изп. лист, издаден в полза на Р. Р. срещу молителя „Ю. Б. АД за събиране на сумата от 51 735, 73 лв. главница и посочени лихви и такси, както и че взискател на основание договор за цесия от 29. 05. 2020 г. е бъдещият ответник „И. Х. ЕООД. Констатирал е, че към молбата са представени писмени доказателства, съобразно които молителят се легитимира като кредитор по договор за банков кредит по отношение на цедента Р. за сума, по-голяма от събираната по изпълнителното дело, и се установява, че е отправил изявление за погасяване на задължението по издадения срещу него изпълнителен лист чрез прихващане. Въззивният съд е формирал извод за наличие на правен интерес за бъдещия ищец да оспори с иск по чл. 439 ГПК съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на решението, а именно въз основа на новонастъпил факт - прихващане. Счел е, че представените писмени доказателства удостоверяват вероятната основателност на бъдещия иск. По отношение на обезпечителната нужда е изтъкнал, че същата е достатъчно да се предполага, без да е необходимо нейното доказване. Преценил е, че в случая поисканата обезпечителна мярка е подходяща и отговаря на обезпечителната нужда.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.

Допускането на касационно обжалване, извън хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по спора. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият от поставените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос е свързан с предмета на спора, доколкото въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл. 439 ГПК за установяване несъществуването на вземането на ответника в размер на 51 735, 73 лв. – сума, включваща и дължими разноски и такси за изпълнителното производство. Частният касационен жалбоподател въвежда въпроса с оглед поддържаното от него становище, че с иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори само материалната законосъобразност на изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителните основания, по които е образувано изпълнителното дело, без в предмета на тази искова претенция да се включват разноските по самото изпълнително дело. Дори и това разбиране да бъде споделено, то не би обусловило различен от изхода на настоящото производство – спиране на изпълнението по изп. д. № 133/2021 г. на ЧСИ В. Л.. Това следва от обстоятелството, че посоченото изпълнително дело е с предмет събирането както на оспореното вземане на ответника, за което е издаден изпълнителен лист, така и на разноските в изпълнителния процес. Поради това касационното обжалване по първия формулиран от касатора въпрос не би могло да се допусне, тъй като разглеждането му от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.

Останалите два въпроса, поставени от частния касационен жалбоподател, също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са били предмет на обсъждане от въззивния съд в обжалваното определение. За да извърши преценка за допустимост на бъдещия иск, чието обезпечение се иска, и за адекватност на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ на обезпечителната нужда на молителя, въззивният съд е съобразил данните за висящо изпълнително дело, образувано за удовлетворяване на вземането, чието съществуване ще бъде оспорено с иска по чл. 439 ГПК, и което се иска да бъде спряно, за да бъде обезпечен бъдещият отрицателен установителен иск. Други факти във връзка с изпълнителния процес, съотв. осъществените изпълнителни действия и удовлетворяването на взискателя не са били предмет на констатации и анализ от въззивния съд с оглед релевантната за обезпечителния процес допустимост на иска. Следва да бъде изтъкнато, че частният касационен жалбоподател не твърди изпълнителното производство за събиране на спорното вземане да е било прекратено. По тези съображения е изключен извод за обуславящ правната воля на съда характер на въведените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК втори и трети въпрос.

Частният касационен жалбоподател поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния. При аргументация на тезата за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт жалбоподателят сочи, че въззивният съд неправилно е допуснал обезпечението, тъй като молителят признава, че не разполага с ликвидно вземане и не представя доказателства, че изявлението му за прихващане е достигнало до своя адресат, съответно е породило действие. Касае са до доводи за неправилност на преценката на съда за осъществяване на предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещия иск, чиято основателност би могла да бъде контролирана едва след допускането на касационното обжалване.

По тези съображения касационното обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1570 от 15. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 1594/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.